Определение № 26504 от 09.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26504 гр. София, 09.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110134520 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молбa вх. № 85877/29.04.2022 г. от ответника, с които се иска по реда на чл. 248 ГПК да бъде допълнено в частта за разноските поставеното на 20.04.2022 г. определение за прекратяване на делото като бъде осъден ищеца да заплати сторените от ответника разноски.

Насрещната страна поддържа, че молбата е неоснователна. Твърди, че не е доказано плащане в брой на адвокатското възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение.

Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество молбата е частично основателна.

С определение №10294 от 20.04.2022 г. производството по делото е прекратено поради оттегляне на предявените искове. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от процесуален представител на ответника, към който е приложен договор от 10.12.2021 г. за правна защита и съдействие, видно от който между депозиралия го адвокат С. З. и ответницата е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

Видно от съдържанието на договора сумата от 1000 лева е отбелязана и в графата за платена в брой сума по договора.

Предвид посоченото установено е извършването от страна на ответника на разноски за делото в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за липса на доказателства за плащането, тъй като това обстоятелство, противно на твърденията на ищеца е изрично посочено в самия договор и същият в случая има силата на 1 разписка за получената в брой от адвоката сума.

Основателно обаче е възражението на ответника за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, тъй като с оглед цената на предявения иск – 2430 лева минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 400,10 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това разноските, сторени от ответницата за организиране защитата й в производството, се явяват в размер, надхвърлящ повече от 2 пъти размера на минимално установеното адвокатско възнаграждение за защита по дело с интерес в рамките на процесния. Едновременно с това предвид характера и вида на предявения иск не може да се приеме, че производството се отличава с фактическа или правна сложност, която да обуславя възнаграждение в размер почти два и половина пъти, надвишаващ минималния.

Предвид посоченото съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника в размер на 500 лева, до който размер адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено. До този размер съдът намира, че възнаграждението кореспондира на конкретното съдържание на предявения иск и формулираните от ищеца искания, спрямо които е реализирана защитата на ответника. За останалата част над сумата от 500 лева до уговорения размер от 1000 лева адвокатското възнаграждението съдът намира за прекомерно, поради което и искането за присъждането му следва да се отхвърли. Следва да се посочи изрично, че при определяне размера на възнаграждението съдът не отчита намаляване с оглед етапа на производството на който е прекратено делото, тъй като прекратяването е предизвикано от оттегляне на иска по волята на ищеца и липсата на други конкретни действия от адвоката на ответника, освен депозиране на отговора, не е в резултат на поведение на ответника. Видно от отговора на исковата молба от страна на ответника са наведени множество възражения, които на практика изчерпват в голяма степен защитата, която би се оказала и при пълно провеждане на производството и приключването му с акт по същество.

Така мотивиран и на основани чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 10294 от 20.04.2022 г., постановено по гр.д. №34520/2021 г. по описа на СРС, 118 състав В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , като

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Н. И. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. *** №* да заплати на Е. Н.ва Т. с ЕГН ********** и адрес: гр. ****1 сумата от 500 лева – разноски в производството гр.д. № 34520/2021 г. по описа на СРС, 118 състав за адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата над сумата от 500 лева до пълния претендиран размер от 1000 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от 2 съобщението.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3