Решение № 2671 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2671 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245330121382 по описа за 2024 година

Предявен е иск за нищожност на договор по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът К. А. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, ул. „******” № ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Е. Г. И., вписана в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „*****“ №**, моли съда да признае за нищожен по отношение на ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, представлявано от И. В. В. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Г. Г. Г., сключеният помежду им Договор № ******/*******г. за предоставяне на потребителски кредит, и да го осъди да му заплати сумата от 1 171, 01 лева (598, 73 евро), подлежаща на връщане като платена в периода от 11.06.2021 г. до 01.09.2024 г. без основание по същия недействителен договор.

В исковата молба се навеждат твърдения, че страните сключили Договор № ******/*******г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 4 000, 00 лева при лихвен процент от 35, 00% и годишен процент на разходите (ГПР), съобразно чл. 4 от договора, от 49, 50%. Според клаузата на чл.

5 длъжникът следвало да предостави обезпечение чрез сключването на договор за поръчителство с „*******”, какъвто сключил, като се задължил по него да заплаща на 1 поръчителя възнаграждение. Същото не било включено при формиране на приложимия по договора за кредит ГПР, което съставлявало нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо на основание чл. 22 от ЗПК до цялостна недействителност на кредитното правоотношение. Поради това ищецът счита, че следва да му бъдат възстановени всички суми, платени над размера на върнатата главница. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква, че в договора, чието сключване между страните признава, ясно и недвусмислено са посочени всички разходи, които следва да заплати длъжникът, и месечният размер на дължимата погасителна вноска. В конкретния случай кредиторът оценил кредитния риск и преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то е необходимо да се предостави обезпечение от длъжника. Последният доброволно и след получаване на пълната необходима преддоговорна информация сключил договор за поръчителство с „*******”. Поддържа, че възнаграждението за поръчителя не следва да се включва при формиране на ГПР, доколкото то е свързано единствено с договора за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и поръчителя. Претендира разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като отстояват процесуалните си позиции – съответно ищецът с Молби вх. № № 109151/22.10.2025 г., 13568/10.02.2026 г. и 35343/06.04.2026 г., а ответникът – с Молби вх. № № 45924/23.04.2025 г. и 12980/09.02.2026 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им в електронна форма Договор № ******/*******г. за предоставяне на потребителски кредит (л. 8 – л. 10) и приложимите към него Общи условия ответникът, от една страна като „Кредитор“, отпуснал на ищеца паричен заем от 4 000, 00 лева.

Последният, от друга като „Кредитополучател“, предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр от 11.06.2021 г. (л. 46 – л. 54), усвоил заемната сума и се задължил за срок от 18 месеца да я възстанови на първия и да му заплати лихва от 1 400, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 35, 00%, или да престира общо 5 400, 00 лева при годишен процент на разходите от 49, 66% чрез 18 месечни анюитетни вноски в периода от 11.07.2021 г. до 03.12.2022 г., подробно описани по падеж, величина и компоненти в неразделен към контракта Погасителен план, който не е приобщен, но данни за него са поместени в Стандартния европейски формуляр (л. 47).

В чл. 9 от кредитния контракт е регламентирано правото на потребителя да се откаже от договора и начина на упражняването му.

2

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ******* в полза на дружеството кредитор, и след одобряването му от него обезпечителната уговорка не подлежи на отмяна нито от кредитополучателя, нито от обезпечаващото чуждия дълг лице. В същата клауза е поместено декларативно изявление на заемателя, че сам и недвусмислено е избрал предложеното юридическо лице за поръчител и че е запознат както с правото си да посочи като такъв и физическо лице, което да бъде одобрено от кредитора в процедурата за кандидатстване, така и с обстоятелството, че и в двата случая разполага с еднаква възможност да получи кредит при едни и същи търговски условия.

На 11.06.2021 г. ищецът подписал с третото лице гарант ******* Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, с който се ангажирал да му плати срещу осигуреното обезпечение възнаграждение от 3 960, 00 лева, платимо разсрочено ведно с погасителните вноски по кредита, което не било включено като компонент в общия разход по кредита и в годишния процент на разходите по него.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 95 – л. 98), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, ищецът е извършил на 16.08.2021 г. едно плащане по договора за кредит от 4 444, 07 лева, с което е погасил следните задължения: главница – 4 000, 00 лева, договорна лихва – 284, 57 лева, и такси – 160, 00 лева, като отделно е внесъл и сумата 726, 44 лева за възнаграждение за поръчителство по сметка на кредитора, преведена от него на *******.

Изчислен от вещото лице, годишният процент на разходите по кредита от 49, 66% включва само разходите за договорна лихва, а ако към тях се прибавят и тези от 3 960, 00 лева за възнаграждение на гаранта, нараства на 250, 63%.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът отправя срещу ответника процесуално допустим установителен иск за прогласяване недействителността на сключен помежду им Договор № ******/*******г. за потребителски кредит и осъдителен за връщане на недължимо платената по него сума от 1 171, 01 лева (598, 73 евро).

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се застъпва, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

3

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Нормата на чл. 34 от ЗЗД задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

Нормата на чл. 34 от ЗЗД задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай валидността на договора се оспорва с фактически довод за допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК.

По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцовата страна е да докаже както пороците, с които обосновава недействителността на договора, така и даването в изпълнение на същия на материалната ценност, за чието връщане претендира.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който транспонира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ 4 задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.