Решение № 50 от 05.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново , 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000014 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от И.С. Т. – синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност срещу Решение № 260064/ 17.11.2020 г. по Т.д. № 357/ 2019 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът е отхвърлил предявените от него при условията на евентуалност против „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност и С. К. К. искове – първият с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, а втория с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на договор за покупко-продажба с НА № 182, том 3, рег. № 10185, дело 482/ 25.08.2016 г.

Счита постановения акт за неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изводът на съда за липса на увреждане от атакуваната сделка бил неправилен, защото такова увреждане било налице със самия факт на имуществено разпореждане без значение дали разменените престации са еквивалентни, като сделката следвало да бъде преценявана и в контекста на откритото производство по несъстоятелност. Oт не била постъпила насрещна престация за Кооперацията; тя била сключена между свързани лица по смисъла на § 1 ал.2 от ДР на ТЗ – член-кооператора и Кооперацията, или по смисъла на неизчерпателно изброените в ал.1 на същата норма хипотези, като знанието на ответника относно увреждането било ирелевантно; вследствие на нея масата на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване на всички 1 кредитори, намаляла. Ако имотът бил съхранен в масата, ответникът нямало да се удовлетвори изцяло за вземането си, а като хирографарен кредитор щял да се конкурира с всички останали кредитори и получи удовлетворение по съразмерност.

Позовава се за становището си по исковете на съдебна практика. По отношение на иска по чл.135 ЗЗД сочи, че съдът неправилно се е аргументирал с липсата на намерение на договарящите страни да увредят кредитора, т.е. на хипотезата на ал.3 на цитираната норма, защото никога не са излагани твърдения в тази насока. Поддържа, че ответникът К. е знаел за увреждащия характер на сделката предвид обсъждането на влошеното финансово състояние на КСК, довело до обявяването й в несъстоятелност.

Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК са подадени отговори от КСК „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност и от С. К. К., в които те заемат становище за неоснователност на жалбата. КСК счита, че жалбоподателят преднамерено смесва хипотезите на чл.646 и чл.647 ТЗ, като изложените от него в исковата му молба твърдения били за нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите, което сочело квалификация на претенцията му по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, т.е. преферентен иск, срокът за предявяване на който обаче бил изтекъл към датата на предявяване на иска по делото. По делото не се доказало увреждане на кредиторите, защото се признавало, че купувачът по сделката има ликвидно и изискуемо вземане от Касата, както и че липсва нееквивалентност на насрещните престации. Неоснователно било твърдението за наличие на свързаност между страните по сделката. Ответникът К. излага, че не са налице предпоставките за уважаване на никой от двата иска, не е налице увреждане, защото едновременно с намаляване активите на КСК са намалели и пасивите предвид погасяването на ликвидно и изискуемо задължение към него, че атакуваната сделка е възмездна и сключена въз основа на взето решение на ОС след проведен търг, в който е можело да участват всички желаещи член-кооператори, т.е. всички са имали равни възможности да получат удовлетворение по този ред. Относно твърденията за свързаността му с КСК сочи, че не е налице никоя от хипотезите в § 1 – нито по ал.1 т.4, нито по ал.2, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си. и правилно е прието от съда, че е недопустимо разширителното им тълкуване и прилагането им по аналогия. Моли обжалваният акт да бъде потвърден.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и 2 следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Съдът, като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, становището на ответниците и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Пред Окръжен съд – Русе са предявени искове от И.С. Т. в качеството му на постоянен синдик на Кредитно – спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ – в несъстоятелност против КСК и С. К. К. по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ и при евентуалност по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сключената между ответниците с НА № 182, том 3, рег. № 10185, дело 482/ 25.08.2016 г. сделка – договор за продажба на недвижим имот – апартамент в гр. Русе, жк Родина – II, ул. Д. Дебелянов № 2. Исковата претенция по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ се основава на твърденията, че сделката е сключена между свързани лица в двугодишен период преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и уврежда кредиторите. Относно свързаността ищецът счита, че са налице хипотезите както на § 1 ал.1 т.4, така и на № 1 ал.2 от ДР на ТЗ, тъй като член-кооператорът – приобретател по атакуваната сделка участва във формирането, управлението и увеличаването на капитала на Кооперацията – прехвърлител на имущественото благо, както и в управлението й, което му позволило да договори условия, различни от обичайните. Увреждането според ищеца се изразява в това, че с отчуждаването на процесното имущество е намаляла масата на несъстоятелността, при което вместо същото да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му сума да бъде справедливо разпределена между кредиторите по реда на чл.722 ТЗ, е било удовлетворено изцяло вземането на ответника К. от КСК чрез получаване на собственост, а останалите член кооператори са останали да се конкурират помежду си и ще получат съразмерно удовлетворяване на вземанията си. За исковата претенция по чл.135 ЗЗД ищецът се позовава на знание у преобретателя за увреждащия характер на сделката, което знание той извежда както от презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД, така и от осведомеността на ответника за влошеното финансово състояние на КСК.

