Решение № 7871 от 11.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7871 гр. С., 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110141665 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от АНГ. З. Т. против ИР. СП. СП. обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми за главница и обезщетение за забава, както следва: 1/ за сумата от 4800,00 лева, представляваща главница, получена без основание от ответника, събрана от ищеца чрез принудителни изпълнителни действия по изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я. през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 995,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2021 г. до 15.07.2021 г.; 2 / за сумата от общо 1134,56 лева, представляваща неоснователно платени от ищеца такси и разноски по образуваното по молба на ответника изпълнително дело по описа на ЧСИ С.Я., от която сума: 400,00 лева – разноски по изпълнителното дело, 149,76 лева – обикновени такси и 484,80 лева – пропорционална такса, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 19,85 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 14.05.2021 г. до 15.07.2021 г.; 3/ за сумата от 4800,00 лева, представляваща сума, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, чрез спестяване на разходи за издръжка на малолетното дете М. АНГ.

Т. през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 1 датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 1573,65 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до 15.07.2021 г. и 4/ за сумата от 1866,00 лева, представляваща главница за получени от ответницата добавки за отглеждане на дете през периода от 01.07.2016 г. до 01.07.2020 г., с които последната се е обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 954,25 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2016 г. до 15.07.2021 г.

В исковата молба и последваща уточняваща молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 4096/2013 г. по описа на СРС, състав на съда одобрил постигнатото между тях с ответницата споразумение за прекратяване на сключения граждански брак, предоставяне родителските права по отношение на роденото от брака дете М. АНГ. Т. на майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата и заплащане на дължимата издръжка. Ищецът твърди, че независимо от постигнатото споразумение, през периода от 19.02.2012 г. /фактическата раздяла между родителите/, след развода през 2013 г. до м.юли 2020 г., независимо от одобреното от съда споразумение, детето живее при него и той поел изцяло грижите за него.

Поддържа, че майката на детето и настоящ ответник живее с друг мъж и новороденото си дете в гр.С.. Ищецът сочи, че към настоящият момент живее с втората си съпруга и общото им дете в гр.Б., където М. има самостоятелна стая и не му липсвало нищо. През периода след развода той осигурявал присъствието на детето в детска градина, а в последствие и училище, плащал таксите и допълнителните разноски за извънкласните занимания. За предходното, когато бил служебно ангажиран, разчитал на съпругата си Петя Т.а и на родителите си. Твърди, че през всичките тези години ответницата не се интересувала и не давала пари за отглеждането на детето. След завършване на учебната 2019/2020 г. ответницата на основание съдебното решение, предприела действия по прехвърляне на детето в спорно училище в гр.С.. Поддържа, че при разговор с детето установил, че то е изплашено и манипулирано от страна на майката.

В края на м.декември 2020 г. ищецът отново взел детето при себе си. Тъй като детето не искало да се връща при майка си в гр.С., ищецът предприел среща с майка му за постигане на извънсъдебно споразумение. Въпреки предходното, твърди, че бил изненадан когато на 22.03.2021 г. получил призовка за доброволно изпълнение от ЧСИ С.Я. да плати сумата от 9223,57 лева – неплатена издръжка за периода от 25.01.2016 г. до 25.02.2021 г., ведно с допълнителни суми за лихва и разноски по изпълнителното производство, независимо от обстоятелството, че през това време той, а не майката, се грижил за детето. Наложило се да взема пари на заем, но погасил задължението по образуваното изпълнително дело. Поддържа още, че от развода му с ответницата през 2013 г. последната получавала детски надбавки, с които предвид обстоятелството, че 2 не е полагала грижи за детето, неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца, който осигурявал издръжката на детето. По изложените доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на искове за неоснователно обогатяване от страна на ответника. Претендира разноските по производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове и за недопустимост на предявените главен и акцесорен искове за издръжка, поради липса на активна процесуална легитимация. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че след развода им с ищеца, детето М. останало да живее при него. Поддържа, че още от фактическата раздяла през 2012 г. до една година след развода през 2013 г., детето било отглеждано и от двамата родители по тяхна взаимна уговорка, каквато възможност била предвидена изрично и в утвърденото от съда споразумение. Предходното било обусловено от професионалната ангажираност на майката – настоящ ответник, която давала дневни и нощни дежурства. Твърди, че през този период е осигурявала необходимите финансови средства за издръжка на детето, тъй като не само бащата се грижел за него. Независимо, че ищецът бил осъден да заплаща издръжка на детето, през този период изобщо не плащал такава. През 2014 г. ответницата твърди, че излязла в майчинство, като отново по взаимна уговорка с бащата-настоящ ищец, последния се грижел за М. събота и неделя, както и по време на болничния престой на майката. Периодът, през който майката и нейните родители се грижели за детето М. бил през работните дни, а бащата А.Т. го вземал събота и неделя, през отпуската си по време на лятото и част от официалните празнични дни. Този режим се запазил до 2016 г., като през този период бащата отново не заплащал издръжка за детето. Таксите за детска градина били покривани съвместно от родителите, като нееднократно били заплащани от ответницата и нейните родители, но всички квитанции били предоставяни лично на ищеца, който искал да ги съхранява. Междувременно, заведеното през 2015 г. дело от бащата-настоящ ищец за родителските права по отношение на детето, приключило с решение, с което съдът отхвърлил искането му.

