Определение № 2733 от 12.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2733 гр. Варна, 12.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело № 20253100501269 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXXIX от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 12064/28.04.2025 г. по регистратурата на ВОС, подадена от С. Х. И. с ЕГН ********** и адрес: **********, в качеството му на длъжник в изпълнителния процес, срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 2025...0400141 по описа на ЧСИ З... Д... с рег. № ... на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд –

Варна, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковата сметка на длъжника – жалбоподател. Отправено е и искане по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителното производство до произнасяне по жалбата.

Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразни наложените по изпълнителното дело запори на трудовото възнаграждение и банковата му сметка и моли за тяхната отмяна. Излага оплаквания за погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност и нередовност на уведомлението за извършена цесия, въз основа на която взискателят - цесионер се легитимира като негов кредитор. Счита, че е налице нарушение на правилата на чл. 428, ал. 1, изр. 2 от ГПК, понеже запорът е наложен на 17.04.2025 г., която дата предхожда получаването на 24.04.2025 г. на изпратеното му съобщение за образуваното ново изпълнително дело. Изтъква, че за същите вземания е било образувано друго изпълнително дело, което е прекратено поради перемпция с постановление на съдебния изпълнител от 24.02.2025 г. и му е била възстановена неправомерно удържана сума, като новото дело е образувано малко след това, което намира, че буди сериозни съмнения относно добросъвестността на страните и основанията за запор. Възразява и за неясно начисляване на прекомерни лихви, неустойки и такси по договора от 2009 г., принудителното изпълнение на които вземания счита, че нарушава добрите нрави. Идентични оплаквания се съдържат и в депозираното като отделен документ искане за спиране.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от 1 взискателя „... М...“ ЕООД, с което оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Намира, че вземането не е погасено по давност, за което излага подробни съображения, вкл. относно разграничението между перемпция и погасителна давност и тълкувателната практика на ВКС по този въпрос. Счита, че се касае до оспорване на вземането, което е допустимо само в отделен исков процес.

Намира за неоснователни и възраженията относно уведомяването на длъжника за извършената цесия. Сочи, че е придобил вземането въз основа на договор за цесия от 11.11.2021 г., сключен с БНП П... П... Ф... С.А., и се легитимира като надлежен кредитор на длъжника, на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК. Поддържа, че няма предвидена изрична форма за уведомяването на длъжника относно прехвърлянето и отделно той може да възразява успешно за недължимост на вземането поради ненадлежно уведомяване само ако твърди, че междувременно е изпълнил на стария кредитор.

В писмени мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище за недопустимост на жалбата, понеже обжалваните действия не попадат в нито една от хипотезите на чл. 435 ГПК.

Съдът, след като се запозна с оплакванията на страните и с изпълнителното дело, за да се произнесе, съобрази следното:

Изпълнителното дело № 2025...0400141 по описа на ЧСИ З... Д... е образувано на 27.03.2025 г. по молба на „... М...“ ЕООД въз основа на приложен изпълнителен лист от 21.11.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 10670/2013 г. по описа на Районен съд - Варна, с който С. Х. И. е осъден да заплати на „БНП П... П... Ф...“ ЕАД парични суми по договор за потребителски заем от 25.02.2009 г. за главница, ведно със законна лихва, печалба (разходи по подготовка и обслужване на заема), мораторна лихва и разноски по делото.

Към молбата е приложен и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2021 г., сключен между „... М...“ ЕООД и БНП П... П... Ф...

С.А., клон България, ведно с приложения към него, както и уведомление за извършеното прехвърляне, изходящо от цедента, действащ чрез цесионера като негов пълномощник, и адресирано до длъжника С. Х. И..

След извършени от съдебния изпълнител справки относно имущественото състояние на длъжника са наложени следните запори – запор върху трудовото му възнаграждение, получавано при работодателя „В... и к... – Варна“ ООД, за което е изпратено запорно съобщение изх. № 6448/09.04.2025 г., получено от работодателя на 16.04.2025 г., и запор върху вземанията му по банкови сметки, банкови касети и вземания по договори, сключени с „Банка ДСК“ АД, за което е изпратено запорно съобщение изх. № 6447/09.04.2025 г., получено от банката на 17.04.2025 г.

В изпълнение на задълженията им по чл. 508, ал. 1 ГПК третите лица „В... и к... – Варна“ ООД и „Банка ДСК“ АД са изпратили до съдебния изпълнител съобщения със съответни вх. № 6848/02.05.2025 г. и вх. № 6690/29.04.2025 г., съдържащи изискуемата информация относно запорираните вземания.

На основание чл. 428, ал. 1, изр. второ от ГПК до длъжника С. Х. И. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 6451/09.04.2025 г., получено лично от него на 24.04.2025 г. Със съобщението длъжникът е уведомен за наложените запори по изпълнителното дело, както и 2 за цесията, ведно с приложено нарочно уведомление за прехвърлянето.

Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата отговаря на изискванията за редовност на чл. 436, ал. 4 ГПК във вр. чл. 260 и 261 ГПК. Същата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице – длъжник в изпълнителния процес.

Жалбата е насочена срещу наложен по изпълнителното дело запор върху трудовото възнаграждение и банковата сметка на длъжника, които изпълнителни действия не са сред лимитативно изброените в чл. 435 от ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на съдебен контрол относно процесуалната им законосъобразност, респ. не подлежат на самостоятелно обжалване. Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с налагането на запор или възбрана върху отделен имуществен обект се насочва принудителното изпълнение върху този обект, което подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, в случай че насочването на изпълнението е върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект и при положителен извод отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това, вкл. отменя наложения запор върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора.щ В разглежданата жалба длъжникът не се е позовал на несеквестируемост на запорираните вземания, поради което процесният случай не попада и в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, чието приложение е разяснено в цитираното по-горе тълкувателно решение.

За пълнота следва да бъде посочено, че по същество оплакванията на жалбоподателя относно погасяването по давност на вземането – предмет на принудително изпълнение, както и относно ненадлежната легитимация на взискателя – цесионер, касаят не процесуалната, а материалната законосъобразност на изпълнителния процес и защитата на длъжника следва да се осъществи не чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, а по исков ред – чл. 439 ГПК. Пак по исков ред длъжникът може да релевира и възраженията си за нищожност на отделни клаузи от потребителския договор, въз основа на които недължимо са му начислени (и събирани в хода на принудителното изпълнение) вземания за печалба на кредитора (разходи по подготовка и обслужване на заема) и мораторна лихва (неустойка). Наред с исковия процес, насочен към установяване недължимостта на вземанията по изпълнителния лист, длъжникът може да инициира и производство по обезпечение на иска чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т.

3, предл. последно ГПК - спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2025...0400141.

Изложените оплаквания за нарушения на чл. 428 ГПК също не подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК, като отделно такива нарушения не 3 са налице. По правило запорът и възбраната се налагат преди поканата за доброволно изпълнение/съобщението за образувано изпълнително дело и се съобщават на длъжника с нея – чл. 428, ал. 2 ГПК.

Прекратеното поради перемпция предходно изпълнително дело не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение чрез образуване на ново дело и последното не се явява незаконосъобразно, каквито възражения се съдържат в жалбата. Както е разяснено в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител, като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист.

По изложените мотиви съдът намира, че жалбата е насочена срещу неподлежащи на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител и се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство по делото – прекратено.

При този извод искането по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителното дело се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. №

12064/28.04.2025 г. по регистратурата на ВОС, подадена от С. Х. И. с ЕГН ********** и адрес: **********, в качеството му на длъжник в изпълнителния процес, срещу действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 2025...0400141 по описа на ЧСИ З... Д... с рег. № ... на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд – Варна, изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковата сметка на длъжника – жалбоподател, за което са изпратени запорни съобщения с изх. №

6448/09.04.2025 г. и изх. № 6447/09.04.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Х. И. с ЕГН ********** и адрес: ********** за спиране на основание чл. 438 от ГПК на изпълнението по изпълнително дело № 2025...0400141 по описа на ЧСИ З...

Д... с рег. № ... на КЧСИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д. № 1269/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните на основание чл. 7, 4 ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5