Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19682 от 18.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 5119/2022
Вид
Определение № 19682
Подписан
18.09.2026
Състав
Любка Голакова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19682 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любка Голакова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20221100105119 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.

№30161/18.05.2022г. подадена от И. И. А. срещу:

-кмета на община Самоков,

- Национална база данни „Население“ и

- И. А. А., въз основа на което е образувано гр. д. №5 119/2022г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав.

С разпореждане №7933 от 20.05.2022г. съдът е дал възможност на ищеца в 1 – седмичен срок от получаване на препис от настоящия съдебен акт:

1. да се яви лично в деловодството на съда и да приподпише подадената от него искова молба или това да бъде направено от негов процесуален представител, за когото се приложи пълномощно по делото, 2. в писмена молба с препис за ответниците - 3 броя:

- да посочи своя адрес, телефон и да заяви изрично дали желае да получава съдебни книжа на посочения електронен адрес, - да посочи какъв е правният му интерес от предявяване на иска по отношение на първия ответник,

- да посочи дали по посоченото гражданско дело е оспорен документ, издаден от втория ответник относно третия, в който да е вписано, че последния е разведен и в случай, че това е така, защо се предявява иск с идентичен петитум в самостоятелно производство, и

1

3. да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер на 50 лв.

В посочения съдебен акт изрично са вписани последиците от неизпълнение на дадените по-горе указания в срок от ищеца – прекратяване на производството по делото.

На 23.06.2022г.е подаден иск с вх. №39659 от ищеца, в която е посочено, че правният му интерес от установяване на истината относно семейното положение на третия ответник и дали същият е разведен е, че същият е разписан като разведен в Националаната база данни Население с цел той да получи повече, отколкото му се полага от къща и имоти, които са общо наследство по дело за делба между мен и него. В същия документ се повтаря идентично искане към съда, както в исковата молба „да се установи неистинността на справката от Национална база данни население и на информацията, според която И. А. А. е разведен, и да се разпореди невярната информация да бъде заличена и да бъде записано, че И. А. А. е женен и има сключен граждански брак в Канада с канадската гражданка М.О. А.а, жител на гр. Торонто“. Към този иск е приложена молба, подписана от ищеца, в която е посочено, че същата се подава в изпълнение на описаното по-горе разпореждане. Посочва, че по гр. д. №103/2020г. по описа на РС – Самоков не е оспорен документът, издаден от НБД „Население“, в който е вписан, че третият ответник е разведен, като срокът за това е изтекъл. Именно този факт обосновава правният му интерес от настоящото производство.

На 29.06.2026г. е подадена молба с вх. №88 651 от ищеца, в която е посочено, че третият ответник е починал.

На 16.09.2026г. е подадена молба с вх. №119 703 от ищеца с идентично съдържание.

При така изложеното съдът прави следните изводи:

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012г. постановено по т. д. № 5/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС „Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила съдебно решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срокът за оспорването му по чл. 193, ал. 1 от ГПК“. Съгласно т. 3 от същото 2 тълкувателно решение е прието, че е „Недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила съдебно решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решението по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срокът за оспорването му по чл. 193, ал. 1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав като съобрази посоченото Тълкувателно решение и обстоятелството, че ищецът е посочил, че правният му интерес от предявяване на иска е обстоятелството, че между него и третият ответник има висящ делбен процес - гр. д. №103/2020г. по описа на РС – Самоков, в който е представен документ от Националната база данни „Население“, където е вписано, че третият ответник е разведен и този документ не е оспорен в това съдебно производство в определението за това срокове, приема, че настоящото производство е недопустимо. Този извод следва независимо от обстоятелството дали към настоящия момент гр. д. №103/2020г. по описа на РС – Самоков е приключило с влязъл в сила съдебен акт или е висящо, тъй като съобразно посоченото Тълкувателно решение настоящото производство е недопустимо, независимо дали съдебното производство, по което документът не е бил оспорен, е висящо или приключило. Изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК се обосновава само с висящия процес, в който е направен пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на предвидената процесуална преклузия в чл. 193 от ГПК, както и тази в чл. 133 ГПК. Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното решение и правните му последици. За страната, пропуснала възможността да оспори истинността на документа по уважителни причини или поради непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее съществува възможност да поиска възстановяване на срока за оспорване. Ако обаче пропускът не се дължи на такива причини, не следва да се приеме, че искът по чл. 124, ал. 4 ГПК представлява предвидена в процесуалния закон възможност този пропуск да се поправи.

3

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е процесуално недопустим, поради което и на основание чл.

130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №5 119/2022г. по описа на Софийския градски съд, Г.О., І-24 състав.

ВРЪЩА искова молба с вх. №30 161 от 18.05.2025г. подадена от И. И.

А. срещу кмета на община Самоков, Национална база данни „Население“ и И.

А. А., въз основа на която е образувано гр. д. №5 119/2022г. по описа на СГС, Г. О., 24 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия съдебен акт от ищеца.

Препис от съдебния акт да се изпрати на ищеца на посочения електронен адрес в молбата му от 23.06.2022г., като се впише в съобщението, че в случай, че същият не изпрати емейл за потвърждение връчването ще се извърши по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК или чрез поставяне на таблото за съобщения на съда.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4