Решение № 260079 от 18.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 260079 18.11.2022 година Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На тринадесети октомври година две хиляди двадесет и втора В открито заседание в следния състав:

Председател: Симеон Михов

Секретар Стойка

Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от С.Михов търговско дело номер 429 по описа за 2020 година.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Хол Строй“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Красна поляна“

I, бл. 15Б, вх. А, ет. 6, представлявано от управителя Никола Григоров Григоров, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 2Б, ет. 1 – адв.

Нина Лачева от АК - София против „Водоканалстрой

Костови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Иван Богоров“ № 1, вх. 1, ет. 3, ап. среден, представлявано от управителя Щерион Димитров Костов, чрез адв.Пенчо

Станчев от АК-Пловдив, с адрес за връчване на книжа: гр.София 1303, бул. „Тодор Александров“ № 28, ет.7 за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 74 160,48 лв., разпределена както следва: по Договор от 09.10.2019г. – сумата от 47 248,15 лв. и по Договор от 28.10.2019г. – сумата от 26 912,33 лв., както и мораторна лихва общо в размер на 7 334,23 лв., разпределена както следва: по Договор от 09.10.2019г. – мораторна лихва в размер на

4 672.69 лв. за периода от 06.11.2019г. до момента на депозиране на исковата молба в съда, а по Договор от 28.10.2019г. – мораторна лихва в размер на 2 661.54 лв., за периода от 06.11.2019 година до депозиране на исковата молба в съда.

Към отговора на исковата молба, както и в отделен акт, на основание чл. 211 от ГПК ответникът по делото е депозирал насрещен иск против „Холстрой“ ЕООД за осъждане на последния да заплати на „Водоканалстрой Костови“ ЕООД сумата от 1250 лв., представляваща част от сумата в общ размер на 74 769.65 лв., подлежаща на връщане като платена на отпаднало основание – развален договор за строителство от 09.10.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди в исковата молба, че на основание два договора за строителство от 09.10.2019г. и от 28.10.2019 година, е извършил за ответника строително-монтажни работи.

Стойността на извършените от ищеца СМР съгласно договора от 09.10.2019г. били в размер на 110 086,02 лв., за което се съставила и подписала двустранно фактура № 67/ 06.11.2019г. След съставянето на фактурата, ответникът започнал макар и на части да превежда по банков път дължимата сума. Последното плащане в размер на 2800 лв. било извършено на 13.12.2019г. Поради това и оставали неплатени още 47 248.15 лв. Върху така посочената главница, ответникът дължал и мораторна лихва в размер на 4 672.69 лв. за периода от 06.11.2019г. до момента на депозиране на исковата молба в съда.

Стойността на извършените СМР по договора за строителство от 28.10.2019г. възлизали на стойност 29 941,51 лв. За извършената работа бил съставен двустранно оформен приемо-предавателен протокол образец 19 (№ 1/ 05.11.2019г.), както и двустранно оформени и подписани фактури № 67/ 01.11.2019г. и №

68/ 06.11.2019г. На 30.10.2019г. ответникът превел аванс в размер на 3029.18 лв. по фактура № 67/ 01.11.2019г. По втората фактура обаче, въпреки многократните покани от страна на ищеца, не постъпили никакви плащания. Останала неплатена главница в размер на 26 912.33 лв., както и мораторна лихва върху сумата в размер на 2 661,54 лв. за периода от 06.11.2019г. до датата на депозиране на исковата молба в съда. Поради така описаните факти, за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответното дружество в предоставения срок за отговор, е депозирало такъв, с който оспорва предявените срещу него искове. Посочва, че липсвало надлежно изпълнение на договора от 09.10.2019г. oт страна на ищеца.

Работата на изпълнителя – ищец не била приета, поради което не подлежала на заплащане. Поради това не били подписани двустранните протоколи обр. 19 от договорените СМР съгласно договора.

Съгласно чл. 9 ал. 1 от Договора от 09.10.2019г., изпълнителят доказвал на възложителя актуваните СМР с констативен протокол 19 и екзекутивен чертеж в AutoCAD формат с нанесени: проектен трасировъчен план, геодезическо замерване на извършените дейности и екзекутивни данни – трасета, диаметри и др. Чл. 9 ал. 2 от Договора предвиждал, че всички плащания ще се извършват срещу актуване на действително извършените СМР и след одобряването им от упълномощени представители на възложителя. Чл. 8 ал. 2 и ал. 3 от Договора от 09.10.2019г. също предвиждали, че окончателното и междинното плащане ще се извършват в срок до 3 календарни дни след подписване на протокол Обр. 19 за извършените работи, с който те се приемали от Възложителя. Следователно при липса на подписан протокол обр. 19 за приемане на работата, плащане не се дължало. Твърди, че при изпълнението имало толкова съществени недостатъци, че на практика обектът бил напълно негоден за приемане и ползване. Поради това се наложило ответникът със свои служители, своя техника и за собствена сметка да отстрани недостатъците в изпълнените от ищеца СМР, т.е. на практика да извърши отново работите, възложени от подизпълнителя „Холстрой“ ЕООД.

На обекта не било извършено валиране от ищцовото дружество, не били направени лабораторни проби за доказване на достигане на проектната плътност и модул на еластичност на пласта от чакъл фракция 0-63, не бил изпълнен хидравличен тест, в съответствие с проекта и изискванията на Наредба № 2 /22.03.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителните системи.

Проектантът и строителният надзор на обекта неколкократно изразили своите притеснения, че на обекта не се извършвали нужните уплътнения, а земните маси се заравяли директно, без строителният надзор и проектантът да имат възможност да проверят качеството на изпълнените подземни работи.

