Определение № 3395 от 12.08.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1562/2024
- Вид
- Определение № 3395
- Подписан
- 12.08.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3395 гр. Варна, 09.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.нов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501562 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила жалба входящ № 18170/23.07.2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от П. С. Д., чрез процесуален представител адв. М. Т. от АК-Варна, срещу действията на ЧСИ Людмил Станев по изпълнително дело № 879/2024 г. изразяващи се в насочване на изпълнението, чрез насрочване на публична продан на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в село Звездица, м. „Орехчето“, вид територия – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, с площ от 600 кв.м., който имот жалбоподателят твърди, че се намира в негово владение; както и срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.
Жалбоподателят твърди, че повече от десет години владее посочения имот, като го е придобил по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Счита, че издаденият изпълнителен лист по силата на който е образувано изпълнителното дело не разпростира действието си спрямо него и изпълнителното дело следва да бъде прекратено. Счита извършените действия на ЧСИ по принудително изпълнение срещу процесния имот, представляващи наложена възбрана; извършен на 21.06.2024 г. опис и обявена публична продан за незаконосъобразни и моли за тяхната отмяна, моли изпълнителното дело да бъде прекратено.
Направено е искане за спиране на изпълнението на основание чл. 438 от ГПК, до произнасяне по жалбата му.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК, от А. Н. Н., чрез процесуалния й представител адв.
И. Д. и от М. М. Д., чрез процесуалния й представител адв. А. П. са подадени възражения със сходно съдържание, с които изразяват становище за неоснователност на жалбата.
Твърдят, че П. С. Д. не е трето лице владелец на процесния имот и не е бил такъв към датата на налагане на възбраната на имота – 07.05.2024 г.
ЧСИ е изложил мотиви по подадената жалба, като я счита за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
СЪДЪТ, за да се произнесе, взе пердвид следното:
1
Изпълнително дело № 879/2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна е образувано на 29.04.2024 г. по молба на М. М. Д., въз основа на изпълнителен лист от 20.10.2000г. издаден от РС-Провадия по гр. дело № 121/1998 г. по описа на РС-Провадия. С посочения изпълнителен лист е допуснато да бъде изнесен на публична продан недвижим имот: земеделска земя с площ 600 кв. м. в местността „Орехчето“, землището на село Звездица, Варненска област, при граници от две страни – черен път, като след извършването й, получената сума да се разпредели между страните, както следва – ½ част за А. Н. Н. и ½ за Милко Димитров Пеев.
На основание чл.429, ал. 1 от ГПК, като съделител е конституирана М. М. Д. – дъщеря и единствен наследник на починалия на 08.04.2017г. Милко Димитров Пеев.
На 07.05.2024 г. е вписана възбрана по отношение на процесния недвижим имот в полза на страните М. М. Д. и А. Н. Н.. Извършени са справки в имотен регистър, от които е видно, че процесният недвижим е собственост на М. М. Д. и А. Н. Н.. На 20.06.2024 г. е извършен опис на процесния имот. В протокола за опис е отразено, че имотът представлява ъглово дворно място, оградено с метални пръти, служещи за колчета и телена мрежа с височина от около 120 см. Мястото е неподдържано и обрасло в саморасла растителност.
На 13.06.2024 г. е депозирана молба от П. С. Д., чрез адв. М. Т. с приложено към нея платежно нареждане, че дълга по изпълнителното дело е бил платен и се иска П. Д. да бъде конституиран като взискател и наложената възбрана върху имота да бъде вдигната.
Искането на П. Д. е оставено без уважение и внесената сума му е върната от ЧСИ.
На 21.06.2024 г. е подадено уведомление от П. Д., с което е направено искане изпълнителното производство да бъде прекратено, тъй като той е трето лице - владелец на процесния имот. Твърди също, че в негова полза е изтекла и 10 годишна придобивна давност. С разпореждане на ЧСИ искането е оставено без уважение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Депозираната жалба, подадена от П. Д., който твърди, че е трето за изпълнителното дело лице, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. П. Д. не е правно легитимирано лице, което може да обжалва действията на ЧСИ, по смисъла на чл. 435, ал .4 от ГПК. В настоящия случай изпълнителното дело е образувано по молба на М. М. Д., въз основа на изпълнителен лист, по силата на който е допуснато да бъде изнесен на публична продан недвижим имот: земеделска земя с площ 600 кв. м. в местността „Орехчето“, землището на село Звездица, Варненска област, при граници от две страни – черен път, като след извършването й, получената сума да се разпредели между страните, както следва – ½ част за А. Н. Н. и ½ за Милко Димитров Пеев. На основание чл.429, ал. 1 от ГПК, като съделител е конституирана М. М. Д. – дъщеря и единствен наследник на починалия на 08.04.2017г. Милко Димитров Пеев.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК касае насочването на принудителното изпълнение върху вещи за удовлетворяване само и единствено на парични вземания.
В настоящия случай не се касае за принудително изпълнение на парични вземания, а се касае за способ, с който се прекратява съсобствеността по отношение на недвижим имот по смисъла на чл. 348 от ГПК.
С оглед гореизложеното настоящият жалбоподател няма качеството на трето лице, по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, и няма право да обжалва действията на съдебния изпълнител.
По съображения аналогични на изложените, жалбоподателят няма качеството на 2 трето лице и по смисъла на чл. 435, ал. 5 от ГПК.
Подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съответно съдът не дължи произнасяне и по направеното от жалбоподателя искане по чл.
438 от ГПК за спиране на изпълнението.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски имат М. М. Д. и А. Н. Н.. Същите не са направили искане за присъждане на разноски, с оглед на което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските в настоящото производство.
Мотивиран от горното, ОС-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба входящ № 18170/23.07.2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна, подадена от П. С.
Д., чрез процесуален представител адв. М. Т. от АК-Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3