Решение № 30 от 02.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пазарджик, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500714 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №252 от 17.07.2023г,постановено по гр.д.№261/2023г по описа на Районен съдв., поправено за допуснати в него очевидни фактически грешки с решение №278/18.08.2023г. е осъдена на основание чл.2, ал.1т.3 пр.2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България с адрес град с., бул.“в.“№2 да заплати на Е. А. Р. с ЕГН ********** от град к., ул.“Батак“№32 сумата от 600лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.309, ал.1 от НК по ДП№238/2021г на РУв., пр.пр.

№677/2021г на РП Пазарджик, ТОв., наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва от 21.03.2023г до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска над размера на тази сума до претендираната от 2000лв. Осъдена е на основание чл.2, ал.1т.3 пр.2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България с адрес град с., бул.“в.“№2 да заплати на Е. А. Р. с ЕГН ********** от град к., ул.“Батак“№32 сумата от 600лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.309, ал.1 от НК по ДП№238/2021г на РУв., пр.пр. №677/2021г на РП Пазарджик, ведно със законната лихва от 21.03.2023г до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъдена на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България с адрес град с., бул.“в.“№2 да заплати на Е. А. Р. с ЕГН ********** от град к., ул.“Батак“№32 разноски по гр.д.№261/2023г на РСв. за държавна такса в размер на 10 лв.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 във вр.с чл.38, ал.1т.2 от ЗАдв Прокуратурата на 1

Република България с адрес град с., бул.“в.“№2 да заплати на адв.С. М. от АК Пазарджик с личен номер ********** със служебен адрес грв., ул.“Хан Аспарух“№21, бл.Б, ет.1, ап.10 сумата от 800лв. разноски за процесуално представителство.

С определение №723 от 01.11.2023г, постановено по гр.д.№261/2023г по описа на РСв. е изменено на основание чл.248, ал.1 от ГПК решение №252 от 17.07.2023г в частта за разноските като е осъдена на основание чл. чл.78, ал.1 във вр.с чл.38, ал.1т.2 от ЗАдв Прокуратурата на Република България с адрес град с., бул.“в.“№2 да заплати на адв.С. М. от АК Пазарджик с личен номер ********** със служебен адрес грв., ул.“Хан Аспарух“№21, бл.Б, ет.1, ап.10 сумата от 550лв. разноски за процесуално представителство пред районния съд.Това определение не е обжалвано и е влязло в сила.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК от Е. А. Р. е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 600лв. до претендираните 2000лв. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се в жалбата, че неправилно районният съд приел, че на обезщетение подлежат само обичайните вреди.

Твърди се, че определеният размер от 600лв. е несправедлив, не е съобразен с икономическия стандарт на живот в страната, като същият е в размер по-малък от едно минимално месечно възнаграждение, установено за Република България като по този начин се нарушава принципа на пропорционалност при репарирането на вредите. Твърди се, че в обжалваното решение не е отчетено и обстоятелството, че при привличане на Р. в качеството на обвиняема и е била направена криминалистична регистрация, при която същата е търпяла унизително отношение в процеса на снемане на отпечатъци и фотографирането и с номер на престъпник, който да държи в ръцете си. Наведено е оплакване, че районният съд при отмерване размера на обезщетението не се е съобразил с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД. Прави се искане решението в обжалваната част на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер. Претендират се разноски за въззивната инстанция. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България като първоинстанционното решение са обжалва,в частта , в която е уважен иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600лв. и в частта, в която е уважен иска за обезщетение на имуществени вреди в размер на 600лв. Твърди се в жалбата, че не е била налице хипотезата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, защото воденото срещу Е. Р. наказателно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1,т.2 от НПКобвинението не е доказано. Поддържа се, че за да възникне отговорността по ЗОДОВ следва ищцата да докаже, че действително е претърпяла вреди и те са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу нея незаконно обвинение/ чл.4 от ЗОДОВ/, което в случая не е сторено. Твърди се, че Прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно правомощията и, вменени с КРБ и с процесуалните закони. Поддържа се ,че не било съобразено от районния съд, че наказателното производство е приключило в разумен и 2 кратък срок,повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление, както и че на ищцата е била взета най- леката мярка за неотклонение подписка и спрямо нея не са налагани други мерки за процесуална принуда. Сочи се в жалбата, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на принципа на справедливост, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като спрямо ищцата като обвиняема не са били налагани най-тежките мерки за процесуална принуда. Спрямо нея са осъществени малък по обем действия по разследването, водения срещу нея процес не е получил медийна гласност. Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и в частта, в която е уважен иска за имуществени вреди , тъй като отговорността за разноски се реализира в производството, в което са били направени. Твърди се, че присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 600лв. е недоказано както по основание, така и по размер, а освен това е прекомерно. Прави се искане решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от Е. А. Р. е подаден отговор на въззивната жалба ,с който се изразява становище че въззивната жалба е неоснователка и като такава следва да се остави без уважение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката Е. Р. не се явява и не се представлява. От същата, чрез пълномощника и адв.С. М., е подадено писмено становище, в което са развити съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, поддържа въззивната жалба. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с доводите, изложени във въззивните жалби като обсъди и анализира събраните по делото доказателства,като взе предвид становищата на страните, при спазване разпоредбите на чл.12, ал.1 и чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Прокуратурата на Република България ищцата Е. А. Р. твърди, че с постановление от 24.10.2022г на разследващ орган била привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.309, ал.1 от НК и разследвано до 10.01.2023г., когато наказателното производство било прекратено на основание чл.243, ал.1т.2 от НПК- обвинението не е доказано. Твърди се, че постановлението за прекратяване било потвърдено в определение №12 от 27.01.2023г по ч.н.д.№28/2023г по описа на РСв..В резултат на осъщественото наказателно преследване била изключително притеснена , тъй като живеела в малък град, в който всички се познавали и за случилото се научили всички.