Ответникът КСК оспорва исковете по съображения, че не е налице увреждане, като сделката е сключена по пазарна цена към датата на сключването й, налице е еквивалентна имуществена размяна и макар от масата на несъстоятелността да е излязло едно имущество, това е довело и до намаляване задълженията на 3

Кооперацията в резултат на извършеното прихващане на цената на имота с вземането на купувача за размера на допълнителните му членски вноски. Оспорва и становището на ищеца, че страните по сделката са свързани лица. Ответникът К. също счита исковете за неоснователни поради липса на увреждане. Излага, че въз основа на взето решение на ОС на Кооперацията са извършени множество сделки с недвижими имоти в това число и процесната, като всеки един от член – кооператорите е имал възможност да избере този начин да се удовлетвори за вземането си. Сочи, че е придобил имота по пазарната му цена и със сделката пасивите на КСК са намалели, защото той е бил изцяло удовлетворен за вземането си от Касата. Счита, че ищецът допуска смесване на хипотезите на исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ. Оспорва се твърдението за свързаност на страните.

С обжалваното решение ОС – Русе е приел, че по делото не е доказано наличието на увреждане по смисъла на чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, защото едновременно с намаляването активите на КСК е намалял и пасивът й, при което не е накърнена масата на несъстоятелността, а предвид липсата на увреждане е счел за безпредметно обсъждането на свързаност между страните по сделката. Посочил е, че поблагоприятно третиране на ответника в сравнение с другите кредитори на КСК е предмет на преферентен иск по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ, с какъвто съдът не е сезиран. По същите съображения съдът е приел, че липсва увреждането като елемент от фактическия състав и на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД. Сделката била сключена преди възникване на основанието за универсална конкуренция – преди да се формира общността на кредиторите, чиито права се защитават от синдика, поради което договарящите по нея следвало да са имали намерение да увредят кредиторите. В случая такова намерение не било доказано, а напротив – сделката имала типичната за този вид договаряне цел да бъде погасен дълг за ограничаване неблагоприятните последици от евентуално принудително изпълнение.

От събраните по делото доказателства се установява следното: На 23.07.2016 г. е проведено извънредно ОС на КСК, за което е съставен протокол № 32/23.07.2016 г. и видно от същия, са приети отчет за първото шестмесечие на 2016 г. на КСК, проект за структурата на активите и задълженията на Кооперацията към 30.06.2016 г., както и проект за бъдещата й дейност от гледна точка удовлетворяване на задълженията на база реализация на активите. Прието е решение, след постъпване от продажба на активите на Кооперацията, в това число на недвижими имоти, на сума, представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителни вноски, да се осъществи съразмерно изплащане на допълнителните вноски във ВСК на всички членове на части от 10 %. Взето е решение член-кооператорите, които писмено заявят в офиса на Кооперацията, че желаят да приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от Кооперацията, по пазарна цена съгласно оценка, изготвена от независим лицензиран 4 оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането си от Кооперацията. Прието е 5-членна комисия, избрана от ОС, да извършва мониторинг на решенията на УС при осъществяване на двата способа за удовлетворяване вземанията на членкооператорите. Не е спорно, че С. К. К. е член-кооператор на КСК и че същият е имал вземане от КСК в размер на 80 000 лв. за изплащане на срочни допълнителни парични вноски, които са предвидени като източник на средства в чл.27 от Устава на Кооперацията. В Устава е посочено, че тези вноски не се отразяват на дяловите вноски на член-кооператорите и срокът за връщането им се урежда с правилник за устройството и дейността на ВСК – чл. 28 от Устава. От съдържанието на протокола от ОС става ясно, че вземанията на член-кооператорите за направените от тях допълнителни парични вноски са били изискуеми към датата на ОС – 23.07.2016 г. В Протокол № 765/ 31.08.2016 г. на извънредно заседание на УС на КСК е обективирано решение за продажба на К. на основание решението на ОС на недвижим имот в гр.

Русе – апартамент за сумата 80 000 лв. чрез прихващане на задължения на Кооперацията към купувача за връщане на срочни допълнителни вноски. По делото е представен протокол от 17.08.2016 г. от заседание на тръжната комисия, видно от който К. не е бил единственият наддавач. Сделката е сключена с НА № 182, том 3, рег.

№ 10185, дело 482/ 25.08.2016 г. Данъчната оценка на имота, посочена в НА, е 26 039.90 лв. От представена справка /л.28 от делото/ се установява, че освен на К. за периода м.08.2016 г. – м.05.2018 г. във връзка с решението на ОС от 23.07.2016 г.