Решение № 117 от 18.12.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр. Д.град, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д.а като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20235610200271 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – И. Р. Р. от гр.Д.град е останал недоволен от Наказателно постановление № 22-0254-000390/26.06.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Д.град, с което за нарушения на чл.104Б, т.2 ЗДвП, на основание чл. 175А, ал.1, предл.3 ЗдвП са му наложени наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Намира постановлението за незаконосъобразно. В о.с.з. процесуалният му представител посочва, че в случая е имало рутинно използване на МПС, което е поднесло с оглед на влошената метеорологична обстановка – пътната настилка е била мокра вследствие на дъжд.

Акцентира се върху обстоятелството, че полицейските служители, съставили АУАН, не са присъствали на самия инцидент. Моли за отмяна на наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ – НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ХАСКОВО, РУ-Д.град - не праща представител. Излага становище описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат в предвид от съда и същата да не бъде уважена.

ПРОКУРОРЪТ не се явява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.06.2023 г. следобед, около 16:20 часа, в град Д.град жалбоподателят И. Р. управлявал лек автомобил марка и модел „Опел Омега“ с рег. № Х 3773 АТ, 1 собственост на неговия баща Р. Р.. При управление на автомобила жалбоподателят приближил района на кръстовището между *****************. При навлизане в кръстовището в посока от ул. И. В. към бул. Г.С. Раковски водачът решил да предприеме завой наляво, при което задните задвижващи колела на автомобила превъртели, нарушило се сцеплението с пътното платно, при което превозното средство излязло вдясно по посока на движението и се блъснало в крайпътно дърво, при което били причинени материални щети. Близо до произшествието в този момент се намирал свидетелят К. М., който подал сигнал до дежурния на РПУ – Д.град. На подадения сигнал се отзовали полицейските служители В. М. В. на длъжност „младши автоконтрольор“ при РУ – Д.град и И. К.. Те установили удара на лекия автомобил в дървото, снели писмени обяснения от К. М., И. Б., Т.В. и водачът И. Р.. След това свидетелят В. в присъствието на свидетеля К. М. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 655699 от 04.06.2023 г. и го връчил срещу подпис на жалбоподателя Р.. Впоследствие въз основа на съставения акт било издадено и наказателно постановление № 23 – 0254 – 000390/26.06.2023 г. за това, че 04.06.2023 г. в 16:20 часа в град Д.град, на бул. Г.С. Раковски като водач на лек автомобил „Опел“ Х 3773 АТ при обстоятелства: Д.град на кръстовище между ***************** управлява л.а. Опел Омега с рег. № Х 3773 АТ, собственост на Р. Н. Р. ГН: **********, като предприема маневра за навлизане от ул. И. В. към бул. Г.С. Раковски не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършвайки рязка маневра завой наляво подава рязко газ, повишава оборотите на двигателя, с което превърта задните задвижващи колела на автомобила и преднамерено го извежда извън контрол, което довежда до загуба на сцепление на задните гуми и автомобила губи контрол, излиза вдясно по посока на движението си и се блъска в крайпътно първо – ПТП с материални щети, което представлява административно нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП и на водача И. Р. са наложени наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175А, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на водача И. Р. на 03.07.2023 г.

По допустимостта на жалбата:

Наказателното постановление е връчено лично на И. Р. на 03.07.2023 г., видно от разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 04.07.2024 г., видно от печата върху нея.

Спазен е четиринадесетдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН е съставен от компетентен орган – актосъставителят В. В., младши 2 автоконтрольор към РУ Д.град при ОД на МВР Варна, който има качеството на длъжностно лице от служба за контрол, предвидена в ЗДвП

Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление неправилно е приложен материалния закон, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.

Жалбоподателят е наказан с административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. 175а от ЗДП законодателя е предвидил да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, всеки който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За да е осъществен състава на едно административно нарушение, следва същото да е установено по несъмнен начин като място, дата и начин на извършването му, да е установен извършителя и самото нарушение да е извършено виновно умишлено или непредпазливо, като за непредпазливите са налице изключения. Т. е. тук следва да се разисква субективната страна на извършване на описаното нарушение.

Следователно, за да бъде осъществен съставът на това административно нарушение в настоящото производство е необходимо да се докаже, че на датата, часа и мястото, посочени в АУАН и наказателното постановление, водачът Р. е използвал път отворен за обществено ползване за други цели - умишлено форсиране на двигателя на автомобила, превъртане на гумите му и поднасяне отляво надясно.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От своя страна, съгласно дефиницията в § 6. т. 1 от ДР ЗДвП "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В случая, кръстовището между ***************** в центъра на град Д.град има всички признаци на "път" по смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването си през него водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с това на чл. 104б, т.

2 ЗДвП.

