Акт от 13.01.2014, Районен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е № 1053 гр. Сливен,

13.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ - ми граждански състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА при участието на съдебен секретар А.В., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1407 по описа на СлРС за 2013 год., за да се произнесе, съобрази :

Предявен е положително установителен иск за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 232 , ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответното дружество е било ползвател на недвижим имот част от бившата фабрика „Л.”, находяща се в гр. С., кв. „К.”, ул. „А. д.” №. Ползвал е електроенергия от партидата на ищеца, която била открита в резултат на сключения договор между него и „ЕВН България Електроразпределение” АД. Сочи се, че ежемесечно след отчитане от общия към индивидуалния електромер, ответното дружество е заплащало консумираната и платена от ищеца ел. енергия.

Твърди, че за отчетен период м.01.2013 г. ищеца е заплатил по сметка на ЕВН сумата от 3488.74 лв. по фактура № ********** от 31.01.2013 г./със съответните платежни нареждания от 11.02.2013 г. – 710 лв. и на 26.02.2013 г. сумата от 2785.80 лв.

Сочи, че ответното дружество не е заплатило консумираната електро енергия, съответно преотчетена, за която е била издадена фактура № 12 от 04.02.2013г. за сумата 1890.74 лв., въпреки, че до месец ноември 2012 г. ответника е плащал редовно консумираната от дружеството електроенергия, която била отчетена въз основа на преотчитане и издаване на фактура от ищеца.

По пози повод подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като е издадена такава по ч.гр.д. № 745/2013 г. по описа на СлРС срещу която е постъпило възражение от ответника.

Предвид гореизложеното моли съда да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 1890.74 лв., представляваща консумирана електроенергия за месец януари 2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Претендира за присъждане и на съдебно деловодни разноски.

Постъпил е отговор при условията на чл.

131 от ГПК, с който ответното дружество намира, че предявената искова молба е недопустима. Излага съображения за това, намирайки че иска е предявен от Д. Б., досежно липса на активна процесуална и материална легитимация на ищеца да претендира пълната сума, тъй като от представения екземпляр от Договор №17 за наем на процесния имот, сключен на 19.01.2004г., ведно с Анекс от 01.04.2007г. са вписани и други лица, които изброява. На следващо място ищеца не бил посочил обстоятелствата, на които основава иска си, поради което счита, че следва исковата молба да се остави без движение.

Аргументира се чрез възражението, че в исковата молба не е посочено как е отчетена електроенергията и чрез какво техническо средство. Заявено е, че ответното дружество е ползвало процесния имот до 09.02.2013 г. когато ищеца е прекъснал ел. захранването към процесния обект и е поставило дружеството-ответник в невъзможност да ползва обекта по предназначение, а преди тази дата и поради липсата на открити партиди за ползвана ел. енергия за всеки един от наемателите в сградния комплекс с изрично уведомление – покана от 05.02.2013 г., с която ответното дружество е заявило пред ищеца, че определянето на дължимите месечни суми за ползвана електроенергия е извършвало винаги еднолично само от него, без да се дължи сметка за конкретните показания за преотчитащите електромери. Направено е възражение, досежно това за липса на яснота по какъв начин реално е отчетена електроенергията, касаеща наетия обект. Намират, че сумите начислени за ел. енергия са определяни произволно, некоректно са умишлено завишавани като стойност във всички издадени фактури за периода от календарните 2011-2012 г.

Твърди се, че ответното дружество е направило изрично искане да бъде формирана комисия от независими правоспособни лица, които след преглед на всички отчитащи устройства на територията на целия сграден фонд, находящ се в гр. Сливен, ул. А. д. № .. да констатират и отразят конкретните параметри и размери на реално ползваната от ответното дружество ел. енергия.

