Решение № 926 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20211100902600 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са от “Б.М. 2000” ООД, ЕИК *******, против ответника “И.” АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 440, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 45 вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 10 000 лева – частичен иск от иск в заявен пълен размер от 1 200 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – увеличената стойност, която би получил ищеца от препродажбата на собствени на ищеца движими вещи – 8 броя въздушни и газови компресори, произведени от “Н.П.”, закупени с договор за покупко-продажба на използвано оборудване от 18.04.2017 г., сключен между купувача “Б.М. 2000” ООД и продавача “Ф.Б.” ООД, върху които компресори е проведено принудително изпълнение от “И.” АД по изпълнително дело № 1671/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц., сумата от 2 000 лева, представляваща законната лихва върху претендираната главница от 10 000 лева за периода от 01.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба (02.12.2021 г.) и при условията на евентуалност за периода от 04.12.2019 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху претендираната главница от 10 000 лева от датата на подаване на исковата молба (02.12.2021 г.) до окончателното й плащане, и за сумата от 602 000 лева, представляваща имуществени вреди под формата на претърпени загуби, причинени от погиването на гореописаните 8 броя въздушни и газови компресори, върху които компресори е проведено принудително изпълнение от “И.” АД по изпълнително дело № 1671/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц., сумата от 120 000 лева, представляваща законната лихва върху претендираната главница от 602 000 лева за периода от 01.08.2020 г. до датата на подаване на исковата молба (02.12.2021 г.) и при условията на евентуалност за периода от 04.12.2019 г. до датата на подаване 1 на исковата молба, както и законната лихва върху претендираната главница от 602 000 лева от датата на подаване на исковата молба (02.12.2021 г.) до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че с договор от 18.04.2017 г. е закупил от “Ф.-Б.” ООД движими вещи - 8 броя въздушни и газови компресори, произведени от “Н.П.”, намиращи се в цех Амонячно производство на завод “Химко” АД, гр.

Враца. Твърди, че в договора е прието, че всяка компресорна група се прехвърля в своята цялост, ведно с конструктивни и технологични допълнения, резервни части (нови, демонтирани), ремонтни комплекти, инструменти и механизация и ремонт. Твърди, че е уговорено, че продажната цена включва сумата от 2 400 лева, заплатена по банков път, и даване вместо изпълнение – цесия на вземане от трето лице “Л.И. СА”, клон България, какъвто договор е сключен на 24.04.2017 г. за сумата от 720 000 лева.

Твърди, че с анекс от 14.06.2017 г. към договора е променен срокът за заплащане на цената, както и срокът за демонтаж на компресорите – след 31.08.2017 г.

Твърди, че с приемо-предавателен протокол от 12.03.2019 г. “Ф.-Б.” ООД предава на “Б.М. 2000” ООД гореописаните 8 броя компресора, фиксирани неподвижно в цех “Амонячно производство” в завод “Химко” АД, гр. Враца. Твърди, че от своя страна продавачът “Ф.-Б.” ООД е придобил компресорите от “М.И.” АД по силата на договор за покупко-продажба от 17.11.2016 г. и същите са предадени на “Ф.-Б.” ООД с приемо-предавателен протокол от 29.11.2016 г.

Твърди, че с договор от 17.06.2016 г. “М.И.” АД е учредило залог на търговското си предприятие в полза на “И.” АД за обезпечаване на всички вземания на банката по договор за кредит. Твърди, че с договор от 23.12.2016 г. е учреден и залог върху движими вещи в полза “И.” АД за обезпечаване на същия кредит, като в приложението към договора са посочени и процесните компресори.

Ищецът твърди, че “М.И.” АД е уведомило ответника “И.” АД за сключения договор за продажба на активите с писма с вх. № 91606115/17.01.2017 г. и вх. № 9160-6115/19.01.2017 г. Твърди, че на 04.09.2019 г. в ЦРОЗ е депозирано заявление за вписване пристъпване към изпълнение от “И.” АД. Твърди, че по искане на банката като заложен кредитор е образувано изпълнително дело № 1671/2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц. срещу длъжника “М.И.” АД, като изпълнението е насочено и срещу процесните 8 броя компресори.

