Определение № 768 от 10.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Стара Загора, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20265500500376 по описа за 2026 година Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от жалбоподателя Д. Т. Д.-Т., ЕГН **********, гр.С.З., *** чрез Адв.К. Т. А., гр.С.З., *** против Определение №847 от 19.03.2026г. по ГД №4067 по описа на PC - Стара Загора за 2025 год.

Не са съгласни с Определение под № 847 от 19.03.2026г по гражданско дело №4067 по описа на PC - Стара Загора за 2025г., с което PC - Стара Загора прекратява производството по посоченото гражданско дело поради местна неподсъдност на делото и изпраща същото по подсъдност на Софийски районен съд, като считат, че същото е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и неправилно по следните съображения:

Обжалваното определение е постановено във връзка с направеното от ответницата възражение за местна неподсъдност на делото пред Старозагорския районен съд.

В конкретния случай се касае за противоправни действия от страна на ответницата, изразяващи се в разпространяване на клеветнически твърдения, с които същата е причинила неимуществени вреди на ищцата, накърнявайки нейното добро име и професионален авторитет. Мястото на извършване на увреждащото деяние е именно град С.З.. В град С.З. са осъществени релевантните действия, включително проведените разговори, както и мястото, където ищцата упражнява трудовата си дейност и където са настъпили вредоносните последици. С оглед на изложеното, правилно исковата молба е подадена пред Старозагорския районен съд, като изборът на местна 1 подсъдност е съобразен с разпоредбите на действащото процесуално право.

Молят, да се отмени като неправилно Определение с № № 847 от 19.03.2026г., постановено по гражданско дело №4067/2025 год. по описа на Районен съд - Стара Загора и да се върне делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да им бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса.

Подробните съображения относно всички оплаквания на жалбоподателя Д. Т. Д.-Т., са изложени в подадената от нея частна жалба с № 9451/28.10.2024г.

В тази връзка считат, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и моли същото да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици от това.

В законоустановения срок е постъпил отговор от другата страна ответника Г. Р. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ***, представлявана от адв. Я. П.- САК, с пълномощно към настоящия отговор;

Адрес за призовки и съобщения: гр. С., *** относно: Определение № 847/19.03.2026г., постановено по гр.д. № 20255530104067/2025г., VII с-в, по описа на Районен съд -Стара Загора, с който молят да се потвърди изцяло Определение с № 847/19.03.2026г., постановено по гр.д. № 20255530104067/2025г., VII с-в, по описа на Районен съд -Стара Загора като валидно, законосъобразно и правилно, молят да се остави подадената частна жалба „без уважение“ като неоснователна. Молят да се вземе предвид следните аргументи, подробно описани в същия писмен отговор.

Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение, намери за установено следното:

Първоинстанционното гр. дело с № 4067/25г. по описа на РС- Стара Загора е образувано по исковата молба, подадена от Д. Т. Д.-Т. против Г. Р. Х. с адрес в гр. С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като претендираното обезщетение за неимуществени вреди в резултат на изложени в телефонни разговори на дата 24.10.2025 г. и дата 27.10.2025 г. твърдения на ответницата във връзка с неизпълнение на трудови задължения на ищцата, искане за нейното уволнение, отнемане на педагогическите права.

Видно от постъпилия отговор на ИМ със същият е направено възражение за местна неподсъдност на делото. В тази насока съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК възражение за неподсъдност на делото, съгласно правилата за подсъдност извън тези по ал. 1 и ал. 2 на чл. 119 ГПК, може да се прави само от ответната страна най-късно в срока за отговор на 2 исковата молба. В разглеждания случай тези предпоставки са налице, поради което възражението се явява допустимо, но разгледано по съществото си, същото е основателно по следните съображения:

Действително, както се сочи и в отговора на исковата молба по общо правило от разпоредбата на чл. 115 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района, на който е извършено вредоносното деяние. Т.е. при подсъдност по местоизвършване на деянието по смисъла на разпоредбата на чл. 115 от ГПК законът има предвид мястото, в което делинквентът-ответник се твърди да е извършил деликтното деяние /неправомерното действие или бездействие/, а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние, защото вредите са елемент на деликта, който е различен и отделен от самото деяние. Законът използва различни териториални връзки, като делото е подсъдно на този районен съд, в чийто район то стои в посочената от закона връзка /С., Ж.

Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. Сиела Норма АД, София, 2020, стр. 123/.

Ответницата е физическо лице, поради което общата местна подсъдност според чл. 105 ГПК се определя по нейния постоянен адрес в гр. С., което обуславя компетентност на Софийски районен съд да разгледа делото по правилата на общата местна подсъдност. Следва да се посочи, че в определени изчерпателно посочени случаи ГПК урежда хипотези на изборна местна подсъдност - когато са налице посочени критерии, свързани с особения предмет на делото, законът предоставя възможността на ищеца да предяви иска си и пред друг съд, който по правилата на общата или специалната местна подсъдност не е местно компетентен да разгледа спора /Ръководство на граждански съдебен състав. Книга първа, НИП, ISBN 978954-9419-97-9, стр.