Сочи се, че поради изразеното от ответното дружество несъгласие и неприемане като дължими суми за календарната 2012 г. на стойност 33200 лв. ги е върнало на наемодателите, в това число и на ищеца, за да бъдат преработени и надлежно остойностени на база реално ползваната ел.енергия. Твърди се, че след 09.02.2013 г. поради невъзможност ответното дружество да ползва имота, наетия обект е освободен. Оспорено е изцяло дължимостта на сумата от 1890.74 лв., като е заявено, че фактура и до настоящия момент не е връчена на ответното дружество и ответното дружество се е запознало с фактурата едва след връчване на исковата молба.

Следващият аргумент е, че нямало практика и не са съставяни разпределителни протоколи, като данните в тях да кореспондират с данните от преочитащите електромери, на всеки един от ползвателите. Дължимите суми от ответното дружество за електроенергия за процесния месец декември 2012 г. са определяни произволно, некоректно и умишлено са завишени, поради което са оспорени изцяло с уведомление-покана, връчено на ищеца на 11.02.2013 г.

Възразява срещу дължимостта на сумите, тъй като не са ползвали имота изобщо за процесния период. В тази връзка не следва да заплащат и електроенергия, тъй като фактически няма такава. В тази връзка оспорват изцяло, че дължат процесната сума отчетена за периода от 22.12.2012 г. до 15.01.2013 г. Сочат, че не е извършван производствен процес и по тази причина не са ползвали ел. енергията, а ищецът произволно е съставил фактурата след фактическото освобождаване на имота. Сочи се, че във фактурата № 12 от 04.02.2013 г. има още едно невярно обстоятелство вписано, а именно парично задължение в размер на 16 лв., което е посочено като основание лихви за просрочие без да се конкретизира върху каква главница са начислени и за какъв период от време, както и сумата от 14 лв.

„лампа н.”, което за тях е неразбираемо като основание.

По основателността намира иска за неоснователен и недоказан, като молят да бъде отхвърлен, като излага аргументи за своите възражения.

Претендира за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощник молят за уважаване на предявения положително установителен иск. Претендират за присъждане на съдебно деловодни разноски.

Ответното дружество се представлява от законния представител и пълномощник, които молят иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:

С договор за наем от 19.01.2004г. И. Р. Т., Т. Д. Б., Д.Т.Б., Г. Н.Б., Ж.

И. К., И.Г. Б., Д. Г.Б., в качеството на наемодател е предоставило на С. ЕООД, в качеството на наемател-първи етаж помещение №2 и №3, обобщени в едно общо помещение, на втори етаж помещение №10 и №11, обобщени в едно общо помещение, находящи се в бившата фабрика „Л.” в гр. С., кв. „К.а”, ул. „А. д.” №.

В клаузата на чл.2, ал. 1 от договора е регламентирано задължението на наемодателя да предостави на наемателя упоменатия имот в състоянието, в което се намира към датата на сключване на договора /с електрическо захранване и електрическо табло в стаята/.

С договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН Електроразпределение АД от 26.06.2012г., сключен между ЕВН Електроразпределение и Д.Т.Б., в качеството на физическо лице, е уговорено предоставяне на електроенергия на адрес гр.С., м. „А. д.” №.., който се индивидуализира с кадастрален идентификатор 673387.302.108.

В чл.24 т.1 от договора е уредено, че съоръженията за присъединяване се поставят под напрежение след изпълнение на задълженията на потребителя и представяне на доказателства че е сключил сделка за доставка на електрическа енергия с лицензирано за това електроенергийно предприятие или сделка за пренос на потребената електрическа енергия за съответната мрежа, за ползване на мрежата и за достъп до нея, съгласно чл.104 от ЗЕ или договор за пренос на потребената електрическа енергия по разпределителната мрежа съгласно чл.98б от ЗЕ.

Не е спорно по делото, че по фактура от 11.02.2013 г. Д.Т.Б. е превел сумата от 710 лв. на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД като частично плащане по фактура № ********** от 31.01.2013 г.

