Решение № 4877 от 11.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4877 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330116296 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, против Л. Д. Д. с ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1143.12 лева – главница; 92.02 лева – възнаградителна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 31.03.2023 г.; 172.08 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2024 г., всички суми произтичащи от Договор за потребителски кредит *** сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по Договор за поръчителство от *., и които вземания по посочените договори са прехвърлени съгласно Приложение № 1 от 12.04.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., от „Ай Тръст“ ЕООД на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 5503/02.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11368/2024 г., по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр. с.

В исковата молба и уточняващи молби от 10.12.2024 г. и 11.12.2024 г. ищецът твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Л. Д. Д. бил сключен Договор за потребителски кредит *** По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 1162.82 лева, при лихвен процент по кредита от 20.00 % и годишен процент на разходите от 21.95 %, която сума следвало да бъде върната на 10 месечни вноски с падеж 31.03.2023 г.

Във връзка с договора за кредит ответникът предоставил обезпечение под формата на поръчителство. За тази цел на *. бил сключен договор между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение срещу заплащането на възнаграждение да отговаря солидарно с ответника за погашението на сумите по договора за кредит. Ответникът не заплащал редовно задълженията си по договора за кредит, поради 1 което поръчителят заплатил изцяло дължимите по договора суми за главница, възнаградителна и мораторна лихва. С факта на плащането, поръчителят встъпил в правата на кредитора по основното кредитно правоотношение.

С Приложение № 1 от 12.04.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията по договора за поръчителство и договора за кредит.

Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес, което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора.

Заявява се, че преди цесията били направени плащания в общ размер на 210 лева, както следва: на 04.09.2022 г. – сумата от 42.19 лева /2.19 лева за лихва за забава и 40 лева за административни такси/; на 30.09.2022 г. – сумата от 69.96 лева /19.70 лева за главница; 19.39 лева за договорна лихва; 0.87 лева за лихва за забава; 30 лева за административни такси/; на 04.09.2022 г. – сумата от 17.81 лева и на 30.09.2022 г. – сумата от 80.04 лева, заплатени по договор за предоставяне на поръчителство. След датата на цесията не били извършвани плащания от ответника.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил точно задълженията си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер.

В тази връзка било образувано заповедно производство по ч. гр. д. № 11368/2024 г., по описа на РС – Пловдив, VІІ гр. с., по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът Л. Д. подал възражение.

Посоченото обусловило правния интерес за ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.

С оглед изложеното е направено искане така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Л. Д. Д. е подаден отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на исковете.

Излага съображения, че сключеният между ответника и „Кредисимо“ ЕАД Договор за кредит *** бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговарял на действително приложения, тъй като при изчисляване размера на същия, била включена единствено възнаградителната лихва. Счита, че възнаграждението за поръчител в размер на 895.37 лева, което било разсрочено за плащане заедно с вноските по кредита, следвало да бъде включено в ГПР. В случая това не било сторено, поради което посоченият в договора размер на ГПР не съответствал на действителния. С оглед изложеното се поддържа, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че при недействителен договор за кредит, на основание чл.

23 ЗПК, на връщане подлежи само главницата, като следва да бъдат приспаднати всички извършени от потребителя плащания.

По отношение на сключения между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от *. се твърди, че същият бил нищожен, тъй като обезпечавал недействителна кредитна сделка.

На следващо място се оспорва фактът, че ответникът е получил сума в заем по Договор за кредит *** Твърди се, че макар да е бил сключен такъв договор, то ответникът не е получил посочената в него заемна сума и не е усвоил същата.

Оспорва се наличието на договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД по отношение на процесния договор за кредит от *.

2

Оспорва се и фактът, че „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил дължимата по договора за кредит сума и с това се е суброгирал в правата на кредитора. Сочи се, че дори да се установи сключването на договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, то същият би бил нищожен поради липса на основание предвид неговата акцесорност по отношение на договора за кредит.

С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 5503/02.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11368/2024 г. на РС Пловдив, VІІ гр.с., е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1143.12 лева- главница; сумата от 92.02 лева – договорна лихва за периода от 30.06.2022 г. до 31.03.2023 г.; сумата от 213.59 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2024г., всички суми произтичащи от Договор за потребителски кредит *** сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД и заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от *., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: между ответника Л. Д. Д. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит *** както и че между ответника Л. Д. Д. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за поръчителство от *. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 25.06.2025 г.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства – договор за кредит и договор за поръчителство.

По делото като писмени доказателства са приети: Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № */*., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Л. Д. Д., по силата на който на ответника е бил отпуснат заем в размер на 1162.82 лева, който следвало да бъде издължен на 10 вноски, за периода 30.06.2022 г. – 31.03.2023 г., при фиксиран ГЛП 20.00 % и ГПР – 21.95 %, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1274.23 лева. Към договора за предоставяне на кредит са представени Общите условия за предоставяне на кредити, СЕФ и погасителен план. /л.9-26, л.41-51/.

По делото като писмени доказателства са приети и: Договор за предоставяне на поръчителство от *., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника Л. Д. Д. за обезпечаване на задълженията си по Договора за потребителски кредит от *. и приложени № 1 към него, както Договор за поръчителство от *., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД /л.27-40/.

По делото е прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че е отпусната на Л. Д. Д., сумата по Договор за предоставяне на кредит № */*. в размер на 1162.82 лева. Вещото лице установява, че размерът на извършените плащания по кредита от ответника, отразени в системата на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са в 3 общ размер на 210 лева. Вещото лице установява още, че размерът на неплатения остатък по Договора по вноски и компоненти, след приспадане на получените плащания е в размер на 1143.12 лева – главница, 92.02 лева – договорна лихва и 230.04 лева – лихва за забава.

Вещото лице сочи също, че размерът на ГПР, при включване на разходите за лихва и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, ще е 346.74 %.

Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя, поръчителя и кредитополучателя е била изцяло електронна.

Предвид изложеното съдът приема, че между „Кредисимо“ ЕАД и Л. Д. Д. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № * от *., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.

Според чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал. 1, срок, Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно договора за потребителски кредит не поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя.