Определение № 2326 от 20.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2326 гр. София, 20.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20261000501778 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 57738/2804.2026год. на „ Грийнфлайф Плейс“ ЕООД срещу Разпореждане № 2159/09.04.2026год., постановено по т.д.№ 943/23год. на СГС, с което на основание чл. 130, изр. 1 от ГПК е върната подадена от жалбоподателя насрещна искова молба с вх.45374/01.04.2026год.

В частната жалба се поддържа и обосновава, че неправилно първоинстанционният съд е върнал насрещната искова молба ,приемайки че е налице идентичност на въведения с нея правен спор със спора, разрешен с влязло в сила решение № 50/13.01.2026год., постановено по т.д.№ 1316/2023год. на СГС.При поддържана и обоснована липса на тъждественост между двата спора се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В подаден писмен отговор от Н. И. се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.Сочи се ,че в производство по предявени иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е недопустимо да се предявява насрещен иск с правно основание чл.266, ал.2 от ЗЗД.Поддържа се наличие на идентичност в предмета на насрещния иск и иска, разрешен с влязлото в сила решение, както и недопустимост на насрещната искова претенция поради настъпила преклузия с оглед вече избрания от ответника и реализиран от него процесуален ред за защита-този чрез иск по чл. 307 от ТЗ.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане като правилно и обосновано.

Апелативен съд – София намира частната жалба като процесуално допустима- подадена в законоустановения срок, от лигитимирана да обжалва страна и срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството пред СГС е образувано по предявен от Н. П. И. против „ „ Грийнфлайф плейс“ ЕООД иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между тях на 22.01.2020год. предварителен договор за покупко- продажба и строителството на недвижим имот.

В срока за отговор , ответникът- „ Грийнлайф Плейс“ ЕООД е предявил срещу ищеца насрещен осъдителен иск за сумата от 17 370 евро , представляваща изменение в цената на строителството относно имота, предмет на предварителния договор. Изложил е твърдения за това 1

,че сключеният с ищеца по първоначалната искова молба предварителен договор за продажба на недвижим имот е и за строителството му, че претендираната сума съставлява стойността на строителството на имота, съответстваща на увеличения размер на цените на строителните материали и в цената на труда. Поддържал е ,че увеличението е настъпило именно по време действието на предварителния договор и то конкретно в периода между неговото сключване и уговорената в него дата за сключване на окончателния договор.

Подадената от ответника насрещна искова молба е върната на ищеца-ответник с обжалваното в настоящото производство разпореждане с мотив, че насрещният иск е опит да се преодолее силата на пресъдено нещо по вече постановеното между страните решение №50/13.01.2026год.по т.д.№ 1316/2023год. на СГС, постановено по иск с правно основание чл. 307 от ТЗ. Искът бил отхвърлен и между страните било прието,че постигнатата договорка относно размера на продажната цена/в случая идентично с уговорената цена на строителството/ не подлежи на промяна, съответно на увеличаване със сумата от 17 370 евро. Налице била хипотезата на чл.

299, ал.1 от ГПК, а именно искане за пререшаване на спор решение със сила на пресъдено нещо, което е недопустимо.

Разпореждането е правилно.

При извършена от настоящия съдебен състав справка в ЕПЕП се установява , че с решение № 50/13.01.2026год., постановено по т.д.№ 1316/2023год. на СГС е отхвърлен предявения от „ Грейнфлайф плейс“ ЕООД срещу Н. И. иск с правна квалификация чл.307 от ТЗ за изменение на сключения между тях предварителен договор от 22.01.2020год. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот, в частта относно договорената от страните продажна цена като същата бъде увеличена от 57 900 евро на 75 270 евро или със сумата от 17 370 евро. Решението е постановено по иск по чл. 307 от ТЗ, предявен от „Грайнфлайф плейс“ ЕООд срещу Н. И. .

Ищецът твърдял е , че в периода след подписване на предварителния договор с ответника И. били настъпили обстоятелства, довели до неколкократно увеличение на стойността на строителната услуга, а това от своя страна- до значително несъответствие в стойността на поетите с предвалителния договор насрещни престации. Поискал е от съда да измени предварителния договор от 22.01.2020год. в частта относно договорената от страните продажна цена като същата бъде увеличена от 57 900евро на 75 270 евро или със сумата от 17 370 евро.

Стопанската непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка,тогава,когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Това изменение или прекратяване може да бъде постигнато чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна, който по характера си е конститутивен и внася промяна в правната и имуществената сфера на страните с цел предотвратяване на такава несправедливост или съответно-отказва да внесе такава промяна. В решението ,постановено по иск по чл.307 от ТЗ, съдът се произнася по въпроса дали е настъпила съществена промяна в икономическите или пазарните условия след сключване на договора , дали тази промяна в обстоятелствата не е могла да бъде предвидена от страните към момента на възникване на облигационната връзка, дали запазването на договора в първоначалния му вид води до грубо нарушение на еквивалентността на престациите и дали по този начин обвързаността на страната /в случая ищеца/ противоречи на принципите на справедливостта и добросъвестността. Въз основа на приетото съдът уважава или отхвърля искането за изменение на договора / или на част от договора/ ,прекратява или отказва да прекрати договора.

В конкретния случай с влязлото в сила решение на иска по чл. 307 от ТЗ СГС се е произнесъл по факти ,които се явяват правопораждащи претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане на сумата от 17 370 евро, представляваща изменение в цената на строителството на имота,предмет на предварителния договор от 22.01.2020год. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. Това в случая е сторено с Решение № 50/13.01.2026год., постановено по т.д.№ 1316/2023год. на СГС и с него в отношенията между страните и по спорните между тях въпроси във връзка с изменение в продажната цена / която е и цена на строителството/ по предварителния договор е формирана сила на пресъдено, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор. Забраната по чл.299, ал.1 ГПК означава преклудиране 2 на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.

Гореизложеното обоснова извод ,че иницираният с предявяване на насрещната искова молба спор между страните , е разрешен с влязло в сила решение и не може да бъде пререшаван по повторно образуваното дело ,което подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 ГПК .

Поради съвпадащите мотиви на двете съдебни инстанции, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Така мотивиран, Апелативен съд –София,в настоящия си състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3159/09.04.2026год. ,постановено по т.д.№ 943/2023год. на СГС, ТО, VI- 22 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на основанията по чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3