Решение № 1942 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1942 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Г В. НЕДЕВА Гражданско дело №

20241110174429 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Е. А. А., ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. .................., с присъединен абонатен № 145487, с която се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 1517,06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 406,11 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021г. до 07.08.2024 г., сумата от 20,52 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.08.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,14 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021г. до 07.08.2024 г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 50420/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. .................., с присъединен абонатен № 145487, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

1

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сградаетажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Топлоконтрол“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 50420/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 50420/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. А. А., ЕГН **********, депозира отговор на исковата молба, чрез адв. К. С., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се ответницата да е собственик на процесния имот при твърдените в исковата молба квоти.

Сочи се, че за процесният период ответницата е собственик на ½ ид.ч. от имота. Поддържа се, че, считано от 21.10.2022 г. радиаторите са демонтирани в имота по искане на ответницата, като заедно с тях е отстранена и лирата в банята поради възникнала авария, за което имало съставен констативен протокол. Релевира възражение за погасителна давност.

Поддържа, че за плащане на стойността на топлинна енергия ответницата не е изпаднала в забава, доколкото липсвала покана. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски. С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства.

Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение „ТОПЛОКОНТРОЛ“ ООД, не изразява становище по основателността на исковете и не представя относими доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или 2 нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 128/14.12.2020 г. и нотариален акт за покупко-продажба недвижим имот № 127/14.12.2020 г. се установява, че на ответницата по делото Е. А. А. последователно са дарени и продадени общо 2/4 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. ....... От приетата като доказателство искова молба вх. № 2201920/08.10.2020 г., по която е било образувано гр.д. № 48490/2020 г. по описа на СРС, 64-ти състав и изложените в нея твърдения, е видно, че ответницата Е. А. е преживяла съпруга на бившия собственик на имота и клиент на „Топлофикация София“ ЕАД – И Г А, починал на 18.07.2016 г. /и на чието име са издадени фактурите за потребената ТЕ в имота, за процесния период/. Освен ответницата, наследници по закон на бившия собственик са и трите му дъщери – Г И Р, В И А. и Д И Д. Първите две през м.12.2020 г. са се разпоредили със своите наследствени дялове от по ¼ ид.ч. в полза на ответника Е. А., която заедно с наследената от нея ¼ ид.ч., е станала собственик на общо ¾ ид.ч. от имота. Останалата ¼ ид.ч. е собственост на Д И Д, по отношение на която издадената в хода на ч.гр.д. № 50420/2024 г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила и е бил издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, суми. На съда е служебно известно също, че към настоящия момент по гр.д. № 48490/2020 г. е постановено влязло в сила решение по допускане съдебна делба на процесния апартамент № 52 /решение № 20112203/06.01.2024 г./между Д И Д и Е. А. А., при квоти от ¼ ид.ч. за първата от тях и ¾ ид.ч. за втората /настояща ответница/. Със същото решение, по реда на чл.344, ал.2 от ГПК съдът е осъдил Е. А. да заплаща обезщетение на съсобственика си Д Д за лишаването й от ползване на имота, съобразно с притежаваната от нея идеална част. Едноличното ползване на процесния апартамент № 52 се установява и от приетите по делото нотариални актове № 127 и № 128 от 14.12.2020 г. /за дарение и продажба на общо 2/4 ид.ч./ в които изрично е било обективирано/вписано обстоятелството, че процесния апартамент 52 се владее от дарената/купувача Е. А. от периода, преди сключването на договорите за дарение и покупкопродажба, обективирани в цитираните нотариални актове.

Следователно в производството се установява безспорно, че ответника е собственик на общо ¾ ид.ч. от процесния апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. ...... и е владяла еднолично същия през процесния период. Възражението на ответника, че е собственик само на ½ ид.ч. от имота се явява в този смисъл неоснователно.

3

Няма данни по делото, след посочените разпореждания от Г и В с притежаваните от тях идеални части от процесния апартамент, т.е. след 14.12.2020 г., да са настъпили други промени в собствеността на топлоснабдения имот, нито да е учредявано вещно право на ползване на трето за съсобствеността лице. Следователно, за процесния период от 2021/2023 г., ответника Е. А., в качеството си на собственик на ¾ ид.ч. от процесния топлоснабден Апартамент № 52, находящ се в гр. София, ж.к. ......, с присъединен абонатен № 145487 се явява и потребител на доставяната до имота топлинна енергия. За това свидетелстват и всички писмени документи, представени от ищеца /нотариални актове, ИМ, решение № 20011561/08.02.2022 г., постановено по гр.д. № 13391/2021 г. на СРС, фактури, общи фактури, изравнителни сметки и др./, които са издадени на името на бившия собственик И А, а от м.април 2021 г. и на името на съсобственика и ползваща еднолично имота ответника Е. А. А./.

Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието на иска, са изцяло неоснователни и недоказани.

Всички посочени по-горе в решението писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност обосновават извод, че ответника Е. А., като собственик на ¾ ид.ч. от процесния апартамент № 52, находящ се на горепосочения адрес в гр. София, за процесния период 2021/2023 г., се явява потребител на топлина енергия за битови нужди, доставяна до този имот, заедно с другия съсобственик Д Да , и в това си качество следва да отговаря за задълженията, които съответстват на участието й в съсобствеността.

Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № 52 е открита партида, с присъединен аб. № 145487, по която се отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е прехвърлена на името на ответника, след смъртта на бившия собственик И А.

През процесния отоплителен период абоната Е. А. е била консуматор на количеството ТЕ, припадащо се на имота от количеството ТЕ, отдадено от сградната инсталация и количеството ТЕ, необходимо за отопление на имота, но само за част от периода. За периода след м.10.2022 г. и до м.04.2023 г., по делото има доказателства, че в имота на ответника няма доставка на ТЕ, като е прекъсната връзката между ап.52 и сградната инсталация в СЕС.

От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № 145487, както и от заключенията на СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия процесен период, а процесния апартамент № 52 за част от периода.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключения на СТЕ и ССчЕ, в тяхната съвкупност, безспорно се установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът Е. А., в качеството си на собственик на 3/4 ид.ч. от топлоснабдения имот – апартамент 52, находящ се в гр. София, ж.к. ......, през процесния период /2021-2023 г./ е бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия, поради 4 което ще следва да отговаря за задълженията за доставената и потребена в имота такава, съобразно с установената му квота в съсобствеността. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът А. се явява обвързана по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения й имот, топлинна енергия, без да е необходимо изрично изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че „разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с абоната/потребителя…“, съответства на практиката на ВКС, отразена и в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни.