Решение № 667 от 17.02.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6272/2024
- Вид
- Решение № 667
- Подписан
- 17.02.2025
- В сила
- 20.03.2025
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал.1, пр. 3 и пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 667 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330106272 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба Е. М. С. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит от 29.03.2023 г., сключен за сума от 3400 лв., който предвиждал заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
Ищецът счита, че същата противоречи на добрите нрави, заобикаля чл. 19, ал.
4 ЗПК, неравноправна е и нарушава чл. 11 ЗПК. Счита, че с оглед нейния размер и предназначение са нарушени присъщите на неустойката функции и съставлява скрито оскъпяване на кредита. Същата е уговорена в случай на неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита и е в размер на 1388,38 лв.
В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита иска за недопустим поради злоупотреба с право и предявяване на 6 еднакви иска.
Счита иска за неоснователен, намира, че липсва недействителност по смисъла на ЗПК, били спазени всички изисквания за ГПР, като в него не следвало да се включва размерът на неустойката. Същата не е включена в ГПР. Потребителят разполагал с право да се откаже от договора, Твърди, че ищецът е договарял недобросъвестно, тъй като са сключени общо 11 договора, всеки от които съдържа тази клауза, като с изтеглянето на кредити е целял да се обогати неоснователно и впоследствие да заведе осъдителни искове. Никой не можел 1 да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Моли да се остави без уважение искането за разноски.
Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК; чл. 146 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 11 ЗПК. За основателността на иска следва да се установи сключения договор с клауза за неустойка и основанията за нейната нищожност.
Страните не спорят по сключването на договор за паричен заем № *** от 29.03.2023г., както и че в същия била уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1388,38 лв., при главница 3400 лв. Не е спорно още, че размерът на неустойката не е включен в ГПР. Тези изводи се подкрепят и от представените от страните СЕФ и погасителен план.
При тези факти, съдът намира, че клаузата, предвиждаща тази неустойка, е недействителна поради накърняване на добрите нрави. Непредоставянето на обезпечение по кредита не е свързано с реални вреди за кредитора, а само увЕ.чава кредитния риск. Ето защо предвиждането на парична сума за носене на по-висок кредитен риск има характер на възнаграждение, а не на обезщетение. Този извод се потвърждава и от размера на неустойката, който е явно непропорционален с размера на главницата. Вземането няма функции на неустойка, а съставлява скрито оскъпяване на кредита, с цел да се избегне включването му в ГПР. Тези характеристика на клаузата водят до извод за нейната недействителност поради накърняване на добрите нрави с оглед посочената цел. Искът като основателен подлежи на уважаване.
Не се доказаха твърденията на ответника, че договорът е сключен, за да се злоупотреби впоследствие с правото да се иска нищожност на неустойката. Не се доказа и липсата на предпоставки по чл.38 от ЗА. Към сключването на договора ищецът е притежавал жилище, едно МПС и доход от около 1000 лв., т.е. потвърждава се изводът за материална затрудненост.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за държавна такса и 200 лв. за адвокатски хонорар с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и липсата на явяване на процесуалния представител в о.с.з.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“
ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, 2 ул.“Славянска“ № 29, ет.7, по предявения от Е. М. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД , че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката в Договор за паричен заем № *** от 29.03.2023г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и Е. С., с която уговорка се предвижда неустойка в размер на 1388,38 лв., дължима от кредитополучателя при непредоставяне на обезпечение, предвидено в договора.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ НА Е. М. С., ЕГН: **********, сумата от 50 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ НА адв. С.
Н., към ***, сумата от 200 лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.
УКАЗВА на ответника, че може да плати горните суми по следната банкова сметка: *** с титуляр адв. Н..
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3