Определение № 674 от 17.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. Пазарджик, 17.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500501 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.418, ал.5 във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу разпореждане №5859/15.05.2026г., постановено по ч.гр.д.№2001/2026 г. по описа на РС – Пазарджик.

Считат за погрешен и неправилен подходът на заповедния съд да отхвърли претенцията на заявителя за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Разбирането на съда почивало на избирателно, превратно и неточно тълкуване и на недочитане в цялост именно на цитираната от съда практика на Съда на Европейския съюз по дело C- 520/21, както и на заключението на Генералния адвокат по него. Противоречало на законовата уреда на СЕС, както и на релевантната практика на ВКС, касаеща последиците от недействителност на потребителски договори за кредит.

Присъждането на законна лихва било последица от уважаване на претенцията за главния дълг. Не можело да бъде отказано присъждането й на база твърдяна от съда недействителност. В случай, че съдът констатира порок на договор за кредит, той следва да откаже 1 да присъди договорна лихва и обезщетение за забава, но да присъди главницата по кредита ведно със законната лихва върху нея, което вземане не се включвало нито във визираните от българския законодател, нито от СЕС последици от недействителност на договора.

Обявяването на договор за недействителен има реституционен ефект и банката имала право да иска връщане на даденото по договора, заедно със законната лихва от поканата за връщане Върховният касационен съд в своята скорошна практика също изрично потвърдил дължимостта на законна лихва в случаи на обявен за недействителен договор за кредит. Това било прието в решение №50011/26.11.2024 г. на ВКС по т.д.№1060/2022 г. (изрична аргументация на стр.11) Решение №79/10.02.2025 г. на ВКС по т.д.

№5337/2023 г. (стр.4 и 5)

Предвид предходни противоречащи на горепосоченото актове на състави на Районен и Окръжен съд – Пазарджик, които еднотипно се обосновавали с извадени от контекст цитати от практика на СЕС, следвало да се разгледа по-внимателно цитираното от тях дело C520/21 на Съда на европейския съюз, както и Становището на генералния адвокат А. Collins по него.

Възпроизвежда се становището на генералния адвокат по прилаганото дело на СЕС, като все пак следва да се отбележи, че задължително за съда е решението на СЕС.

Анализира се решението на СЕС.

Изложени са и доводи относно приетото от съда за неспазване на изискванията на ГПР, заради третирането на застраховката като част от общо предоставения финансов ресурс.

Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за всички претендирани със заявлението суми, вкл. в частта за 2 разноските.

Съгласно чл.418, ал.5 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пазарджишки окръжен съд, като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против длъжника В. Ц. Д. ЕГН ********** от гр.**** за заплащане на следните суми : главница в размер на 1014,30 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2026г. до окончателното изплащане на вземането ; договорна лихва в размер на 330,77 евро за периода 05.04.2025.-16.04.2026г., мораторна лихва в размер на 76,58 евро за периода 05.04.2025г.- 29.04.2026г., произтичащи от договор за потребителски кредит №720031295124 /17.01.2024г. и извлечение от счетоводни книги.

С разпореждане №5859 /15.05.2026г., постановено по ч.гр.д.

№2001/2026 г. по описа на РС – Пазарджик е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на следните вземания: за разликата над чистата стойност на кредита в размер на 766, 94 евро до пълния претендиран размер на главницата от 1014,30 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2026г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 330,77 евро за периода 05.04.2025.-16.04.2026г., мораторна лихва в размер на 76,58 евро за периода 05.04.2025г.- 29.04.2026г.,по отношение на разноските - за държавна такса за разликата над 13,04 евро до 24,17 евро и за юрисконсултско възнаграждение за разликата над 41,37 евро до 76,69 евро.

Издадена е заповед за изпълнение № 1146/15.05.2026г. за сумата в размер 766,94 евро представляваща главница, както и направените в 3 производството разноски за: държавна такса в размер на: 13,04 евро, юрисконсултско възнаграждение в размер на: 41,37 евро.

При тези данни, съдът от правна страна приема следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в определения за преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.

На съда е служебно известно, че пред Съда на европейския съюз е образувано дело С-641/2025г., по преюдициално запитване със следните въпроси:

1/ В контекста на обявяването на договор за кредит между потребител и търговец за изцяло недействителен поради това, че съдържа неравноправни клаузи, без които не може да се изпълнява, трябва ли чл.6, пар. 1, и чл.7, пар. първи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и принципите на ефективност, равностойност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която търговецът има право да иска от потребителя не само връщане на равностойността на паричните средства, предоставени в изпълнение на договора за кредит, но и законната лихва за забава?

2/ При отрицателен отговор на предходния въпрос: трябва ли да се приеме, че посочените в първия въпрос разпоредби и принципи от правото на Съюза не допускат национална правна уредба, съгласно която търговецът има право да иска от потребителя лихви за забава включително за периода преди деня на влизане в сила на съдебното решение, с което договорът за кредит се обявява за недействителен?

Настоящият състав намира, че висящото пред СЕС производство по дело С-641/2025г., и по двата формулирани въпроса, по които се претендира тълкуване приложението на чл.6, пар.1 и чл.7, пар. първи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на 4 принципите на ефективност, равностойност и пропорционалност по отношение приложението на национална правна уредба, за дължимост на законна лихва за забава, начислима върху дължима от кредитополучател чиста стойност на кредита, договорът за който е обявен за недействителен, като основан на неравноправни клаузи, се явява от значение за произнасяне по настоящия спор. Поради това, по арг. на чл.631 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС.

Съдът е длъжен да стори това, поради задължителната сила на решението на СЕС за всички съдилища в Република България съгласно чл.267 ДФЕС и чл.633 от ГПК. Разпоредбата на чл.631, ал.1, изр.2 ГПК е относима и към определението за спиране на производството, поради отправено от друг национален съд преюдициално запитване до СЕС, което ще бъде от значение за решаване на съответния правен спор.

Акта за спиране не подлежи на обжалване /опр. на ВКС по ч.к.т.д.№16/2025 г., 2 т.о. на ВКС/.

Поради изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по в.ч.гр.д.№ 501 /2026 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-641/25 по описа на СЕС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6