Решение № 192 от 20.04.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Дупница, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20261510100489 по описа за 2026 година

С. В. В., ЕГН **********, е предявил срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, искове с правно основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД, и срещу „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 и ал.2, пр.4 ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искането е: - да бъде признато за установено, че договор за потребителски кредит № 2871646/20.11.2023 г. между С. В. В., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, е нищожен на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК;

- да бъде признато за установено, че договор за възлагане на поръчителство от 20.11.2023 г. между С. В. В., ЕГН ********** и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 и ал.2, пр.4 ЗЗД; за осъждане на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 да заплати на ищеца сумата 830 евро, а „Ай тръст“ ЕООД – да заплати на ищеца сумата 1574, 98 евро, представляващи недължимо платено по договор за потребителски кредит № 2871646/20.11.2023 г. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 20.11.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД, като заемодател и С. В.

В., като заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 2871646, съгласно който кредиторът отпуснал на ответника кредит в размер на 3900 лева, при ГПР 48, 21 % и ГЛП 40 %, със задължение за връщане на заетата сума на 24 месечни погасителни вноски.

Съгласно чл.4 от договора за кредит и раздел ІІІ, т.12 от ОУ на договора за кредит на същата дата ищецът сключил договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, което поело задължение да отговаря солидарно с длъжника за задълженията му по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 3080, 40 лв., разделено на месечни суми за периода на действие на договора за кредит, добавени към погасителните вноски. Това възнаграждение е пряко свързано с договора за кредит и представлява разход по него. Договорът за поръчителство е част от кредитното правоотношение, цели получаване на допълнително възнаграждение от кредитора. Възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР, което 1 води до недействителност на договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК.

Договорът за поръчителство е нищожен поради липса на основание, предвид нищожността на договора, във връзка с който е сключен, както и поради противоречие с добрите нрави, предвид уговореното възнаграждение на поръчителя наред с регресното право да иска платеното от длъжника.

Ищецът е платил общо 8603, 74 лв., от които при нищожност на договорите 4703, 74 лв. са платени без правно основание.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК „Кредисимо“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска и излага доводи за свободен избор на кредитоискателите между кредити със и без обезпечение. Поради това възнаграждението по договора за поръчителство не е и не следва да бъде включвано в ГПР по договора за кредит. Не оспорва получаването на сумата 830 евро за погасяване на вземания, различни от вземането за главница.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска и излага доводи за свободен избор на кредитоискателите между кредити със и без обезпечение. Договорът за поръчителство се сключва след сключването на договора за кредит и кредиторът не е запознат с размера на уговаряното впоследствие възнаграждение на поръчителя. Поради това възнаграждението по договора за поръчителство не е и не следва да бъде включвано в ГПР по договора за кредит. Не оспорва получаването на сумата 1547, 98 евро по договора за поръчителство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото не е спорно сключването на договор за потребителски кредит № 2871646/20.11.2023 г. между С. В. В., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, получаването от заемателя на сумата по договора и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми; не се оспорва и сключването на договор за възлагане на поръчителство от 20.11.2023 г. между С. В. В., ЕГН ********** и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899; че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР по договора за кредит; че извън заплатената сума за главница, ищецът е заплатил и общо 830 евро на „Кредисимо“ ЕАД и общо 1574, 98 евро на „Ай тръст“ ЕООД.

Съгласно договора за потребителски кредит, предоставеният заем е в размер на 3900 лв., със срок за погасяване 24 месеца, размер на погасителните вноски – 227, 25 лв., общ размер на плащанията: 5773, 74 лв., годишен лихвен процент: 40 %, ГПР: 48, 21 %. В т.III.12 от Общите условия е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно т.ІV.4 от ОУ срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа, като в случай, че кредитополучателят не е предоставил обезпечение съгласно заявлението в посочения в т.III.12 срок, ще се счита, че заявлението не е одобрено.

Съгласно сключения на същата дата договор за възлагане на поръчителство, „Ай тръст“ ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, по силата на който и съгласно условията на договора за потребителски кредит поръчителят ще отговаря пред "Кредисимо" ЕАД за изпълнение на всички задължения на ищеца, произтичащи от договора за потребителски кредит или възникнали в резултат от неговото неизпълнение. Според чл.8, ал.1 от договора, потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно приложение № 1. В приложение № 1 е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в размер общо на 3080, 2

40 лв. и се дължи на месечни вноски на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В чл.8, ал.4 и ал.5 от договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по следните начини: по банкова сметка на поръчителя /която не е посочена в договора и приложението към него/; по банкова сметка на "Кредисимо" ЕАД с посочен номер или по начините, установени в договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Посочено е, че "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал. 4, т. 2 и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "Кредисимо" ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл.22 ЗПК вр. с вр. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК:

По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит, характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на посочените в договора суми.

Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на договора.

Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало да бъде включен и размерът на възнаграждението по договора за поръчителство. Плащането на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора.

Възражението на ответниците, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, е неоснователно, тъй като отказът да бъде сключен договор за поръчителство може да доведе до отказ да бъде сключен договора за потребителски кредит от страна на кредитора. Видно от постъпилите отговори, не е спорно, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Липсва каквато и да е житейска и икономическа логика потребителят по собствено желание да сключва договор за обезпечаване на задължението си по договора за кредит с поемането на задължение да заплати на поръчителя сума – 3080, 40 лв., близка до размера на получения кредит – 3900 лв. Поради това отпуснатият кредит попада в приложното поле на разрешението, дадено с решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23, съгласно което член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите". Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се 3 счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Поради това размерът на възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход по кредита съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите. По делото не е спорно, че това възнаграждение не е включено при изчисляването на ГПР по договора, изчислен при размер на погасителната вноска 227, 25 лв. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в договора – 48, 21%. Ирелевантно за преценка на обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали впоследствие е претендирано заплащането на начисленото в погасителните вноски възнаграждение по договора за поръчителство.

По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.

Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР, създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите задължения, преди да сключи договора за кредит.

Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/ има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК/.