Определение № 292 от 14.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Благоевград, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20231200500500 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес гр. София, чрез пълномощника им адвокат З. Ц., насочена срещу Разпореждане № 555 от 13.04.2023 г. по ч.гр.д. № 368/2023г. по описа на Районен съд Разлог, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 64,44 лв. - неустойка по фактура № 7320596160/25.05.2021г. с настъпил падеж на 09.06.2021г. поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623311263 от 22.06.2020г.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържа се от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник, че обжалваното разпореждане е неправилно. Застъпва се с частната жалба становище, че неустойките поради предсрочното прекратяване на сключените между страните договори за мобилни услуги се дължат по вина на потребителя и същите са определени в съответствие с описаното в клаузите за неустойка от всеки от процесиите Договори за мобилни услуги. Процесиите договори са подписани от страните, като с подписването им потребителят се е съгласил с условията на оператора, вкл. с начина на формиране на неустойките. Според чл. 228, ал. 1 т.

4 от ЗЕС всеки договор за предоставяне на мобилни услуги следва да има клауза за неустойка, в случай на неизпълнение. Според Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, кредиторът по двустранен договор с продължително или 1 периодично изпълнение, каквито са договорите на които молителят основава правата си, ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), ако такава неустойка реално е била уговорена.

Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрична клауза.

Поддържа се с частната въззивна жалба, че в случая искането не противоречи закона и добрите нрави, касае се вземане основано на клауза, изразена по ясен и разбираем начин, като не са налице обстоятелства, даващи основание да се приеме, че същата е неравноправна.

Не се споделят от жалбоподателят чрез процесуалния му пълномощник изводите на първоинстанционния съд за неравноправност на процесната клауза. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С цитираната норма не се изключва възможността за уговаряне на неустойка, а вложеният от законодателя смисъл е да се избегне възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя. Кредиторът има интерес да бъде възмезден за вредите от неизпълнението в случаите, когато договорната връзка е прекратената поради причина, за която длъжникът отговаря (чл.88, ал.1 ЗЗД).

Излагат се доводи от въззивната страна, че в своята съвкупност фактите по настоящия случай сочат, че длъжникът е информиран за начина на формиране на неустойките, вкл. че същите включвт част от стойността на отстъпката на предоставените устройства на преференциална цена, и е приел чрез подписването на договорите условията на оператора.

В обобщение поддържа се с частната жалба, че на са налице кумулативно предвидените в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП положителни материални предпоставки, които обуславят извода за наличие на неравноправна клауза: 1. Всяка неиндивидуално догворена уговорка във вреда на потребителя; която 2. Не отговаря на изискванията на принципа на добросъвестност; 3. Води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя- в ущърб на последния; 4. Разпоредбата не е съставена по неясен и неразбираем за потребителя начин.

При изложените съображения, иска се от въззивния съд с частната жалба, да бъде отменено Разпореждане № 555 от 13.04.2023 г. по ч.гр.д. № 368/2023 г. по описа на Районен съд Разлог, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 64,44лв.- неустойка по фактура № 7320596160/25.05.2021г. с настъпил падеж на 09.06.2021г. поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623311263 от 22.06.2020г.

Претендират се от частния жалбоподател- „Йеттел България“ ЕАД, сторените за настоящото 2 частно въззивно производство разноски в размер на заплатената държавна такса.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е редовна- изхожда от надлежна страна и е депозирана пред съда в законния срок по чл. 275 от ГПК, като същата е и процесуално допустима- подадена е от страна с правен интерес от обжалване на съдебен акт, за който е изрично предвидена в закона възможността за инстанционен съдебен контрол, поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Първостепенният съд, видно от мотивите към обжалваното разпореждане е приел, че е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител относно договорна клауза в договор за доставка на мобилни услуги, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП, като в случая е налице предвидена неустойка извън обезщетителната си функция.

Относно неустойката, дължима от потребителя на търговеца доставчик на услуги, същата съдържа няколко компонента- оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, както и такава част от разликата между стандартната цена на предоставеното на потребителя мобилно устройство, съгласно ценовата листа към момента на сключването на договора и действително заплатената от потребителя цена за устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора. В мотивите си към обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е съобразил че такава неустойка е предвидена само в полза на търговеца, но не и в полза на потребителя, което предопределя неравноправния и характер, още повече че потребителя е лишен от възможността да влияе върху разпоредбите, като при заявлението по чл. 410 от ГПК са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Отделно изложени с в мотивите към обжалваното разпореждане на РС Разлог доводи за това, че когато е предвидена с договора неустойка при предсрочно прекратяване на договора за услуга, в размер на всички или дори на няколко неплатени абонаментни вноски/в случая три/, всъщност мобилният оператор по прекратения вече договор, цели да получи това, което би получил ако договора не беше прекратен, но без да предоставя мобилни услуги на потребителя, след едностранното прекратяване на договора. Това води до нарушаване на принципа на справедливост и до предпоставка за неоснователно обогатяване на икономически по- силната страна, за сметка на потребителя.

Тези изводи на РС Разлог са правилни и следва да бъдат споделени от настоящият въззивен състав на ОС Благоевград. Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на състава на РС Разлог, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на 3 съда препраща към нормите на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.

Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Клаузата не трябва да е индивидуално договорена. В случая, няма данни, клаузата да е индивидуална уговорена, както и неустойката превишава пределите на обезщетителната си функция - неустойката обезпечава изпълнение на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая, неустойката е за прекратен договор, като чрез нея се пролонгира действието на договора за три месеца, поради което е извън обезщетителната си функция.

Така с подписването на договора и уговорената в полза на мобилния оператор неустойка при предсрочно прекратяване на договора, в размер дори и на само три месечни вноски, мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получила, ако договора не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на уговорената с договора услуга на потребителя.

Същите мотиви са относими и за неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена която е договорена между страните. Чрез тази клауза за неустойка на практика са променя цената по договора за лизинг, противно на волята на едната страна, още повече потребителят не е гарантиран с такава клауза. Това е явна нееквивалентност на престациите, във вреда на потреблителя, поради което клаузата е нищожна.

Отделно следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че уговорената клауза е във вреда на потребителя, като същата създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Така неустойка е предвидена само в полза на доставчика на услугата, в случай че договорът бъде прекратен по вина на потребителя, но идентична клауза в полза на потребителя, за заплащане на неустойка от страна на доставчика на услугата, в случай на прекратяване на договора по негова вина, не е предвидена.

Предвид горното, частната жалбата се явява неоснователна, поради което и атакуваното разпореждане следва да се потвърди в атакуваната част, а частната жалба да се остави без уважение.

С оглед изхода на правния спор искането на заявителя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

4

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 555 от 13.04.2023 г. по ч.гр.д. № 368/2023г. по описа на Районен съд Разлог, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 64,44 лв. неустойка по фактура № 7320596160/25.05.2021г. с настъпил падеж на 09.06.2021г. поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623311263 от 22.06.2020г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________