Присъда № 2 от 08.01.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 2, постановена на 08.01.2024г. по н.о.х.д. № 4557 по описа на Районен съд – Варна за 2023г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 40 по описа за 2022г. на 04 РУП при ОД на МВР на Р. Хр.Ст. за това, че през периода от 01.01.2021г. до 01.10.2023г., в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение № 3031/09.06.2014г. по гр. д. № 1425/2014г. по описа на Районен съд -Варна, 31-ти състав, влязло в законна сила на 28.06.2014г., и изменено с Решение № 1061/14.03.2019г. по гр. д. № 4056/2018г. по описа на Районен съд - Варна, 8-ми състав, влязло в законна сила на 09.04.2019г., да издържа свой низходящ - сина си Л. Р. Хр., роден на 02.01.2010г., чрез неговата майка и законен представител Ив. Кр. Хр., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 34 месечни вноски по 150.00 лева месечно в размер на общо 5 100.00 лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. С. е доказана по безспорен начин от събраните в хода на досъдебната и съдебната фаза на производството доказателства. Деянието в конкретния случай било извършено чрез бездействие и при форма на вината пряк умисъл, тъй като обвиняемият е трудоспособен, не страдащ от заболяване индивид, който наред с посоченото е заявил, че работи. Пледира на същия да се определи наказание „пробация“, изразяващо се в двете задължителни пробационни мерки, които да се изпълняват за срок от девет месеца, при отчитане на чистото му съдебно минало като смекчващо отговорността му обстоятелство.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия на свой ред пледира за оправдателна присъда, като посочва, че подсъдимият следва да бъде оправдан на две основания – първо поради двукратно плащане на вноски за издръжка по време на целия инкриминиран период и на второ поради липса на обективна възможност за плащане, което правело неизпълнението несъзнателно такова. По делото били налични доказателства за дължимост на описаните суми за издръжка, но не били представени такива за образувани срещу С. изпълнителни дела, като очевидно се е разчитало на неговата доброволна воля за изпълнение. От приложените по делото справки се установявало, че Р. С. нямал декларирано недвижимо и движимо имущество, мобилни телефони, регистрирани трудови договори, заплащани осигуровки и бил регистриран в Бюрото по труда – Варна, като е получавал обезщетения за безработица. Сочи, че подсъдимото лице е получавало доходи за периода под установената за страната линия на бедност, като за 2021г. няма данни изобщо да е получавал доходи. Акцентира на обстоятелството, че подсъдимият е комуникирал със св. Хр. като добросърдечно я напътил да търси пари за издръжка от държавата, тъй като той нямал доходи поради влошените обществено икономически условия. Не следвало да се смесва гражданското задължение за издръжка (което имало безусловен характер) и инкриминирането неизпълнение на същото от наказателния закон, което в крайна сметка било поставено в зависимост от обективната възможност за изпълнение. Препраща се към създадения от държавата механизъм в случай на обективна невъзможност на родителя, дължащ издръжката да изпълни, това негово задължение да се поеме от държавата, който не бил използван от св. Хр.. За пълнота посочва, че подс. С. е бил наясно, че св. Хр. е била финансово подпомагана от своя нов приятел и на свой ред е получавала заплата в размер на 1700 лева, които били значително по-големи от неговите и след като същата не е прибегнала до държавата, то очевидно не е имала необходимост от това. Посочва, че доколкото е налице плащане на една вноска през септември 2022г. и на една през месец юли 2023г. то очевидно подсъдимия бил платил текущи издръжки и деянието му не било съставомерно от обективна и най-вече от субективна страна. Пледира за оправдателна присъда като излага, че подсъдимият е лице в трудно материално положение, с чисто съдебно минало и критично 1 отношение към извършеното, което го прави лице с отсъстваща обществена опасност.

Подс. Р. Хр.Ст., редовно призован, явява се лично, като в становището си по същество посочва, че няма какво да добави.

В последната си дума посочва, че има съмнения, че детето е негово, но все пак има чувство за отговорност спрямо него и ако му се даде време ще му изплати дължимите суми за издръжка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Р. Хр.Ст. е роден на 25.05.1969г. в гр. Омуртаг, живущ в с. Милковица, обл. Плевен, с настоящ адрес в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Костов“ № 1, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, не осъждан, с ЕГН:

**********.

Св. И. Кр. Хр. и подс. Р. Хр.Ст. живели на семейни начала в периода от 2006г. до 2011г.

По време на съвместното им съжителство, на 02.01.2010г. се родил синът им - Л. Р.

Хр..

Впоследствие св. Хр. и подс. С. се разделили, като детето останало да живее при св.

Хр..

С Решение № 3031/09.06.2014г. по гр. д. № 1425/2014г. по описа на Районен съд Варна, 31-ти състав, влязло в законна сила на 28.06.2014г., С. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. в полза на сина си Л. Р. Хр., с падеж 1-во число на месеца.

С Решение № 1061/14.03.2019г. по гр. д. № 4056/2018г. по описа на Районен съд Варна, 8-ми състав, размерът на дължимата от С. издръжка за детето Л. била увеличена от 100лв. на 150лв.

Св. Хр. заявява, че първоначално С. не плащал редовно дължимата издръжка и поради това тя се обърнала за съдействие към Община Варна.

Впоследствие, обаче С. започнал да плаща редовно и до месец декември 2020г. включително платил всички дължими от него суми.

От месец януари 2021г. С. отново спрял да плаща дължимата от него издръжка.

Поради това св. Хр. подала жалба в РП - Варна и било образувано настоящото наказателно производство.

