Решение № 104 от 20.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20241100900049 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. С. Н. за обявяване на относително недействителен по отношение на ищцата на договор за покупко-продажба, сключен на 30.06.2023 г. във формата на Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж за построяване на недвижими имоти № 166, том V, рег. № по дело 836/2023 г. на нотариус С.Ф. на дата 30.06.2023 г., в частта, с която първият ответник „С.И С. 1976“ ЕООД продава на втория ответник „Р.Х.“ ООД правото на строеж на следните обекти, находящи се в „Многофамилна жилищна сграда с магазини, гаражи и подземен гараж“, която се изгражда в УПИ ХI -177 от квартал 346в по плана на гр.София, м. „бул. Ботевско шосе-рамка“, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, с адрес: гр.София, кв.

*******“, ул. *******, а именно:

1. МАГАЗИН, находящ се на кота +/- 0,00, с площ от 99,80 кв.м., състоящ се от магазин, склад и санитарен възел, при съседи: двор, двор, ателие, гараж № 2, заедно с 5, 915% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,80 кв. м., както и заедно със съответните идеални части от правото на строеж и

2. Ателие, находящо се на кота +3.23 м. с площ от 431,50 кв. м., състоящо се от: ателие за индивидуална творческа дейност – помещение, санитарен възел и склад, при съседи: асансьор, апартамент № А1, двор, двор, заедно с 25,575 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 55,34 кв. м., както и заедно със съответните идеални части от правото на строеж.

Ищцата сочи, че на 18.04.2022 г., Д.П.Х., в качеството му на възложител е сключил 1 договор със „С.И С. 1976“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата, на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши строителство и да продаде на възложителя следния обект, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. „*******, кв. 346в, УПИ XI-177, а именно: Апартамент 12, с квадратура от 117.50 кв.м., находящ се на 5 етаж, кота +14.43 м. и кота -+17.23 м, състоящ се на кота + 14.43 м от коридор, склад, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс, спалня и балкон, и на кота 17.23 м. от две спални, баня с тоалетна и склад, ведно с общите части от сградата от 15.08 кв.м, или общо 132.59 кв.м. В чл. 2 от договора е уговорено продажната цена в размер на 90 000 евро да се заплати на 4 вноски, както следва: 1.) 27 000 евро, до три работни дни след подписване на договора; 2.) 20 000 евро при достигане до кота + 6.00 кв.м.; 3.) 20 000 евро при нотариално прехвърляне на обекта; 4.) 23 000 евро при подписано Приложение № 14. Ищцата твърди, че срокът за изпълнение и извършване на строителството е 24 месеца, считано от датата на подписване на договора. Съгласно уговореното между страните Д.Х. е превел сума в размер на 3000 лв.

18.04.2023 г., а на 21.04.2022 г. е превел още 52 000 лв., като общата сума била в размер на 55 000 лв. или равностойността на 28 121,05 евро. На 14.10.2022г., при достигане на кота +6.00 метра, Д.Х. е превел още 36 000 лв. или равностойността на 18 406,50 евро, като общо преведената сума към изпълнителя била в размер на 46 527,55 евро. Излага твърдения, че април 2023 г., изпълнителят е уведомил възложителя, че няма възможност да продължи строежа, няма да завърши сградата и няма да изпълни задължението си да прехвърли имота.

На 25.04.2023 г. Д.Х., неговата майка Л. Н. и „С.И С. 1976“ ООД, са подписали тристранно споразумение представляващо Анекс № 1 към договора. Съгласно него страните са се съгласили по взаимно съгласие да развалят договора за строеж и продажба на недвижим имот, а изпълнителят се е задължил да върне платените до момент първа и втора вноска на обща стойност от 47 000 евро и неустойка в размер на 15 000 евро по банкова сметка на Л. С. Н.. В изпълнение на сключеното тристранно споразумение на 14.09.2023 г, по сметката на Л. Н. е получена сумата в размер на 10 000 лева, с наредител „Р.Х.“ ЕООД и с основание „по задължение на С.И С.“. Ищцата твърди, че след множество проведени разговори на 03.07.2023 г. е получената и сумата в размер на 8000 лв., отново с наредител „Р.Х.“ ЕООД с основание „плащане по анекс със С.И С.“.

Ищцата твърди, че след направена справка в имотния регистър е установила, че с Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж за построяване на недвижими имоти № 166, том V, рег. № по дело 836/2023 г. на нотариус С.Ф. на дата 30.06.2023 г., „С.И С. 1976“ ООД е продал част от имотите на свързаното с него търговско дружество „Р.Х.“ ЕООД. На 12.07.2023 г. „Р.Х.“ ЕООД препродава имотите на трето лице В.А. К., което не е свързано с дружествата.

Поддържа, че извършените сделки са направени с цел да увредят ищцата и препятства възможността й да се удовлетвори от имуществото на длъжника.

Излага твърдения, че „С.И С. 1976“ ЕООД е знаел за увреждането, защото е извършил разпоредителна сделка на 30.06.2023 година, а тристранното споразумение, с което ответникът се е задължил да възстанови платените до момент първа и втора вноска на обща 2 стойност от 47 000 евро и неустойка в размер на 15 000 евро е сключено на 25.04.2023 г.

Сочи, че от 28.01.2010 г. до 09.11.2023 г. лицето В.П.С. е съдружник с 50 % участие в дружеството „С.И С. 1976“ ЕООД, а към настоящия момент е едноличен собственик на капитала, а считано още от 28.01.2010 г., същият е управител на дружеството, т.е. и към датата на възникване на задължението 25.04.2023 г. и към датата на увреждането 30.06.2023г. В.С. е бил и съдружник и управител в „С.И С. 1976“ ООД. Знанието на втория ответник „Р.Х.“ ООД за увреждането се предполага, защото В.П.С., заедно със своя син В.В.С. са съдружници с равни дялове в дружеството „Р.Х.“ ООД считано от 07.03.2023 г., като от същата тази дата и двамата са управители на дружеството, като го представляват заедно и поотделно.

Ищцата евентуално твърди, че сделката обективирана в Нотариален акт за покупкопродажба на право на строеж за построяване на недвижими имоти № 166, том V, рег. № по дело 836/2023 г. на нотариус С.Ф. на дата 30.06.2023 г., оформена като покупко-продажба е симулативна и прикрива дарение между двете юридически лица. Сочи, че сделката е изповядана на данъчната оценка на имотите, като купувачът се е задължил да заплати сума в размер на 149 763.90 лв. по банков път, в срок от три месеца от подписване на нотариалния акт. Според ищцата сумата не е заплатена.

Предвид изложеното, ищцата моли да се обяви на основание чл. 135 от ЗЗД за относително недействителен спрямо нея, договор за покупко-продажба обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж за построяване на недвижими имоти № 166, том V, рег. № по дело 836/2023 г. на нотариус С.Ф. на дата 30.06.2023 г., по отношение на правото на строеж на: 1. Магазин, с площ от 99,80 кв.м. състоящ се от магазин, склад и санитарен възел и 2. Ателие, с площ от 431,50 кв. м., състоящо се от: ателие за индивидуална творческа дейност – помещение, санитарен възел и склад, подробно описани в нотариалния акт.

Претендират направените разноски в настоящото производство.

Ответниците не са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото документ на 18.04.2022 г. Д.П.Х., в качеството му на възложител, е сключил договор със „С.И С. 1976“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел, да извърши строителство и да продаде на възложителя следния обект, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул.

