Решение № 130 от 10.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 08.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600151 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда от 25.11.2022 г. по н.о.х.д. № 760/2022 г. на СГС, НО, 18 състав подс.

М. К. А. е признат за виновен в това, че:

-на неустановена дата през месец юни 2017 г., в гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, пред вход Г на блок 212, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, заедно със С. Т. Ц.

/малолетен/, се съвкупил с лице от женски пол – С. В. О., на 12 г., като я принудил към това със сила и деянието е извършено от две лица, а пострадалата не е била навършила 14 години, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода;

-на горните дата и място, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, заедно със С. Т. Ц.

/малолетен/, е извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на С. В. О., на 12 г., като деянието е извършено от две лица и чрез употреба на сила, поради което и на основание чл. 149, ал. 4, т. 1, пр. 1, вр. с ал.

2, т. 1, пр. 1, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия А. е определено едно общо наказание от две години лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок от три години.

1

С присъдата подс. А. е осъден да заплати на гражданския ищец С. О. сумата от 35 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от двете престъпления, предмет на обвинението, като е отхвърлен искът за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 50 000 лева.

С присъдата подс. А. е осъден за заплати разноски по делото, държавна такса върху уважената част на гражданския иск и държавна такса за всяко служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Н. Т.

– служебен защитник на подсъдимия. В двата сезиращи въззивната инстанция процесуални документа е изразено недоволство от присъдата. В тях се твърди, че събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин факта на съвкуплението, а блудствените действия са останали в статия на опита. Посочва се, че още на досъдебното производство правата на подсъдимия са били накърнени, тъй като за продължителен период от време той е бил единствено свидетел и не е могъл да упражни правото си да откаже да дава обяснения. Поддържа се от защитата и явна несправедливост на наложеното наказание и неточен анализ на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Посочва се в тази връзка, че неправилно към втората категория е включено това, че деянието е извършено в тъмната част на денонощието. Застъпва се позиция, че гражданският иск е приет за съвместното му разглеждане в наказателния процес в нарушение на закона. Смята се, че това е так а, тъй като момента на предявяването му непълнолетната по това време пострадала не е упълномощила лично /макар и със съгласието на своята майка/ повереника по делото адв. М. В., която е поддържала пред съда исковата претенция. Извън процесуалната недопустимост на иска защитникът настоява и за неговата неоснователност по същество, която се дължи на факта, че не е ясно дали и в какво точно се изразява причинената от деянията психическа травма на пострадалата. Защитникът смята, че подценено от съда е съпричиняването на резултата от свидетеля С. Ц., който се определя като главен и с по-активна роля участник в деянието. Поддържа се, че неправилно е изчислен от съда и размерът на дължимата държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Обосновава се позиция за постановяване на присъдата при непълнота на доказателствата.

Отправеното към въззивния съд искане е за пълно оправдаване на подсъдимия по двете обвинения или алтернативно – осъждането му за блудство с наказание, определено при условията на член 55 от НК, както и за пълно отхвърляне на гражданския иск.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура в речта си пред САС отправя искане за потвърждаване на присъдата. Смята, че събраните на двете фази на производството доказателства потвърждават основателността на обвинителната теза.

Твърди, че наказанието на подс. А. е определено справедливо и в съответствие с всички отегчаващи и смекчаващи вината и отговорността обстоятелства.

Повереникът – адв. М. В. прави анализ на събраните доказателства, като смята, че и в двата й пункта обвинителната теза е доказана. Такава е позицията на повереника и по отношение на предявения граждански иск. Отправеното в съдебно заседание искане е за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В производството пред САС гражданската ищца и частен обвинител С. В. О. поддържа казаното от нейния повереник.

Защитникът - адв. Н. Т., поддържа жалбата и допълнението към нея по съображенията, изложени в тях. Настоява претенцията за обезвреда да бъде отхвърлена в цялост.

2

Подсъдимият М. К. А. в лична защита и в последна дума поддържа казаното от своя защитник.

След като прецени изложените в жалбата доводи и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, Софийският апелативен съд намери за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред. В неговия ход са събрани доказателства от различен вид, като са използвани и способи за събиране и проверка на доказателствата, както следва: гласни – обяснения на подсъдимия М. А., показания на свидетелите С. О. (включително и частично приобщените от д.п., дадени пред съдия - т. 2, л.167), С. Ц. (включително и приобщените от д.п. - т. 1, л. 7121-125 и т. 2, л. 169), А. С. (включително и приобщените от д.п. – т. 1, л.109-110), Н. Д., Р. Х. (включително и частично приобщените от д.п. – т. 1, л. 109), Н. М. Д. (включително и приобщените от д.п. - т. 1, л. 135 и т. 2, л. 142-143), А. И., М. Х. П.; експертизи – съдебно медицинска експертиза на пострадалата – т. 1, л. 16, повторна съдебно медицинска експертиза на пострадалата по писмени данни – т. 2, л. 205-211, съдебно техническа експертиза –т. 1, л. 197 и сл. от д.п., комплексни съдебно психолого - психиатрични експертизи на пострадалата –т. 1, л. 38-45 и т. 1, л. 158-168 от д.п., комплексна съдебно психолого - психиатрична експертиза на св. С. Ц. – т. 1, л. 171 – 180, комплексна съдебно психолого психиатрична експертиза на подсъдимия – т. 1, л. 183-193, комплексна съдебно психолого - психиатрична експертиза, изготвена от в.л. Д. З., д-р В. и д-р Е. С. – т. 2, л.