От фактура издадена на 31.01.2013 г. от

ЕВН Електроснабдяване на абонат Д.Т.Б. се установява, че за отчетен период месец януари 2013 г. за място на потребление гр.Сливен, ул.”А. д.” . фабрика Л. склад е доставена електрическа енергия на стойност 3488.44 лв. В описанието на фактурата липсват данни за отчетена дневна и нощна електроенергия.

С платежно нареждане от 26.02.2013 г. е заплатено по сметка на ЕВН България сумата от 2785.80 лв. по фактура № ********** от 31.01.2013 г., като наредител в платежното нареждане е посочен Д.Т.Б..

На 10.01.2013г. е издадена фактура от Д.Т.Б., с получател „Соксет” ЕООД, в която е посочено, че дължат сума за електроенергия за м.12.2012г. в размер на 2537.19лв и лихви за забава в размер на 17.25лв, общо сумата от 2554.44лв

С уведомление покана от 05.02.2013 г. „Соксет”

ЕООД до Т. Д. Б. и Д.Т.Б. е възразило, че от издадените фактури за електроенергия не става ясно по какъв начин е отчетена реално изразходваната електроенергия и са поискали надвнесените суми да бъдат върнати.Уведомлението е връчено на Д.Т.Б. на 11.02.2013г.

На 12.02.2013г. е подадена жалба от „Соксет”

ЕООД до РП - Сливен срещу Д.Т.Б., за това, че не е открил отделни партиди за ползваната електроенергия на наемателите си и самоволно е преустановил електрозахранването в наетото помещение, като с Постановление за отказ да се образува наказателно производство Сливенската районна Прокуратура приключва преписката.

Спорно е по делото дали изобщо имота е ползван по време на периода за който са начислени процесните суми.

В тази връзка съдът е допуснал гласни доказателства, а именно разпит на свидетели и съдебно-техническа експертиза.

Свидетелят Кръстев дава показания, че имота се стопанисва от ищеца, който заплаща сумите за електрическа енергия от година и половина две. Преди това свидетелят Кънчев е събирал тези суми. Същият е ползвател на помещение от 2001 г., като плащал наема с проформа фактура в края на годината. Сочи, че в началото на годината /на 2013 г./ таблото било заключено и имало разпространени ключове в наемателите. Помещението на ответното дружество било с отделен кабел. В него се намирали машини, не знае дали съществуват хладилници и фризери в помещението. Твърди, че понякога имало спорове, относно показанията на електромера, които били разрешавани по-късно. Електромерите се намирали в метална каса с врата с катинар, която е с непрозначна врата и няма достъп до тях. Понастоящем ключ за касата имал той и ищеца. Не може да каже дали ответниците са имали ключ. Действително сочи, че ответното дружество са организирали отпуските цялото предприятие по едно и също време.

От показанията на свидетеля К. се установява, че на адрес гр.С., ул.”А. д.” .., фабрика Л. склад има едно табло, но партидата за елетроенергия е открита на името на Д.Т.Б. и отчитането се извършва на 31-во число на месеца. От показанията му се установява, че имало много преотчитащи електромери, не знае точно колко на брой, като той се е занимавал с отчитането на електроенергията, като достъп до таблото имали собствениците, а от скоро таблото се заключвало.

Предполага, че ищецът е отчитал електромерите, като е изнасял техническите данни на един лист показанията, докато в продължение на 13 години свидетелят е отчитал електромерите до 2010 г. Също потвърждава, че в помещението на ответното дружество има машини, гладачни, имало е климатици, които са се ползвали само лятото, а посредством машините за производство са се отоплявали зимата, тъй като същите били отдаващи енергия. Що се касае до това какъв тип са електромерите, сочи че същите са стари и не са подменени с електронни, а ответното дружество имали два електромера. Всички други са останали старите, електронните сменили през 2008 г. Ищецът също имал помещения, които ползвал, като се занимавал с продажба на дърва, в тях извършвал рязане с електрическа резачка, подреждане и продаване.