3

В правната доктрина липсва легално определение на термина "дрифт", но като техника на шофиране този термин е бил обект на обсъждане и изследване в съдебната практика, с помощта на която се извеждат основните признаци на този термин:

„дрифт“ е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез "презавИ.е" и едновременно с това форсиране на двигателя чрез рязко подаване на повече газ, активиране на ръчната спирачка (или други подобни действия), довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент, със задържане на задните гуми на автомобила възможно найдълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва (отдясно наляво или отляво надясно, в зависимост от разположението му върху пътното платно).

Именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност. Но този вид управление следва да бъде умишлено и целенасочено, а не извършено по непредпазливост.

В случая не са доказани типичните за т.нар. „дрифт“ признаци - извършването на резки маневри, многократно подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, превъртане на задвижващите колела на автомобила, ще доведе до загуба на сцеплението на гумите с пътната настилка, с което ще изведе автомобила извън контрол.

От ангажираните пред настоящия съд гласни доказателства не се установява с необходимата категоричност, че водачът на лекия автомобил умишлено е форсирал автомобила и контролирано е поднасял задната му част, довело до загуба на сцепление на задните гуми. Настоящият съдебен състав не установи по несъмнен начин водача съзнателно, целенасочено и преднамерено да е отклонил управлявания от него лек автомобил от праволинейното му движение с цел същия да се поднесе, като се движи неконтролируемо в ляво и дясно по пътното платно и съзнателно да е създал опасност за останалите участници в движението. А това, от своя страна, води до извода, че се се установява по несъмнен начин от писмените и гласни доказателства водача, на посочената дата, час и място, да е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари.

По време на съдебното дирене разпитаните свидетели М. и Б. поясняват, че нарушителя е загубил контрол върху автомобила за един много кратък отрязък от време и върху много кратък отрязък от повърхността на пътното платно. При това, според описаното в наказателното постановление, загубата на контрол върху автомобила се е случила по време на извършване на маневрата „завой наляво“, а не от спряно положение, което по–характерно и типично за подобен тип прояви. Тези факти 4 водят до извода, че е налице еднократно поднасяне, а не серия от такива поднасяния, което също е характерен признак за техниката на „дрифт“. Следователно, не може по един категоричен начин да се установи дали жалващия се е желаел да направи т. нар.

„дрифт“, или по скоро е загубил неволно контрол върху превозното средство. Следва да се подчертае, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление се крепят изцяло на показанията на свидетеля М., но в една част от тези показания той свидетелства не за факти, а излага своите собствени изводи, а именно, че това, което е видял, е представлявало дрифт според неговото субективно мнение. В тази насока се налага да се проведе ясно разграничение между показания, с които се излагат факти относно нарушението, и показания, с които се излагат изводи на свидетеля относно неговите сетивни възприятия. Изводите и мнението на свидетеля, че действията на жалбоподателя са представлявали дрифт, не са достатъчни, за да се приеме, че е доказано наличието на подобно нарушение и актосъставителят, а впоследствие след него и административно – наказващият орган, е следвало да съберат допълнителни доказателства, от които да се приеме, че наистина жалбоподателят е имал намерението и е целял извършването на така описаните действия.

Показанията на полицейските служители възпроизвеждат това, което вече им е било казано от свидетеля М., тъй като те изобщо не са възприели лично ситуацията, а са пристигнали едва на един по-късен момент. Поради тази причини В. и К. само предават възприетото от М. и начина, по който той е разтълкувал действията на водача.

Освен това в показанията на В. и К. се откриват и някои вътрешни противоречия и неясноти. Така свидетелят К. твърди, че времето било сухо, но не бил съвсем сигурен, тъй като „но нямал спомен“. От останалите доказателства по делото се установява, че малко преди това е валял лек дъжд и пътната настилка е била мокра, а актосъставителят В. изобщо няма ясен спомен за метеорологичната обстановка – „Може и да е валяло, но може и да не е. Не съм сигурен.“ Твърдението на К., че е имало една „спукана гума“, но без да е сигурен дали е била задната, също не се потвърждава от другите свидетели. Още по-двусмислено и компрометиращо е изказването на К., че причина за нарушението е несъобразена скорост – ако това е причина за поднасянето на колата, тогава тя изключва веднага тезата за умишлено и преднамерено въртене на гуми и дрифтиране. Свидетелят В., от своя страна, не си спомня изобщо кой е подал сигнала и кой е бил очевидец на нарушението, но пояснява, че актът е съставен в полицейското управление, а не на мястото на инцидента, и описанието в него е изцяло по данни на очевидеца, че е имало форсиране. В този смисъл, показанията на К. и В. се отличават не само с неяснота, но и с известна пестеливост, като този доказателствен дефицит трудно може да се преодолее.