Изпитвала срам от околните. Ходела с наведена глава, за да не среща погледите на роднини , приятели, познати, понеже се чувствала неудобно ., когато трябвало да им обяснява как без вина се оказала виновна, как бил третирана като престъпник, как била разкарвана по полицейски управления нав. за нещо, което не била направила.Всичко това се отразило негативно на психическото и състояние, бил е нарушен сънят и, съзнанието и било 3 обременено от тези неприятни инциденти. Отчуждила се от хората. С много от тях загубила реален контакт. Не поддържала контакт с родните от град к.. През времетраенето на досъдебното производство била с ограничени граждански права , поради наложената и мярка за неотклонение „подписка“, с която и било забранено да напуска местоживеенето си за известен период от време.Ангажирала адвокат, за което заплатила възнаграждение в размер на размер на 600 лева. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да и заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди от воденото наказателно производство в размер на 2 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, заедно със законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба - 21.03.2023 г. до погасяването им.Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от Прокуратурата на Република България е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на Прокуратурата, тъй като сред предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не се предвиждало заплащане на обезщетение, когато производството се прекратява, поради това че обвинението не е доказано. Според ответника твърденията на ищцата за претърпени неимуществени вреди били голословни, силно преувеличени и недоказани. В случая липсвали действително претърпени вреди и причинна връзка между действията на ответника и настъпването им, доколкото изложеното от ищцата описвало едно нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следвало да се вменяват в отговорност на прокуратурата. Поддържа се, че Прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно процесуалния кодекс, и предявения срещу нея иск е изцяло неоснователен.Сочи, че наказателното производство е приключило в един разумен и кратък срок. Повдигнатото обвинение не е било за тежко умишлено престъпление. По отношение на ищцата била взета най-леката мярка за неотклонение-подписка и спрямо нея не били налагани други мерки за процесуална принуда. Била е обвиняема за един кратък период от около два месеца.На следващо място, претенцията за неимуществени вреди била изцяло недоказана. Ищцата не ангажирала, каквито и да е било доказателства в тази насока.Счита, че претенцията не е съобразена с критериите по чл. 52 ЗЗД и е завишена, като се има предвид кратката продължителност на наказателното преследване, че е наложена най-леката мярка за неотклонение, че други мерки за процесуална принуда спрямо нея не са прилагани и че воденият срещу нея процес не е получил медийна гласност.Твърди се, че настъпването на вредите се дължи на изключителната вина на ищцата, евентуално, че е налице съпричиняване, тъй като ищцата също е допринесла и е станала причина за воденото производство срещу нея. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

От ангажираните пред районния съд писмени доказателства се установява, че с постановление от 19.05.2021 г. на РП Пазарджик ТОв. е образувано ДП № 238/2021 г. по 4 описа на РУв. при ОДМВР Пазарджик, пр. пр. № 677/2021 г. на РП Пазарджик ТОв., за това че на 01.01.2020 г. въвв. съзнателно е ползван неистински частен документ-предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.10.2019 г, като за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 НК, във вр. чл. 309, ал. 1 НК.На 24.10.2022 г. Е. А. Р. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.