Твърди, че на насрочената по изпълнителното дело публична продан настоящият ответник “И.” АД е обявен за купувач на недвижими имоти и намиращите се в тях трайно прикрепени и технологично и конструктивно свързани с недвижимите имоти движими вещи, включително и процесните 8 бр. компресори, собственост на ищеца. Твърди, че владението на закупеното имущество е предадено на банката ответник. Твърди, че банката е сключила договор за покупко-продажба на процесните 8 бр. компресори, като купувачът по тази сделка е нарязал процесните компресори за скрап и същите не са налични към момента на подаване на исковата молба.

Твърди, че на 19.04.2017 г. ищцовото дружество е сключило предварителен договор, изменен с анекс от 25.08.2017 г. и анекс от 18.12.2017 г., за продажба на процесните 8 бр. компресори с “Научно-производствено 2 обединение функционални материали” ООД, съгласно който правото на собственост се прехвърля след заплащане на продажната цена от общо 2 160 000 лева с ДДС. Твърди, че на 21.09.2018 г. е подписано споразумение, по силата на което “Научно-производствено обединение функционални материали” ООД е заменено като страна от Х.И.” АД, за което ищецът е дал съгласие.

Ищецът твърди, че ответникът “И.” АД не е имал право да проведе изпълнение по отношение на процесните 8 бр. компресори и не може да запази правата си по отношение на същите. Твърди, че ответникът е насочил принудителното изпълнение срещу имущество, което не е принадлежало на длъжника “М.И.” АД, който факт е бил известен на банката. Твърди, че в резултат на проведеното принудително изпълнение по изпълнително дело № 1671/2019 г. са настъпили вреди за ищеца. Твърди, че вредите са настъпили към момента на погиване на движимите вещи – 01.08.2019 г., респективно към извършването на публичната продан - 04.12.2019 г. Ищецът твърди, че има право да получи обезщетение в общ размер на 1 200 000 лева, представляваща увеличената стойност, която би получил от препродажбата на движимите вещи, като в настоящото производство предявява частичен иск за 10 000 лева. Твърди също, че има право на обезщетение от 602 000 лева за претърпените загуби от погиването на вещите, съставляващи заплатената продажна цена, на части втора употреба и скрап.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “И.” АД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Доводите на ответника относно недопустимостта на предявените искове, касаят тяхната основателност, и съдът дължи произнасяне по същите с акта по същество.

Ответникът сочи, че не е проведен нарочен иск по чл. 36 от ЗОЗ, с който да се установи, че продаденото имущество принадлежи на ищеца, а не на длъжника “М.И.” АД. Сочи, че решението на Окръжен съд – Враца касателно обжалване действия на съдебния изпълнител не е постановено в исково производство и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Сочи, че банката не е участвала като страна в производството по оспорване на ревизионния акт и не е обвързана от това решение.

Сочи, че за обезпечаване на вземанията на банката по предоставен на “М.И.” АД банков кредит, е сключен договор за залог на търговско предприятие от 17.06.2016 г., вписан в Търговския регистър на 24.06.2016 г., изменен и допълнен с два анекса. Сочи, че на 23.12.2016 г. “М.И.” АД учредява в полза на банката особен залог върху движими вещи, включително процесните компресори, с нотариална заверка на подписите от 24.01.2017 г.

Сочи, че особеният залог е вписан в ЦРОЗ на 25.01.2017 г., т.е. преди датата на представения от ищеца договор с посочена дата 18.04.2017 г. Сочи, че към 23.12.2016 г. и към 24.01.2017 г. всички компресори са собственост на “М.И.” АД и липсва отчуждаване на същите и след 25.01.2017 г. Сочи, че дори и да е налице такова, то приобретателят придобива същите обременени със залог и е длъжен да търпи изпълнението.

Сочи също, че на 12.04.2017 г. в Търговския регистър е вписано пристъпване към изпълнение върху заложеното търговско предприятие на “М.И.” АД, като е вписан управител на търговско предприятие. Сочи, че това е вписано и в ЦРОЗ на 04.09.2019 г.

Оспорва твърдението на ищеца “Б.М. 2000” ООД, че е собственик на 3 компресорите, придобити от банката на публичната продан, проведена по изпълнителното дело. Оспорва твърдението на ищеца, че принудителното изпълнение е насочено срещу притежавани от “Б.М. 2000” ООД компресори.

Сочи, че “Б.М. 2000” ООД не е собственик на никакви компресори – предмет на принудителното изпълнение, защото неговият праводател “Ф.-Б.” ООД не е притежавал такива, от една страна, а от друга страна – описаните от ищеца компресори не са притежавани от “М.И.” АД. Твърди, че дори и да се приеме, че “Б.М. 2000” ООД е придобило правото на собственост върху 8 бр. компресори – предмет на принудителното изпълнение, то това дружество е придобило същите, обременени с особен залог в полза на “И.” АД и съответно има положението на заложен длъжник по отношение на същите и е длъжно да търси изпълнението.

Прави възражение за нищожност на договори поради противоречие на закона съгласно чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, тъй като са сключени без съгласието на заложния кредитор.

Прави възражение за нищожност на представените от ищеца договори поради невъзможен предмет съгласно чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД, доколкото компресорите са част от сградите, монтирани са и не могат да се прехвърлят самостоятелно.

Прави възражение за нищожност на договори поради липса на съгласие съгласно чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, тъй като документите не са подписани от лицата, посочени в същите.

Прави възражение за нищожност на договорите поради липса на форма съгласно чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД, доколкото трайно прикрепените към сградите компресори се сочи да се прехвърлят чрез нотариален акт, а в случая договорите са в проста писмена форма.

Прави възражение за нищожност на договорите като привидни съгласно чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД, тъй като с тях не се цели прехвърляне на правото на собственост. Твърди, че компресорите се препродават между свързани лица и то на по-висока цена с последващия договор, която реално не е платена. По този начин се цели увреждане на заложния кредитор “И.” АД чрез лишаването му от обезпечение и съответно чрез отправяне на претенции спрямо него за вреди.

Останалите възражения на ответника, които същият сочи да са такива за нищожност, не могат да бъдат субсумирани под посочените хипотези на чл.

26, ал. 1 от ЗЗД. Доводите относно оспорване на датите на документите не влекат нищожност на същите, а се разглеждат по същество с оглед събраните по делото доказателства.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че договорите за покупкопродажба са довели до прехвърляне на правото на собственост на компресорите. Сочи, че липсва индивидуализация на компресорите, доколкото е посочено само тяхното местонахождение, без посочване на същински индивидуализиращи белези. Излага доводи, че в чл. 8 от договора с посочена дата 18.04.2017 г. между “Ф.-Б.” ООД и “Б.М. 2000” ООД се визират компресори, които не съществуват – два компресора, произведени от “Н.П.” и два компресора “тип “Ансалдо”. Сочи, че с приемо-предавателен протокол с посочена дата 12.03.2019 г. не могат да бъдат предадени компресорите, тъй като към тази дата е налице вписан управител на търговското предприятие на “М.И.” АД и съответно трети лица като ищеца и “Ф.-Б.” ООД нямат достъп до 4 активите на “М.И.” АД (сгради и намиращите се в тях съоръжения) и не могат да ги предадат един на друг.

Оспорва да е платена цената по договора за продажба от страна на “Б.М. 2000” ООД. Оспорва и договора за цесия от 24.04.2017 г. касателно вземания на ищеца от “Л.И. СА”, клон България. Прави възражения за нищожност на този договор, които не се приемат от съда, доколкото се касае за оспорване на обстоятелства за правоотношения с трето лице, които не се явяват релевантни за спора.