Разпореждане № 1502 от 05.02.2020, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 6905/2019
- Вид
- Разпореждане № 1502
- Подписан
- 05.02.2020
- Състав
- ГЕНЧО КОЛЕВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.157 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал. 1, т.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал. 1, т.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1, изречение второ · Кодекс на труда
Р А З П О Р Е Ж Д
А Н Е
Номер Година
05.02.2020 Град
Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи граждански състав
На 05.02 Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател: Г. Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Атанасов гражданско дело номер 6905 по описа за 2019 година.
Производството по делото е образувано по искова молба на Г.С.М.. В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника ОД на МВР – гр.
Стара Загора.
Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради което делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен писмен доклад, да бъдат приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с отговора на исковата молба писмени документи, както и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба. На основание чл.183 от ГПК следва да се укаже на ответника да завери представените с отговора на исковата молба преписи на Извадка от АИС - ТРЗ - платежни бележки за възнаграждението на ищеца месеците от 12.2016 г. до 01.2020 г. - 38 броя, тъй като в противен случай същите няма да бъдат приети като доказателство по делото Следва да бъде отхвърлено искането за задължаване на ответника да представи по делото удостоверение, от което да е видно за процесния период назначен ли е ищецът като държавен служител в МВР и на каква длъжност и справка за положения от от ищеца по график от 22.00 часа до 06.00 часа – нощен труд за процесния период, справка от която да е видно за процесния период кога и колко полагаем платен годишен отпуск е ползвал, както и отпуск поради временна неработоспособност, тъй като по реда на чл.190 ГПК може да бъде зъдължавана другата страна да представи находящи се у нея документи, а не да саздава такива документи. Следва да бъде уважено искането за задължаване на ответника да представи заверени копия от графиците за полагане на труд от ищеца пред процесния период.
Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.312, вр. с чл.157 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 26.02.2020 г. от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:
Ищецът Г.С.М. твърди в исковата си молба, че бил държавен служител в системата на МВР. През претендирания период от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора на длъжност “Ст.полицай“ с местоизпълнение на служебните задължения във Второ РУ-Стара Загора. Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8 ч., при което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка. Ищецът твърди, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. На следващо място ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179, като по силата на чл.178 ал.1 т.З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл. 179 ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал.5 с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал.9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи. По отношение на иска по чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР ищецът твърди, че за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. били действали две наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9. Последната от тях, която била актуална и към момента била Наредба № 8121з-776/29.07.2016. Тя била в сила от 02.08.2016 г. и била издадена от Министъра на вътрешните работи, като уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл.З, ал.З указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази Наредба отменяла предходната с № 81231з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015 г./, като съдржанието и на нейния чл.З, ал.З било идентично с последвалата я Наредба № 18213-776/29.07.2016 г. Преди процесния период действала и Наредба № 1821з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Според нейния чл.8, за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по- малък от 0,25 лева. Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличавало с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него. Както бе посочено по-горе, в последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015 и №8121з-776/29.07.2016 липсвала изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявало празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./. В чл.9, ал.2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време /каквато била и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място. Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателят било налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от мен нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в реазмер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа й. Относно иска по чл.86 от ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се комперсира като труд извън редовното работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.
2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа се отчитат с протокол /приложение 6/„. В изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата - „“Възнаграждението за труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца, следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба. В този смисъл, ищецът счита, че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от него време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от ищеца време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно следвало същия да се заплати с дължимото му възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд. Ищецът счита, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца, следващ месеца, в който бил положен труд от ищеца и от първо число на следващия месец дължал обезщетение за това. Моли съда да осъди ОД на МВР - Стара Загора да му заплати за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. на основание чл.178,ал.1,т.З от ЗМВР и за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. на основание чл.86 от ЗЗД както следва: за 2016 год. - Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в размер на 12.00 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 48.80 лева;
Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 48.80 лева; Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 48.80 лева;