Пожарните хидранти, спирателните кранове и тротоарните спирателни кранове не били приети от строителния надзор, тъй като били неправилно поставени и укрепени ненадлежно. Впоследствие, при повторното извършване на СМР от страна на ответника, бил направен хидравличен тест на мрежата, изградена от „Холстрой“ ЕООД и било констатирано, че две от водопреносните връзки не издържали, което било потвърждение, че извършените от ищеца СМР не били съобразени с нормативните изисквания за този вид строеж, както и че предметът на договора не бил изпълнен.

На следващо място ответникът посочва, че водопроводите били полагани от изпълнителя ищец на дълбочина 80-90 см. земно покритие, което било в противоречие с проектната документация и нормативните изисквания. Ищецът бил надлежно уведомен за възраженията на всички участници в строителния процес устно и писмено. Въпреки това, изпълнителят отказал да отстрани недостатъците и да приведе изпълнените СМР в съответствие с предвижданията на договора и на проекта.

Други некачествено изпълнени СМР от страна на изпълнителя включвали: полагане на водопровод без подложка; обратно засипване на водопровод с големи валуни и парчета асфалт, които можели да увредят целостта на тръбите; обратно засипване без уплътняване; полагане на обратен насип от трошен камък в рамките на пътната конструкция с недостатъчна ширина и дебелина. Дори след предписания на строителния надзор, тези пропуски не били поправени. Вследствие на некачествената работа, строителството било спряно.

Възобновено било през месец декември 2019г., когато всички СМР били изпълнени повторно от екипи на ответника. Посочва се, че Държавна приемателна комисия извършила окончателното приемане на обекта и въвеждането му в експлоатация едва през месец ноември 2020 година.

Съгласно чл. 12 ал. 5 от Договора, възложителят имал право да изисква от изпълнителя предоставянето на информация за текущото изпълнение на работата по договора - ежедневни отчети за извършена работа, вложени материали, включително графична схема на дейностите – по бланка, предоставена от възложителя. В нито един етап от изпълнението, ищецът не предоставил информация на ответника по текущото изпълнение. Съгласно чл. 4 от договора, действието му се прекратявало до 30 дни след завършване на предмета на договора и подписване на двустранен констативен протокол за липса на възражения относно качеството и пълнотата на извършените СМР. В допълнение, в чл. 5 било договорено, че при възникване на възражения от страна на инвеститора или възложителя в периода до 30 дни след завършване предмета на договора, отговорността на изпълнителя при изпълнение на настоящия договор приключвал с отстраняването на евентуално възникналите възражения, за което се съставял допълнителен констативен протокол. Възнаграждение за СМР, неприети или пък приети с конклудентни действия, не се дължали, ако изпълнението не отговаряло на одобрения технически проект, а ако няма такъв – на уговореното между страните, както и на строителните правила и норми.

Поради гореизложеното, възложителят имал право да развали договора за изработка с едностранно изявление, което прави с отговора на исковата молба. Освен всичко казано, ищцовото дружество не изпълнило задълженията си в уговорения срок, като не предало СМР в уговорената степен на завършеност. Неизпълнението било значително с оглед интереса на кредитора и било налице съществено неизпълнение на договора, водещо до развалянето му. Същевременно, ответникът нямал интерес от късно изпълнение на договора, тъй като въпросните СМР вече били изпълнени и недостатъците били отстранени от ответника

По предявения насрещен иск: С оглед разваляне на договора за строителство от 09.10.2019 година, за ответника се пораждал правен интерес от предявяване на насрещен иск в размер на

1250 лв. – частична сума от цялата 74 769.65 лв., която била платена от първоначалния ответник за СМР, които били с толкова съществени недостатъци, че били абсолютно негодни за приемане и ползване по предназначение. В условията на евентуалност в случай, че се приеме, че договорът за строителство не е развален, „Водоканалстрой Костови“ ЕООД упражнява правото си за намаляване на дължимото възнаграждение.

На следващо място в случай, че се приеме, че договорът за строителство от 09.10.2019г. не е развален, наред с упражняване на правото за намаляване на дължимото възнаграждение с необходимите за отстраняването на недостатъците разходи, при условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане на претендираната сума по

Договора от 09.10.2019г. с дължимата от ищеца неустойка за пълно неизпълнение на Договора, уговорена в чл. 23 ал. 2 от същия, в размер на 10% от стойността на договора или сумата от 25 953.92 лв.

Евентуално на горните основания, ответникът прави възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане, с вземането на ответника за неустойка за забава по чл. 23 ал. 1 от Договора от 09.10.2019г. В тази клауза била уговорена неустойка за забава в размер на 0,1 % на ден върху стойността на неизпълнените СМР, но не повече от 10 %.

Следователно, максималният размер на неустойката се достигал при 100 дни забава. Съгласно чл. 3 ал. 1 от Договора, крайният срок за изпълнение на СМР бил 20.11.2019г. Твърди се, че към датата на подаване насрещния иск, СМР все още не били надлежно изпълнени и предадени на възложителя, като забавата продължавала повече от една година. Следователно ответникът имал право да получи неустойка в размер на 25 953.92 лв. Възражението си за прихващане с посочените неустойки, ответникът заявява едновременно с искането си за намаляване на дължимото възнаграждение с необходимите за отстраняването му разходи.

В допълнение, чл. 10 ал. 1 от Договора от 09.10.2019г. предвиждал задържане на гаранция за изпълнение в размер на 5 % от всички междинни и окончателни плащания по договора, която се задържала от възложителя и се освобождавала при приключване на действието на договора съгласно чл. 4 и чл. 5 от него. В случая, между страните не бил съставен окончателен протокол за липса на възражения по реда на чл. 4 от Договора. Следователно и независимо от основателността на иска в останалата му част, ответникът имал право да задържи сумата от 5 % от стойността на договора, възлизаща на 5 504.30 лева.