Решение № 160 от 08.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500011 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 250 от ГПК.

Предявен е иск от И. В. Т. за солидарно осъждане на ЗД „Бул Инс“ АД и ЗД „Евроинс” АД да му заплатят обезщетение в размер на 5000 лв.

(впоследствие – увеличен на 20000 лв. по реда на чл. 214 от ГПК) като частичен иск от 30000 лв. за причинени неимуществени вреди – болки и страдания – в резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на АМ „Тракия”, дължимо по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2018г. до окончателното плащане на сумата.

Елинпелинският районен съд е отхвърлил иска за солидарно осъждане на двете застрахователни дружества, ведно с претендираната законна лихва върху главницата за период от 13.08.2018г. до окончателното изплащане, като вместо това го е уважил само срещу ЗД „Бул Инс“ АД и само до размер от 5000 лв., отхвърляйки го за разликата до предявения размер от 20000 лв. (като частичен от 30000 лв.).

Решението е било обжалвано в отхвърлителната му част, както и в частта, с която не е била присъдена лихва върху сумата на присъденото обезщетение от 5000 лв.

Констатирайки, че в последната визирана от жалбоподателя част липсва произнасяне в обжалваното решение, въззивният съд е прекратил образуваното въззивно производство с Определение № 762/10.10.2023г. и е върнал делото на Елинпелинския районен съд за постановяване на изричен диспозитив по този въпрос.

Независимо от това, такъв диспозитив не е бил постановен, а делото е било отново изпратено на въззивния съд.

Този съд се е произнесъл по подадената въззивна жалба с Решение № 1

196 от 31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 11/2024 г. по описа на Софийския окръжен съд, като е отменил частично обжалваното решение и е присъдил на жалбоподателя допълнително обезщетение от 5000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2019г. до окончателното й изплащане.

Постъпила е касационна жалба срещу така постановеното въззивно решение от страна на И. Т. само в частта за началния момент на дължимост на лихвата. Освен това, в жалбата се твърди, че върху присъденото от ЕПРС обезщетение от 5000 лв. не било присъдено мораторно обезщетение, независимо че такова е било поискано. Жалбоподателят оспорва и възприетата от въззивния съд начална дата на дължимост на мораторно обезщетение върху допълнително присъденото с въззивното решение обезщетение от 5000 лв., а именно - 13.11.2019г.

След изпращане на делото на ВКС във връзка с така подадената касационна жалба, същото е било върнато със задължителни указания от касационната инстанция за произнасяне по реда на чл. 250 от ГПК по съдържащото се в жалбата искане за присъждане на законна лихва върху присъденото от районния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., по което няма произнасяне.

Приемайки, че това искане е недопустимо, настоящият съдебен състав се е произнесъл по него с Решение № 428/06.08.2025г. (с характер на определение), с което е оставил без разглеждане въззивната жалба на И. Т. срещу Решение № 115/30.06.2022г. по гр.д. 282/2021г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, в частта й, с която районният съд е пропуснал да постанови изричен диспозитив за уважаване или отхвърляне на претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение от 5000 лв. за периода от 13.08.2018г. или от 28.10.2019г.

Този съдебен акт е бил обжалван и отменен с Определение № 3399/02.12.2025г. по т.д. № 32/2025г. на ВКС, а делото е върнато на ОС- София за произнасяне по същество по релевираното в касационна жалба с вх. № 22579/31.12.2024г. искане за допълване на въззивното решение с № 196 от 31.05.2024 г., постановено по гр. д. № 11/2024 г. по описа на Софийския окръжен съд, на основание чл. 250 от ГПК.

В изпълнение на задължителните указания на ВКС, настоящият съдебен състав разгледа горното искане по същество, при което намира за установено от фактическа страна следното.

Както се посочи по- горе, с постановеното първоинстанционно решение ЕПРС не се е произнесъл по изричното искане на ищеца за присъждане на лихва върху присъденото от този съд обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лв. Поради това делото е било върнато на този съд с изрични указания за произнасяне. Независимо от това, районният съд не е постановил изричен диспозитив по този въпрос, в резултат от което и към настоящия момент липсва първоинстанционно произнасяне по въпроса за лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лв.

При тези данни и при съобразяване с факта, че искането за присъждане на законна лихва е акцесорна претенция, която следва уважената част от главницата и не изисква самостоятелно доказване, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че въззивният съд има правомощие да отстрани непълнотата в произнасянето на първоинстанционния съд , като присъди законната лихва върху уважената част от обезщетението, без това да води до 2 произнасяне по нов иск или до загуба на инстанционност, тъй като от една страна претенцията за лихва е била предмет на първоинстанционното производство, а от друга страна подлежи на касационен контрол при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

В подкрепа на този извод е съдебната практика (Решение № 49 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2023 г., III г. о., ГК), съгласно която „когато ищецът е формулирал надлежно искане за присъждане на законната лихва върху претендираното вземане, още повече когато претенцията се заявява от постъпване на исковата молба в съда, присъждането й следва да се счита за включено в предмета на въззивната проверка, независимо дали първоинстанционният съд не е отхвърлил с изричен диспозитив припадащата се законна лихва.“

Също така, съгласно Определение № 869 от 24.10.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1360/2023 г., II т. о., ТК, „… претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба, макар и да няма характер на самостоятелен иск … представлява различно от главницата вземане, като това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. Ищецът следва да е заявил претенцията най-късно до приключване на устните състезания във второинстанционното производство и първоинстанционното решение да не се обжалва единствено от ответника /арг. от забраната за влошаване на неговото положение/“.

Следователно, ако ищецът е поискал присъждане на законна лихва още с исковата молба, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане, въззивният съд може да се произнесе за пръв път по него, стига първоинстанционното решение да не се обжалва само от ответника.

В настоящия случай всички тези предпоставки са налице: искането за законна лихва върху главницата е заявено още с исковата молба; липсва първоинстанционно произнасяне по това искане (въпреки дадените указания и връщането на делото); решението на районния съд се обжалва от ищеца, вкл. с изрично искане за присъждане на неприсъдената законна лихва, което е направено преди приключване на устните състезания във второинстанционното производство по смисъла на цитираната по- горе съдебна практика.

По тези съображения и с оглед указанията на ВКС, въззивното решение следва да се допълни с присъждане на законната лихва не само върху присъдената за първи път от въззивния съд част от обезщетението, но и върху тази негова част от 5000 лв., която е присъдена с обжалваното първоинстанционно решение.

По аргументи, аналогични на вече изложените от настоящия съдебен състав в допълваното Решение № 196 от 31.05.2024 г. по гр. д. № 11/2024 г. на Софийския окръжен съд, тази законна лихва следва да бъде присъдена за период от 13.11.2019г. до окончателното изплащане на главницата от 5000 лв.

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250 от ГПК, Решение № 196 от 31.05.2024 г. по гр. д. № 11/2024 г. на Софийския окръжен съд, като ОСЪЖДА ЗД „Бул 3

Инс“ АД с ЕИК 831830482 да заплати на И. В. Т. с ЕГН ********** законната лихва върху присъденото от Елинпелинския районен съд обезщетение от 5000 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на АМ „Тракия”, дължимо по застраховка „Гражданска отговорност“, за период от 13.11.2019г. до окончателното изплащане на тази сума.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4