Решение № 6456 от 28.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6456 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Теодосиев

Членове:

Петя Г.а

Светослав Василев като разгледа докладваното от П. Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20251100502081 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК, образувано по жалба на П. А. Г. срещу сметка за разпределение от 21.01.2025г., изготвена по изпълнително дело №20248500401033 на ЧСИ с рег.

№850.

Възраженията в жалбата са, че разпределението е незаконосъобразно в частта му, с която разноските за провеждане на публична продан на съсобствения имот са възложени върху съделителите по равно, а не съразмерно на квотите им в съобствеността, в частта му, с която в разпределението са отчетени разноски на единия съделител за адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело, както и в частта му, с която са определени размерите на част от таксите, дължими за изпълнението.

Взискателят И. А. А. оспорва допустимостта на жалбата с възражения, че правото на жалба на П. А. Г. срещу актовете на съдебния изпълнител относно разноските за изпълнителното дело е преклудирано с изтичане на срока по чл. 436, ал. 1 ГПК за обжалване на тези актове по реда на чл.

435, ал. 2, т. 7 ГПК. Оспорва и основателността на жалбата със съображения, че предмет на изпълнителното дело е извършване на публична продан на неподеляем съсобствен имот, целта му е да прекрати съсобствеността върху имота и всеки от съделителите да получи от проданта сума, съответна на дела му, поради което всеки от съделителите дължи част от разноските за изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител представя мотиви по жалбата, в които излага идентични съображения относно нейната недопустимост и неоснователност.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, като в противовес на доводите на взискателя И. А. А. и съдебния изпълнител възможността на жалбоподателя да обжалва предходни актове на съдебния 1 изпълнител относно разноските по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, разяснена с т. 2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК, не изключва възможността му да обжалва разпределението по изпълнително дело по реда на чл. 463 ГПК, включително в частта му, с която са определени суми за такси и разноски, дължими от страна по изпълнителното дело на друга страна или на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна.

Процесното изпълнително дело е образувано по молба на И. А. А. въз основа на изпълнителен лист от 09.10.2024г., издаден по гр.д. №9622/2021г. на СРС, 62 с-в за изнасяне на публична продан на неподеляем недвижим имот при съделители И. А. А. с квота от 15/16 идеални части и П. А. Г. с квота от 1/16 идеални части.

Публичната продан е проведена и за купувач на имота е определен И. А. А. срещу цена в размер 80 000,00 лв., като обжалваната сметка е съставена за разпределение на посочената сума между съделителите след отчитане на дължимите такси и разноски за изпълнителното производство, част от тях според съдържанието на сметката предварително внесени от взискателя И. А. А., а друга част – неплатени към датата на съставяне на сметката.

Видно от съдържанието на самата сметка с нея са определени суми за получаване от съделителите, съразмерно на квотите им в делбения имот, както следва: сумата 75 000,00 лв. за съделителя И. А. А. и сумата 5 000,00 лв. за съделителя, но всички разноски за изпълнителното дело (в това число и разноските, платени от взискателя И. А. А. за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело) са разпределени между съделителите по равно, като с тези разноски са намалени определените суми за получаване от съделителите.

Сметката за разпределение е съставена в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 355 ГПК, съгласно която съделителите заплащат разноските за извършването на делбата съразмерно на дяловете им, освен това според трайно установената съдебна практика по приложението на разпоредбата същата не регламентира задължение на съделителите за възстановяване на разноски на друг съделител за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в делбеното производство, респективно в изпълнителното производство за публична продан на неподеляемия имот, доколкото тези разноски не са необходими за извършването на делбата, а както е подробно изложено и в мотивите на съдебния изпълнител, представени във връзка с подадената жалба, публичната продан на неподеляем имот е особено изпълнително производство, в което всички съделители са едновременно взискатели и длъжници и отговорността им за разноски е ограничена до размера на дела им в съсобствения имот и до разноските, необходими за осъществяване на изпълнителния способ, чрез който се прекратява съсобствеността върху имота.

Изложеното е достатъчно обжалваното разпределение да се приеме за незаконосъобразно и да бъде отменено като последица от подадената жалба, но допълнително и самостоятелно основание за отмяна на разпределението в случая произтича и от самото съдържание на сметката за разпределение, тъй като същото не индивидуализира ясно и точно основанията на таксите и разноските, които съдебният изпълнител е приел, че са дължими за провеждане на процесната публична продан и следва да бъдат приспаднати от определените суми за получаване от съделителите, тоест освен в пряко нарушение на чл. 355 ГПК обжалваният акт на съдебния изпълнител е постановен и в нарушение на правомощията му по чл. 79 ГПК, подробно разяснени по съдържание в мотивите към т. 2 от цитираното по-горе тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК, което в случая препятства и упражняването на 2 правомощията на съда по чл. 463, ал. 1, вр. чл. 278, ал. 2 ГПК за решаване на спора по жалбата по същество, тъй като данните в съставената сметка за разпределение, включително при съвкупната им преценка с изпратените по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК документи по изпълнителното дело, не са достатъчни да се установят основанията на всички посочени в сметката такси и разноски, но и размерите на тези от тях, които са авансово платени и следва да бъдат съобразени при изчисляване на окончателните суми за получаване от съделителите.

При това положение и при наличие на втората хипотеза, описана в т. 2 от тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по тълк.д. №2/2021г. на ВКС, ОСГТК, делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение, при което крайните суми за получаване от всеки от съделителите бъдат определени като дължимите от всеки от съделителите такси и разноски за образуване на изпълнителното дело и извършване на изпълнителните действия, необходими за провеждане на публичната продан на делбения имот, бъдат изчислени съразмерно на квотите на съделителите в съсобствеността върху имота, след което бъдат съобразени и приспаднати авансово платените от съделителите такси и разноски, с изключение на разноските, платени за действия, които не са свързани с провеждането на публичната продан на делбения имот, в това число разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на съделителите по изпълнителното дело.

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ сметката за разпределение от 21.01.2025г., изготвена по изпълнително дело №20248500401033 на ЧСИ с рег. №850.

ВРЪЩА делото на ЧСИ с рег. №850 за извършване на ново разпределение по изпълнително дело №20248500401033 при съобразяване на указанията, дадени в мотивната част на решението.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3