57/. Нормите са императивни и изключенията от общата подсъдност не може да се тълкуват и прилагат разширително /пак там/. Изборът на подсъдността по смисъла на чл. 115 ГПК се извършва от ищеца с подаването на исковата молба до съответния съд, като не е необходимо изрично волеизявление на страната или позоваване разпоредбата на чл. 115 ГПК /определение № 473/11.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3143/2018 г., IV г.о./. В случая въпросът е как следва да се определи местоизвършването на деянието с оглед особеностите на непозволеното увреждане, което се твърди от ищцата, че е осъществено от ответницата чрез разпространени клеветнически твърдения в телефонен разговор /и то с трети лица/ на 24.10.2025 г. и 27.10.2025 г.

Гражданскопроцесуалната доктрина /С., Ж. Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, Сиела Норма АД. София, 2020, стр. 126/ възприема съдебната практика, че за местоизвършване на деянието се счита всяко място, където се е осъществил елемент от неговия фактически състав, но не й мястото на където са настъпили вредоносните му последици, ако то е различно от мястото на деянието.

В определение с № 350/24.06.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 325/2011 г., III г.о. и определение под № 4343/08.12.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4381/2022 г., 3

IV г.о.е даден отговор на въпроса, как трябва да се определи местната подсъдност съобразно специалната разпоредба на чл. 115 ГПК по искове за непозволено увреждане, когато мястото на извършване на деянието под формата на действие е различно от мястото на настъпване на вредоносния резултат. ВКС е посочил, че фактът, че твърдените вреди са настъпили за ищеца в определено населено място е без значение, тъй като при определяне на подсъдността по чл. 115 ГПК от значение е местоизвършването на деянието, а не мястото, където са настъпили вредоносните последици от него. В определение № 487/27.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3215/2014 г., III г.о. също се сочи, че е налице разлика между местоизвършване на увреждащото действие, което е от значение за привръзката по чл. 115 ГПК и местоустановяване на конкретната претендирана вреда, което е без значение за местната подсъдност. Според определение № 165/25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2476/2022 г., Г. К., I г. о. на ВКС под „местоизвършване на деянието“ по смисъла на чл. 115 ГПК законът има предвид мястото, където е извършено деликтното деяние /неправомерното действие или бездействие/, а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние - вредите, които са елемент на деликта, но той е различен от деяние. Определение № 105/12.12.1984 г. на ВС по гр.д. № 941/1984 г., IV г.о. е постановено по чл. 85 ГПК /отм./, която е аналогична на настоящата чл. 115, ал. 1 ГПК. Според това определение местоизвършване на деянието е това място, където е извършено виновното поведение, но не и мястото, където са настъпили вредностните му последици, ако то е различно от мястото на деянието /посоченото определение № 105/12.12.1984 г. на ВС по гр.д. № 941/1984 г., IV г.о. е показателно за това, че в продължение на десетилетия не е имало съмнения, че изборната местна подсъдност, която ГПК предвижда за непозволеното увреждане, се основава единствено на мястото, на което е било осъществено деянието, а не на мястото, където са настъпили вредите/.

Съдът намира, че делото не е подсъдно на РС- Стара Загора, а на практика е подсъдно на надлежния и компетентен РС София по следните аргументи:

Съвсем изчерпателно, Старозагорски районен съд е разгледал въпроса за местната подсъдност на настоящия спор, като правилно е приел, че при определянето й следва да се вземе предвид местоизвършване на твърдяното деяние, а не мястото, където се твърди, че са настъпили вредите или евентуално вредните писледици. Изцяло неправилни са наведените от жалбоподателката съображения, че в гр. С.З. е мястото на упражняване на трудова дейност на ищцата и респективно мястото на извършване на деянието. В настоящия случай, по време на твърдените с исковата молбата действия, въззиваемата по делото физически се е намирала в гр. С., като същата никога не е посещавала работното място на жалбоподателката в гр.С.З...

Както беше посочено в отговора на исковата молба, към датата на извършване на твърдените деяния въззиваемата по делото се е намирала в гр.

4

С., като на посоченото място е и нейният постоянен адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ГПК иска за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието. т. е. ГПК предоставя на ищеца възможността да избере дали да предяви иска по постоянния адрес на ответника /общото правило на чл. 105 от ГПК/ или по местоизвършването на деянието. Под "местоизвършване на деянието" по смисъла на чл. 115 ГПК законът има предвид мястото, където е извършено деликтното деяние /неправомерното действие или бездействие/, а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние - вредите, които са елемент на деликта, но той е различен от деяние.

Местоизвършване на деянието по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ГПК е мястото, където е осъществено виновното поведение, а не мястото, където са настъпили вредните последици, ако то е различно от мястото на деянието, така и Определение с № 105 от 12.12.1984 г. по гр. д. № 941/1984 г., IV г. о. на ВС. Последното е от значение при определянето на подсъдността по чл. 115 ГПК, като пространствените параметри, в чиито рамки са настъпили вредите, не са релевантни. Посоченото становище е застъпено и в Определение № 350 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 325/2011 г., III г. о. на ВКС, в което е прието следното::

Фактът, че твърдените вреди са настъпили за ищеца в [населено място] е без значение, тъй като при определяне на подсъдността по чл. 115 ГПК от значение е местоизвършването на деянието, а не мястото, където са настъпили вредоносните последици от него. Т. е. в случая за ищцовото дружество е съществувала възможността да предяви иска по местоизвършване на деянието или по местожителството на ответника, които с оглед данните по делото в случая съвпадат, но не и пред съда на своя адрес на управление, с твърдението, че там за него са настъпили вредите. В тази насока изводите на въззивния съд в обжалваното определение по поставения процесуален въпрос изцяло кореспондират с представената в тази насока съдебна практика.