Решение № 12052 от 07.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12052 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110113035 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 67748/13.03.2023 г., с която от името на t, ЕИК ****** против Б. Н. Д., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 134498/29.06.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Сашка Д. Д., ЕГН **********, Б. Н.

Д., ЕГН ********** и Елена Д. Илиева, ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 996,19 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 8, абонатен № 97170, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 201,87 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. - 14.06.2022 г., 1 върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 21,88 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 31.12.2019 г., за имот, представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 8, абонатен № 97170, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,78 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2019 г. - 14.06.2022 г., върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия. На 09.07.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми. Препис от заповедта е връчен на длъжника Сашка Д. Д., ЕГН ********** на 20.09.2022 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника Сашка Д.

Д., поради което издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила на 21.10.2022 г. по отношение на Сашка Д. Д. и за припадащите се на този длъжник суми, съдът е издал изпълнителен лист в полза на t.

Препис от заповедта е връчен на длъжника Елена Д. Илиева, ЕГН ********** на 20.09.2022 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника Елена Д. Илиева, поради което издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила на 21.10.2022 г. по отношение на Елена Д. Илиева и за припадащите се на този длъжник суми, съдът е издал изпълнителен лист в полза на t.

Препис от заповедта е връчен на длъжника Б. Н. Д., ЕГН ********** на 20.09.2022 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника Б.

Н. Д., ЕГН **********, поради което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си спрямо този длъжник на 15.02.2023 г. Исковата молба е подадена на 13.03.2023 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответницата. Поддържа, че същата е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за 2 топлоснабдяването.

Поддържа, че ответницата е използвала доставяна топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си, като е изпаднала и в забава по отношение на последното.

Поддържа, че ответницата дължи и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не била заплатила за процесния период, поради което изпаднала и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за установено, че Б. Н. Д., ЕГН ********** дължи в полза на t суми, както следва: 1/ сумата от 332,06 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., до имот, представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 8, абонатен № 97170, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 67,29 лева, представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. - 14.06.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 7,29 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 31.12.2019 г., за имот, представляващ апартамент № 104, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад, бл. 29, вх. Д, ет. 8, абонатен № 97170, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,93 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.07.2019 г. - 14.06.2022 г., върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответницата, чрез адвокат М. М. – САК, e депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между страните в производството е съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот. Излагат се подробни съображдения в този смисъл.

Оспорва се, че за процесния период е доставена топлинна енергия на стойността, претендирана с исковата молба. Поддържа се, че съгласно сключен между ответницата Б. Н. Д. и Сашка Д. Д., предварителен договор за покупко-продажба 3 на недвижим имот, ответницата се задължила да прехвърли в полза на съсобственик си Сашка Д. Д. идеална част от процесния недвижим имот. В тази връзка се поддържа още, че съгласно чл. 3 от горепосочения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ответницата се задължила да заплати на купувача и задължения към t в размер на 666 лева, която сума заплатила в полза на Сашка Д. Д. на 26.02.2021 г. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба. Оспорват се и исковете за главница за цена на услугата дялово разпределение и за лихви за забава.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

4

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови 5 нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.