През 2016 г. ответницата се преместила да живее заедно със семейството си и сина си М. в гр.С., където детето било записано в първи клас, но поради неприключили ремонтни дейност, се върнали да живеят обратно в С.. Детето било записано в училище в близост до апартамента на родителите на майката, където се установило да живее семейството. През периода на втори учебен срок на учебната 2016-2017 г. детето било отглеждано от майката и нейните родители. През 2017 г. ответницата се установила да живее постоянно в гр.С., но за да не създават неудобство за детето М. като отново го преместят в друго училище, по взаимна уговорка с ищеца решили той да се грижи за детето през работните дни, а ответницата събота и неделя, почивните дни, всички ваканции и през официалните празници. Поддържа, че през този период редовно купувала дрехи на детето, обувки, раници и пр., поемала разходите за пътуване на 3 детето от гр.С. до гр.С. и обратно. Този режим продължил до 2020 г., когато детето окончателно заживяло с майка си в гр.С.. По изложените в отговора доводи и съображения ответницата поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени, като й се присъдят направените по производството разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото решение от 21.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 4093/2013 г. по описа на СРС, 113-ти състав, влязло в сила на 21.06.2013 г. се установява, че сключения между страните в настоящото производство граждански брак е прекратен по взаимно съгласие. С решението съдът е утвърдил постигнатото споразумение, по силата на което родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете М. АНГ. Т. са предоставените на неговата майка и настоящ ответник И. Т.а /понастоящем С./, а на бащата – настоящ ищец А.Т. е определен режим на лични отношения с детето и задължение да заплаща месечна издръжка в размер на 100,00 лева, считано от 21.06.2013 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

От приложеното по делото удостоверение с изх.№ 21307/13.05.2021 г., издадено от ЧСИ С.Я., с район на действие СГС по изп.д.№ 20218440400257 се установява, че ищецът е длъжник по посоченото изпълнително дело, образувано по молба на М. АНГ.

Т., действащ чрез законния си представител ИР. СП. СП. /настоящ ответник/ въз основа на изпълнителен лист от 18.01.2021 г., издаден по гр.д.№ 4093/2013 г. От удостоверение се установява още, че по предмет на изпълнителното производство са суми за издръжка на малолетното дете М.Т., ведно със законната лихва.

Видно от приложеното по делото решение № 9230/22.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 34673/2015 г. по описа на СРС, 91-ви състав е, че предявения от бащата иск с правно основание чл.59, ал.9, във вр.чл.127, ал.2 СК за изменение на по-рано определените мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето М., като същите бъдат предоставени на него, е отхвърлен. В мотивите си съдебния състав е посочил, че не е констатирал обстоятелства, които да налагат промяна в постановените мерки.

По делото са приложени писма от Агенция за социално подпомагане и Дирекция „Социално подпомагане“ – С., от които се установява, че родителите са в конфликтни отношения помежду и не могат да постигнат съгласие относно грижите по отглеждането на роденото по време на брака им дете М.Т..

Видно от приложеното по делото удостоверение за преместване изх.№ 366/25.10.2016 г., издадено от НЧ „С.Д.“ гр.С. е, че детето М. АНГ. Т. е било записано в първи клас в посоченото училище, което е посещавало до датата на издаване на 4 удостоверението. Посочено е още, че ученикът се премества в 42 ОУ в гр.С. поради желание на родител.

Видно от приложеното по делото удостоверение за преместване изх.№ 677/10.09.2020 г., издадено от 42 ОУ „Х.Д.“ е, че до 26.08.2020 г. детето М.Т. е бил ученик в дневна форма на обучение в 4 клас. В удостоверението е посочено още, че ученикът се премества в СУ „Н.В.“, гр.С., поради преместване в друг град.

По делото са приложени квитанции за платена такса за посещавано от детето ОДЗ № 69 „Ж.П.“, СО, район П. през месеци от 2013, 2014 г. и 2015 г., както и такси за екскурзия през 2015 г. и допълнителни дейности по интерес.

По делото е приложено удостоверение, издадено от ДСП – Оборище, в което е отразено, че през периода от 01.02.2015 г. до 31.01.2016 г. ответника С. е получавала месечни помощи по Закона за семейни помощи за деца в размер на 85,00 лева за децата М. АНГ. Т. и Е.Н.И.. След 01.02.2016 г. С. не е подпомагана. Предходното се установява от приложеното по делото удостоверение, издадено от ДСП – С..