Решение № 2299 от 08.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2299 гр. Пловдив, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20225330206004 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4646982, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на В. Н. Д. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.

Настоящото производство е образувано след като с Решение № 1877/ 26.10.2022 г. постановено по КАНД № 1683/ 2022 г. по описа на Административен съд Пловдив е отменено Решение № 1143 от 03.06.2022 г. , постановено по АНД № 828 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив, при съобразяване с указанията, дадени от касационната инстанция.

С въззивната жалба и в съдебно заседание, жалбоподателят, действащ чрез пълномощника си адв. У. поддържа конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което иска неговата отмяна.

Претендират се разноски.

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.

1

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 90726/11.11.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 16 от съд. дело № 6004/2022 г. / и към датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за този извод са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 26.03.2021 г. в 18,52 часа, на Републикански път II-64, км 49 + 800 в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил, „Пежо 207“, с рег. *** се движело с установена наказуема скорост 91 км/ч, тоест с наказуемо превишение от 31 км/час.

Собственик, на когото е регистриран автомобилът е В. Н. Д..

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство "CORDON2 M"2 MD1196.

Противно на възраженията на жалбоподателката посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща:

- приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази връзка отново следва да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство CORDON-M2 № MD 1196.

Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС - тоест за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното изображение. Налице е пълна идентичност и между автомобила, посочен в ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на гърба на представеното по делото статично изображение

- приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е видно, че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното МПС.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. В този смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 година, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за 3 всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.

Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.

В конкретния случай жалбоподателката не се е възползвала от нито един от двата алтернативно предвидени способа, поради което именно тя е санкционирана в качеството си на регистриран собственик и не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 94 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ - 91 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на 4 контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя.

В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол, като възраженията на жалбоподателката в обратна насока са изцяло несподелими.

Съображенията за този извод са следните:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото писмо за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо от БИМ.

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол за последваща проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;

- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.

- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за 5 спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.

Тук следва да се съобрази и трайно утвърденото разбиране в съдебната практика, че Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност, като нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред, като в процесния случай подобно опровергаване не е налице.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г. ), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване на ограничението, въведено с пътен знак В26 - коректната правна квалификация е именно чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика на Административен съд- Пловдив, обективирана в редица актове, включително, но не само - Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1988/ 27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 378 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3239 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд Пловдив и др.

Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП, доколкото превишение от 31 км/час в извън градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.