Решение № 155 от 09.06.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Костинброд, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20211850101153 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

Производството е образувано по искова молба вх. № 4842 / 22.12.2021 година на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А. А. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт П. А. против А. Й. В., ЕГН ********** от гр. С., с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответницата, че последната дължи сумата в общ размер : 3 039.03 / три хиляди тридесет и девет лева и три стотинки / лева, о т които : 2 727.67 / две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2017 до месец 04. 2020 г., 275.84 / двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2018 г. до 20.04.2021 г., както и суми за дялово разпределение : 30.69 / тридесет лева и шестдесет и девет стотинки / лева – главница, за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. и 4.83 / четири лева и осемдесет и три стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 31.08.2018 г. до 20.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.05.2021 г. до изплащане на вземането.

1

Ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 665 /2021 г. по описа на РС – гр.

Костинброд длъжникът е подал възражение и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Ищецът твърди, че ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1 т. 43 от ДР на ЗЕ за имот, находящ се в гр. С., абонатен № 243961. Същият е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

Сочи се още в исковата молба, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. С.. В настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответницата са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Т.С.“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата - „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на наредба № 16 – 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния имот на ответницата е издадени изравнителни сметки, които са приложени като доказателство към делото, от които се установява, че сумите за ТЕ са начислени по действителен разход на уредите на дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи сумата в общ размер : 3 039.03 / три хиляди тридесет и девет лева и три стотинки / лева, от които : 2 727.67 / две хиляди седемстотин двадесет и 2 седем лева и шестдесет и седем стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2017 до месец 04. 2020 г., 275.84 / двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2018 г. до 20.04.2021 г., както и суми за дялово разпределение : 30.69 / тридесет лева и шестдесет и девет стотинки / лева – главница, за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. и 4.83 / четири лева и осемдесет и три стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 31.08.2018 г. до 20.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответницата е подала писмен отговор, към който прилага платежни нареждания, от които е видно, че на 12.12.2018 г. същата е превела сумата от 1 200.00 лева, а на 14.02.2020 г. сумата от 78.00 лева по сметка на ищеца, за аб. № 243961. Също така същата прави възражение, че претендираното вземане е погасено по давност, съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 1993 / 05.05.2023 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковата претенция, като основателна и доказана.

Ответницата редовно призована не се явява, не изпраща представител.

Районен съд – гр. Костинброд , след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Видно от представените по делото доказателства е, че ищецът е предявил претенцията си към ответницата за имот, находящ се в гр. С., абонатен № 243961, за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г.

Ищецът е предявил искове в размер на 2 727.67 / две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2017 до месец 04. 2020 г., 275.84 / двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2018 г. до 20.04.2021 г., както и суми за дялово 3 разпределение : 30.69 / тридесет лева и шестдесет и девет стотинки / лева – главница, за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. и 4.83 / четири лева и осемдесет и три стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 31.08.2018 г. до 20.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.05.2021 г. до изплащане на вземането.

Не се спори между страните по делото, че ответницата е абонат на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А. А. – изпълнителен директор, абонатен № 243961, срещу която в заповедното производство са претендирани и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 369 / 06.08.2021 г., постановена по ч. гр. д. № 665 / 2021 г. по описа на РС – Костинброд за сумите от : 2 727.67 / две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2017 до месец 04. 2020 г., 275.84 / двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2018 г. до 20.04.2021 г., както и суми за дялово разпределение : 30.69 / тридесет лева и шестдесет и девет стотинки / лева – главница, за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. и 4.83 / четири лева и осемдесет и три стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 31.08.2018 г. до 20.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в размер на 60.78 лева – ДТ и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид подаденото възражение от страна на длъжницата против заповедта по ч. гр. д. № 665 / 2021 г. по описа на РС – Костинброд, в срока по чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК се предявява настоящата претенция.

От заключенията на приетите СТЕ и ССЕ се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените на ответницата суми по издадените фактури съответстват на действително дължимите, отчитайки и изравнителните сметки.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 86 от ЗЗД.

С отговора депозиран по чл. 131 от ГПК от ответницата, същата представя доказателства, че част от сумите в размер на 1 278.00 лева са 4 преведени на 12.12.2018 г., за м. 02.2017 г. до м. 10.2018 г. и на 14.02.2020 г., за м. 11. 2018 г.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В този смисъл, страните не спорят, че между тях е налице облигационно отношение, като предмет по сключения между тях договор са периодични вземания.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.

При периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че с предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова тригодишна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо.

В конкретния случай ищецът не конкретизира точно периодът, за който се претендират сумите, тъй като по делото се събраха доказателства, че част от сумите в размер на 1 278.00 лева са били заплатени от ответницата, още преди предявяване на заповедното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

5

ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А. А. – изпълнителен директор против А. Й. В., ЕГН ********** от гр. С., на основание чл. 422 ал.

1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК да бъде прието по отношение на ответницата, че съществува вземането й в общ размер : 3 039.03 / три хиляди тридесет и девет лева и три стотинки / лева, от които : 2 727.67 / две хиляди седемстотин двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2017 до месец 04. 2020 г., 275.84 / двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2018 г. до 20.04.2021 г., както и суми за дялово разпределение : 30.69 / тридесет лева и шестдесет и девет стотинки / лева – главница, за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. и 4.83 / четири лева и осемдесет и три стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 31.08.2018 г. до 20.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Т.С.” ЕАД, ЕИК :

********, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А.

А. – изпълнителен директор да заплати на А. Й. В., ЕГН ********** от гр.

С.направените съдебни разноски в размер на 450.00 / четиристотин и петдесет / лева – адвокатско възнаграждение.