Протоколно определение № 21971 от 12.12.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 21971 гр. София, 01.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. М. УРУМОВ

Съдебни

Таня Цв. Златанова заседатели: ЯНКА ВЛ. ГАНЧЕВА при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА и прокурора В. Н. З.

Сложи за разглеждане докладваното от Н. М. УРУМОВ Наказателно дело от общ характер № 20231110208102 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:10 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ П. И., нередовно призован, не се явява. За него се явява адв. П., САК.

ОЮЛ А. Г., редовно уведомен в предходното съдебно заседание, не се явява и не изпраща процесуален представител.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото по реда на задочното производство.

АДВ. П.: Не следва да се дава ход на делото, извършено е щателно издирване и обвиняемият не е уставен.

Съдът, като изслуша становището на страните и предвид обстоятелството, че лицето е обявено и за ОДИ, което не е дало резултат към днешна дата, намира, че делото следва да бъде разгледано по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, по реда на т. 1 и т. 2. Това е така, тъй като лицето не може да бъде намерено на известните адреси. Очевидно, същият е променил адреса си фактически, но не е уведомил за това нито съда, нито органите на разследването. Същевременно, съдът не може да установи местоживеенето му къде е и след като са изискани всевъзможни справки за неговото установяване, лицето не може да бъде установено.

1

Съдът е направил опит да го призове чрез роднините му, които категорично заявяват, че не поддържат с него контакт от години, направено е запитване дали лицето не се намира на територията на затворите и на в страната, от където отговорът е отрицателен. От справката за напускане на страната е видно, че последно е влязъл в страната през Дунав мост на 14.08.2022 г. и няма данни да е напускал страната. При условие, че справката не може да се приеме за 100 % достоверен документ, тъй като някои от преминаванията на границите не се отразяват в тези справки.

Съдът е направил опит да издири мобилен телефон на името на лицето, като всички мобилни оператори са отговорили отрицателно на въпроса дали същият има активни номера.

Изискани са справки за трудови договори, като е видно, че същият няма валиден трудов договор и съдът е в невъзможност да го призове и чрез работодател.

Съдът е изискал справка за наличие на данни за осигуряване, но е видно, че към този момент и такова не се осъществява.

Поради всички тези съображения, съдът намира, че е извършил всички възможни действия за установяване на лицето, но към този момент същият е на неизвестно място и не може да бъде призован, поради това съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за провеждане на разпоредително съдебно заседание.

Съдът дава възможност на страните да изразят становището си по чл. 248 НПК

ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на съда, няма основание за спиране и на ДП, няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед реда на производството, не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, не са налице основанията по чл. 248, ал.

1, т. 5 от НПК. Не са налице основания за изменение на взетата мярката за неотклонение, нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите делото в открито съдебно заседание за разпит на свидетелите, посочени в приложението на обвинителния акт.

ЗАЩИТАТА: Делото е подсъдно на съда, но считам, че на ДП е 2 допуснато съществено процесуално нарушение, а именно при съставянето на обвинителния акт, не е изяснен в обстоятелствената част механизмът на извършване на деянието и къде точно е сипал горивото дали в резервоарна кола, туба, дали тази кола е негова собственост или е собственост на предприятието, къде се е съхранявало това гориво и как точно е присвоено. В Решение № 110/22.06.2021 г. по наказателно дело № 470/2020 г. на ВКС, 2-ро наказателно отделение, в което обвинението е също за длъжностно присвояване се изтъква необходимостта от индивидуализация на разпоредителните действия, като следва те да се посочат още в обвинителния акт, за да може подсъдимият да е наясно срещу какво обвинение се защитава.

Също така, базирайки се на ТР № 2/2002 г. на общо събрание на наказателната колегия, в което се казва, че фактическите рамки на произнасяне на съда се определят с обстоятелствената част на обвинителния акт и то прокурорът определя предмета на доказване, аз считам, че е налице едно съществено процесуално нарушение, което пречи на обвиняемия да упражни правото си на защита. По останалите точки в чл. 248 от НПК, съм солидарна с прокуратурата.

Съдът след изслушване становищата на страните намира за установено следното:

Съгласно твърденията за местоизвършване на деянието и неговата правна квалификация, визирани в ОА съдът намира, че делото е подсъдно на СРС, както местно, така и родово. Съдът намира доводите на защитата за основателни, като съображенията на съдебния състав са следните:

В обвинителния акт е посочено, че обвиняемият И., имайки качеството на длъжностно лице, бил наясно с начина на зареждане на гориво с карти за тази цел на бензиностанция „Шел“. В обвинителния акт е посочен и номерът на карата, с която се твърди, че са извършени присвояванията, както и че подсъдимият знаел какъв е ПИН кода на въпросната пластика.

Следващите твърдения в обстоятелствената част са в смисъл, че обвиняемият е посещавал обекти на бензиностанция „Шел“ и всеки път зареждал гориво „дизел“ на различна стойност, с карта, с посочен номер, след което се твърди, че се разпоредил с горивото за свои нужди.

Съдът намира, че така посочените фактически обстоятелства в действителност не съдържат механизма на деянието, така както се изисква от 3 тълкувателната практика на ВКС.

Съдът счита, че в обвинителния акт е записано, че присвояването се изразява във фактическо разпореждане за свои нужди с горивото, което прокурорът твърди, че е заредено на посочените дати в посочените обекти.

Съдът обаче счита, че такъв механизъм на извършване на деянието е крайно неясен, тъй като следва за всяко едно от деянията, прокурорът да има твърдения в обвинителния акт с какви действия е осъществено конкретното присвояване. В обвинителния акт, следва задължително да фигурират тези обстоятелства, защото в противен случай обвинението срещу лицето е непълно, тъй като не съдържа механизма за извършване на престъпление, а това пряко нарушава правото му на защита, тъй като срещу неясно обвинение лицето не може да бъде поставено да се брани в процеса.

Ето защо, съдът счита, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения и е налице основание за връщане на делото на прокурора за отстраняване на същите.

По останалите въпроси по чл. 248 от НПК, съдът ще се произнесе при провеждане на следващото разпоредително заседание след повторното внасяне на обвинителния акт.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТАТИРА наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, които да са довели до ограничаване на правото на защита подсъдимия.

ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО

8102/2023 г., СРС, НО, 112 състав.

ПРОИЗВОДСТВО по

НОХД

ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Определението на съда подлежи на обжалване и протест пред СГС с частна жалба и частен протест в 7-дневен срок от днес.

Препис от протокола да се издаде на страните при поискване.

Протоколът е изготвен в с. з., което приключи в 10:30 часа.

4

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

5