Заповед за изпълнение № 428 от 01.10.2025, Районен съд - Раднево

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 01.10.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 676 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Ростислава Петкова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: В. Т. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*****, ул. ***** да заплати на

Кредитора: „АПС Бета България” ЕООД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 203374133, с адрес на управление гр. София, бул. „България” № 83В, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Р.,

- сумата от 432,05 лв. (четиристотин тридесет и два лева и 05 ст.) – главница по договор за потребителски кредит № *****., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.10.2025 г. до изплащане на вземането,

- сумата от 257,59 лв. (двеста петдесет и седем лева и 59 ст.) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.12.2020 г. до 15.09.2025 г., - сумата от 19,98 лв. (деветнадесет лева и 98 ст.) – договорна лихва за периода от 11.09.2020 г. до 11.12.2020 г.,

- както и разноските по делото в размер на 21,25 лв. (двадесет и един лева и 25 ст.) държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираната неустойка по чл. 17, раздел VIII, от договора за кредит в размер на 838,35 лв. и в частта за претендираното обезщетение за забава за горницата над 257,59 лв. до претендираните общо 261,64 лв.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за потребителски кредит № *****, сключен между „Стик Кредит” АД и В. Т. В. за сумата от 600,00 лв., като длъжникът е следвало да върне заетата сума на 3 погасителни вноски, всяка в размер на 275,95 лв. Срокът на договора е изтекъл на 11.12.2020 г.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик Кредит” АД е прехвърлило своите вземания на „АПС Бета България” ЕООД, за което длъжникът е уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Разноските за държавна такса се уважават до реалния размер на дължимата държавна такса, който е в размер на 21,25 лв., представляваща 2% от уважената част, намален с 15 на сто, поради електронно подаване на настоящото заявление.

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 50 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото 1 заповедно производство.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на „Банка ДСК“ АД, IBAN: *****, BIC: STSABGSF, или чрез EasyPay по микросметка с КИН КОД ***** Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок /чл. 20 от договора/ за нищожни като неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл.

21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че 2 процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.

Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му, да се отпусне кредитът, която практика би съответствала на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1054/20.11.2019 г. по в.ч.г.д. № 1592/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 1/02.01.2020 г. по в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г. по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 3

585/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г. по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.

В частта за обезщетението за забава заявлението е очевидно неоснователно, с оглед на обстоятелството, че законната лихва се изчислява изключително лесно чрез калкулатор за законна лихва върху цялата претендирана сума за главница и договорна лихва, общо в размер на 452,03 лв., обезщетението за забава в размер на законната лихва е в размер на 257,59 лв. Съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК обезщетението за забава е в размер не повече от размера на законната лихва, а разпоредбата е императивна. Поради това съдът служебно следи за спазване на императивните норми и следва да редуцира претенцията за обезщетение за забава до размера на законната лихва. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика – определение № 78/17.01.2024 г. по в.ч.г.д. № 848/2023 г. на ОС-Стара Загора и други подобни.