130-142 от д.п. и писмени доказателства: справка за съдимост на подсъдимия; сигнал за дете в риск – т. 1, л. 18-19 и л. 27 и сл. от д.п., протокол за доброволно предаване от 02.04.2018 г. от М. О. – т. 1, л. 113 от д.п.

Въз основа на същите доказателства, но и на събраните пред тази инстанция такива, свързани с разпита на пострадалата С. О. и приобщаване в цялост на всички нейни показания от досъдебното производство /т. 1, л. 13 и сл., т. 1, л. 97 и сл., т. 2, л.

167 и сл./, извършвайки пълна служебна проверка на обжалвания акт, САС прие следната относима към предмета на делото фактология:

Към месец юни на 2017 г. подсъдимият М. К. А., пострадалата С. В. О. и свидетелят С. Т. Ц. не били навършили осемнадесет години. Подсъдимият бил непълнолетен /навършил 16 г./, пострадалата и свидетелят били малолетни – тя на 12 години, а свидетелят на 13 години. Въпреки ниската възраст и тримата били психически годни, могли са да разбират свойството и значението на извършеното, да дават достоверни показания/обяснения, ако желаят, като подсъдимият е могъл да носи и наказателна отговорност.

Подсъдимият, пострадалата и свидетелят се познавали от ж.к. „Фондови жилища“, където живеели. Подсъдимият и пострадалата били във „връзка“, в приятелски, но не интимни отношения. Пълният осиновител на С. – нейната майка и свидетел по делото М. О., не одобрявала отношенията между дъщеря й и подсъдимия, който смятала, че не влияе добре на момичето, и настоявала тези отношения да бъдат преустановени.

В този период от време, а и преди това, взаимоотношенията между майка и дъщеря се обострили. С. бягала от дома си, конфликтите с родителя й се превърнали в 3 ежедневие. Поведенческите проблеми на момичето, трудният период на юношество, в който се намирала, и затрудненията при комуникацията в семейството станали причина майката да потърси консултация и срещи с психолог - свидетелката М. Х. П.. С участието на психолога се провели няколко съвместни срещи между майката и момичето.

Въпреки това, С. продължила да се среща с подсъдимия.

На неустановена точна дата в средата на месец юни компания от приятели, сред които подсъдимият, пострадалата и свидетелят С. Ц. се били събрали в пред блок 212, вх. Г на ж.к. „Фондови жилища“. Привечер по-голямата част от момичетата и момчетата от компанията се прибрали по домовете. Навън останали пострадалата, подсъдимият и свидетелят Ц.. Тримата седели на пейка пред блока и си говорили, но в един момент решили да се преместят в малка къщичка пред блока. Къщичката била дървена, ниска, сглобена с подръчни материали и децата от квартала я използвали за игра или да се крият в нея, когато вали.

Пострадалата седнала на камък в къщичката, а двете момчета застанали около нея. Неочаквано свидетелят С. Ц. хванал за краката пострадалата, изпънал ги напред и започнал да дърпа надолу панталоните й, вследствие на което момичето паднало по гръб. Докато била в това положение, подсъдимият хванал ръцете й и ги затиснал към земята. Действията му улеснили свидетеля Ц., който успял да свали дънките и бельото на пострадалата. През цялото време свидетелката викала: „Стига! Стига! Стига!“, на което свидетелят Ц. отвърнал „Няма стига, спермата пристига“. Докато с едната си ръка държал краката на пострадалата, с другата свидетелят свалил късите панталони, които носил, а след това, надвесвайки се над момичето, успял да проникне с половия си член във влагалището му, правейки характерни възвратно-постъпателни движения.

Това продължило известно време, през което подсъдимият продължавал да държи пострадалата за ръцете. В един момент свидетелят Ц. извадил половия си член от влагалището на момичето, изправил се и разменил мястото си с подсъдимия, който коленичил и застанал между краката на пострадалата. Докато свидетелят държал ръцете й, подсъдимият опитал да проникне с половия си член във влагалището на момичето. Първият път не успял, но вторият път съвкуплението било реализирано, макар и краткотрайно, тъй като пострадалата изпитвала силна болка, завъртяла се настрани и успяла да освободи тялото си от подсъдимия.

След като съвкуплението било преустановено, подсъдимият поискал момичето да го задоволи орално. Пострадалата не искала, дърпала се и си затваряла устата.

Въпреки това, вследствие на употребената до момента принуда, тя задоволила подсъдимия орално, след което той еякулирал.

През това време вътре в къщичката свидетелят Ц. мастурбирал.

След това подсъдимият и св. Ц. напуснали къщичката и пострадалата останала вътре сама. В шок и срам от случилото се момичето не се прибрало в дома си и прекарало нощта във входа на блока.

В следващите дни подсъдимият споделил със свидетелите А. С., А. И., Н. Д. – приятели от квартала, че той и С. Ц. са правили секс със С.. Станалото се разчуло и било тема на разговори между децата.

След инцидента с подсъдимия и свидетеля Ц. отношенията между пострадалата и нейната майка допълнително се влошили. Пострадалата започнала да закъснява, да не се прибира вкъщи, да се държи агресивно със св. М. О.. Поведението й накарало св. М.

О. да потърси съдействие от отдел „Закрила на детето“. Оттам настанили пострадалата в Кризисен център за една седмица, включваща периода от 23.07.2017г. до 30.07.2017 г. включително.