На 18.07.2023г. М. С.а И. - майка на обв. С., превела по банковата сметка на св. Хр. сумата от 150лв.

Впоследствие, в проведен телефонен разговор, И. заявила на св. Хр., че това е сумата за една месечна издръжка за детето Л. и тя я е превела от името на сина си.

Заявила й също, че С. ще започне да изплаща дължимите от него суми за издръжка.

Въпреки това, до месец октомври 2023г. св. Хр. не получила никакви други суми от подс. С..

Изложената фактическа обстановка се основава на гласните доказателства – показанията на св. И., дадени пред съда и приобщени от ДП по реда на чл. 281, ал.5 НПК, както и частично от обясненията на самия Р. С., депозирани пред съда в хода на съдебното следствие, както и от всички налични по делото писмени доказателства.

В хода на съдебното следствие е представена вносна бележка с посочен в нея вносител св. М. С.а И. с преведена сума от 150 лева в полза на св. И. Кр. Хр. с посочено в същата основание „издръжка за Л. за м.09.2020г.“.

От материалите по досъдебното производство се установява, че С. има регистриран трудов договор от 17.02.2020г. и от 14.01.2022г. с „Виктор 2020“ ЕООД, като има 2 осигуряване по трудово правоотношение за месец август 2021г. към друго дружество – „Бътерфлай 2020“ ООД, няма подадени декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021г., както и декларирано движимо и/или недвижимо имущество.

Не е бил подпомаган и на нито едно нормативно основание от ДСП, като за периода от 20.10.2020г. до 19.06.2021г. на същия са били изплащани обезщетения за безработица, като през посочения период лицето е било и регистрирано в Бюрото по труда.

Видно от справка от Дирекция сигурност – „Виваком България“ ЕАД подс. С. няма сключени договори за ползване на мобилни услуги, като предоставеният телефон за връзка е регистриран на името на жената, с която живее в гр. Плевен (до данни от характеристичната справка от неговата майка) на съпружески начала – Е.Д. Хр..

Видно от представените на ДП справки за задгранични пътувания на лицето същият е пътувал в чужбина в периода 01.01.2020г. до 23.05.2022г.

Видно от справката за съдимост подс. С. и понастоящем е неосъждан и за него отсъстват каквито и да е криминалистични регистрации.

Видно от събраните в хода на проведеното досъдебно производство, както и тези в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а именно показанията на св. Хр., които съдът кредитира доколкото съответстват напълно на останалите налични по делото писмени доказателства, подс. С. за периода от 2021г. до 2023г. е заплатил и то не лично, а чрез майка си само две вноски който св. Хр. не можа да посочи за кой точно месец се отнасят. Изложи още, че е имала намерение да се обърне за плащане към държавата, но тъй като С. имал регистрирани трудови договори и МПС, като на свой ред изложи,че същият няма имущество защото се е отказал от наследство. В показанията си на досъдебното производство посочва, че е получила плащане пред месец септември 2021г., но то касаело последните вноски за издръжка, дължими за 2020г.

Съдът не намери основания да не кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, като им даде вяра изцяло що се касае до фактическите положения, но не сподели напълно оценъчния елемент на поведението му, респ. това на св. Хр., които същият описа.

На първо място, заявените относно бащинството на детето съмнения от страна на подсъдимия С. не следва да се обсъждат от съда, доколкото той не е компетентен да оспори или да подложи на каквото и да е съмнение установения от закона произход на детето, още повече че подсъдимият е разполагал с възможност сам да стори това в съответните срокове.

На второ място, усещането за несправедливост породено у него поради твърдението, че детето не го познава като негов баща (а му бил представен като чичо) независимо от неговата основателност, не е основание за незаплащане на дължимата по закон издръжка, която има безусловен характер и се следва за задоволяване на основните нужди, касаещи на първо място физическото съществуване на детето, за което до навършване на пълнолетие, а при определени условия и след това отговорност (в това число имуществена) следва да носят неговите родители.

Видно от обясненията му той потвърждава, че е направил отказ от наследство поради морални съображения, както и че е притежавал МПС, с които впоследствие му се наложило да се разпореди, потвърждава и че през инкриминирания период е бил извън пределите на Република България, както и че е напътил св. Хр. да търси дължимите суми за издръжка на детето от държавата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Р. Хр.Ст. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 183, ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че през инкриминирания период същият не е изпълнил задължението си за плащане на издръжка в размер на 5100 (34 вноски съответно по 150 лева), след като е бил осъден с влязло в сила 3 съдебно решение.

Деянието несъмнено е съставомерно от обективна страна доколкото се касае до незаплащане на повече от една месечна вноска, а именно 34 последователни такива, след влизане в сила на съдебното решение по силата на което изпълнение се дължи ежемесечно, в пълен размер.

През посочения период от време / 01.01.2021г. до 01.10.2023г./ подс. С. действително е превел чрез майка си определени суми за издръжка на детето си, но първата от тях за която са представени писмени доказателства касае дължими за 2020г. сума, а втората която се установява от събраните гласни доказателства е категорично неконкретно установена по период.

Нещо повече, независимо дали са били платени или не две или дори повече от дължимите суми, този факт не прави деянието на С. несъставомерно от обективна страна, чрез прекъсване на изпълнителното деяние, тъй като в случая се касае за продължено престъпление, извършването на което би могло да се преустанови единствено чрез регулярното, а не спорадично заплащане на дължимите вноски, в това число за напред.

Постъпването на тези суми, крайно недостатъчни за отглеждането на детето, не изключва престъпната съставомерност на деянието на С. и е факт релевантен единствено за индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на същия.