Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8203 от 05.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 46143/2025
Вид
Решение № 8203
Подписан
05.05.2026
Състав
СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 8203 гр. Со. 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110146143 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника а именно:

786,31 евро /равностойност на 1 537,88 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 95,25 евро /равностойност на 186.29 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 10.02.2025 г., сумата от 45,46 евро /равностойност на 88,91 лева/ – цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането и сумата от 9,68 евро /равностойност на 18.93 лева/, представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2022г. до 10.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9925/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб.

№ .., находящ се в гр. Со. ж. к. Мл. ., бл. ..., ВХ., ет. ап., било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последния не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете като неоснователни. Ответникът оспорва качеството си на битов клиент на ищцовото дружество, като посочва, че не е собственик на процесния топлоснабден имот. Ответникът оспорва процесният имот да е топлоснабден.

Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на процесните вземания. Оспорва претенцията за присъждане на мораторна лихва върху претендираните 1 вземания за главница поради недоказаност на факта на изпадане на длъжника в забава.

Оспорва като недължими претендираните суми за цена на предоставена услуга дялово разпределение. Сочи, че топломерите в процесния топлоснабден имот не са преминали задължителна метрологична проверка, поради което установените показания посредством тях не следва да бъдат приети. Въз основа на така направените възражения моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. №9925/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено А. В. Й. да заплати на ищеца следните суми: сумата 1 537,88 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2022 г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва за период от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 186.29 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 10.02.2025 г.; 88,91 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 18.93 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022г. до 10.02.2025 г. Срещу заповедта е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От представения и приет като доказателство по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че ответникът А. Й. е придобил правото на с. върху новопостроено жилище №77, находящо се в жилищна сграда на блок №32 ет. в квартал ММ. зона 5, гр. София.

По делото е представена молба от Държавна спестовна каса за вписване на законна ипотека за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство на А. Й. върху апартамент 77, на 14 етаж, в сграда, находяща се в гр. Со. ж.к. ММ. бл. 32.

По делото е представено удостоверение изх. №94-00-1780, издадено от ГИС Со. в което се посочва, че стар адрес гр. Со. ж.к. ММ. бл. 32, съответства на настоящ адрес гр. Со. ж.к. Мл., блок ...

Представен е протокол от 04.09.2002 г. от Общо събрание на ет. с. с адрес гр. Со. ж. к.

Мл. 4 бл. .., в който е обективирано взето решение за сключване на договор с „Т. С. ЕООД за извършване на услугата топлинно счетоводство за ет.та с..

По делото е представен Договор №.. от ..., сключен между „Т. С. ЕООД и Ет. с. с адрес гр. Со. ж. к. ММ. бл. .., с предмет възлагане извършване на услугата топлинно счетоводство.

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Т. С. ЕООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Т. С. ЕООД. За процесния период по време на отчитането е осигурен достъп и ФДР отчитала уредите в имота, като отчетите, подписани от потребител, са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в имота има четири монтирани отоплителни тела, съответни четири топлоразпределители. В имота се ползва топла вода.

Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота и ТЕ за загряване на топла вода. От заключението на съдебно– техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е в размер на 1 537,88 лева. Вещото лице е 2 установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - ет. с., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - ет. с., които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

В настоящия случай от приетите като писмени доказателства - договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 01.03.1991г., се установява, че А.

В. Й. е придобил правото на с. върху новопостроено жилище №77, находящо се в жилищна сграда на блок № ет. в квартал ММ. зона 5, идентично с процесния топлоснабден имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че исковия период ответникът е бил собственик на процесния имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .

Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - ет. с., а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - ет. с., се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - ет. с., се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик 3 на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Ет.та с. по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Т. С.