„*******, кв. 346-в, УПИ XI-177, а именно: Апартамент 12, с квадратура от 117.50 кв.м., находящ се на 5 етаж, кота +14.43 м. и кота -+17.23 м, състоящ се на кота + 14.43 м от коридор, склад, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс, спалня и балкон, и на кота 17.23 м. от две спални, баня с тоалетна и склад, ведно с общите части от сградата от 15.08 кв.м, или общо 132.59 кв.м. В чл. 2 от договора е уговорено продажната цена в размер на 90 000 евро да се заплати на 4 вноски, както следва: 1.) 27 000 евро, до три работни дни след подписване на договора; 2.) 20 000 евро при достигане до кота + 6.00 кв.м.; 3.) 20 000 евро при 3 нотариално прехвърляне на обекта; 4.) 23 000 евро при подписано Приложение № 14.

Ищцата твърди, че срокът за изпълнение и извършване на строителството е 24 месеца, считано от датата на подписване на договора.

Съгласно заключението на приетата по делото, неоспорена от страните, съдебно счетоводна експертиза(ССЕ), заплатените от ищеца по банковата сметка на ответника „С.И С. 1976“ ЕООД, са: На 21.04.2022 г. – в размер на 52 000 лв., с вписано основание вноска за апартамент 12; На 14.10.2022 г. – 3 000 лв. – вноска по договор 07/18.04.2022 г.; На 14.10.2022 г. – 36 000 лв., с вписано основание вноска по договор за апартамент 07/18.04.2022 г.

При съпоставка на датата на сключване на договора, съвпадаща с тази по двете последни вноски, № на апартамента, вписан в платежното нареждане по първата вноска и отчитане на липса на други правоотношения между страните, съдът намира, че плащането е осъществено по договора от 18.04.2022 г.

Съгласно приобщения по делото Анекс № 1 към договора, на 25.04.2023 г.е постигнато съгласие между Д.Х., Л. Н. и „С.И С. 1976“ ООД, които са се съгласили да прекратят договора за строеж и продажба на недвижим имот. Изпълнителят се е задължил да върне платените до момент първа и втора вноска на обща стойност от 47 000 евро и неустойка в размер на 15 000 евро по банкова сметка на Л. С. Н..

Ищецът е признал неизгодния за него факт, че в изпълнение на сключеното тристранно споразумение на 14.09.2023 г. по сметката на Л. Н. е получена сумата в размер на 10 000 лева с наредител „Р.Х.“ ЕООД и с основание „по задължение на С.И С.“, а на 03.07.2023 г. е получената и сумата в размер на 8000 лв. преведена на същото основание.

По делото е приобщен Нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж за построяване на недвижими имоти № 166, том V, рег. № по дело 836/2023 г. на нотариус С.Ф. на дата 30.06.2023 г., релевантен в частта, с която първият ответник „С.И С. 1976“ ЕООД продава на втория ответник „Р.Х.“ ООД правото на строеж на следните обекти, находящи се в „Многофамилна жилищна сграда с магазини, гаражи и подземен гараж“, която се изгражда в УПИ ХI -177 от квартал 346в по плана на гр.София, м. „бул. Ботевско шосе-рамка“, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, с адрес: гр.София, кв.

*******“, ул. *******, а именно: 1. МАГАЗИН, находящ се на кота +/- 0,00, с площ от 99,80 кв.м., състоящ се от магазин, склад и санитарен възел, при съседи: двор, двор, ателие, гараж № 2, заедно с 5, 915% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,80 кв. м., както и заедно със съответните идеални части от правото на строеж и; 2. Ателие, находящо се на кота +3.23 м. с площ от 431,50 кв. м., състоящо се от: ателие за индивидуална творческа дейност – помещение, санитарен възел и склад, при съседи: асансьор, апартамент № А1, двор, двор, заедно с 25,575 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 55,34 кв. м., както и заедно със съответните идеални части от правото на строеж.

Съгласно вписването в ТР към 30.06.2023 г. „Р.Х.“ ООД и „С.И С. 1976“ ЕООД са се представлявали от В.П.С., който е и съдружник в двете дружества.

4

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 135 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.