Решение № 621 от 05.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100506266 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 20083323 от 14.03.2023г., постановено по гр. дело № 13025/2021 г. по описа на СРС, 77 с-в, е признато за установено по предявения от „Ч.“ ЕООД срещу „С.Б.“ ЕООД по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск за признаване за установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че „С.Б.“ ЕООД дължи на „Ч.“ ЕООД сумата от 5000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 01.11.2018 г., съобразно фактура № 372/18.05.2020г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.12.2020г. по ч.гр.д. №56954/2020г. на СРС, 77-ми състав, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020г. до плащането. Със същото решение „С.Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ч.“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000лв., представляваща начислен данък добавена стойност в размер на 20 % върху неплатеното възнаграждение от 5000 лв. по фактура № 372/18.05.2020г. във връзка с договор от 01.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2021г. до окончателното плащане.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника „С.Б.“ ЕООД, в която са наведени доводи за неправилност и необоснованост на първостепенният акт.

Развити са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на формираните от СРС изводи, че въпреки липсата на изпълнение на определени уговорени задължения и приемане на работата от изпълнителя, се дължало възнаграждение по договора като за пълно изпълнение. Изложени са подробни аргументи за неоснователност на иска поради неизпълнение на договора от страна на ищеца, поради възражение за разваляне, а при евентуалност за отказ от договора.

Претендират се разноски.

1

В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Ч.“ ЕООД, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По иска предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД

Софийският районен съд е бил сезиран от „Ч.“ ЕООД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с разглеждането на положителен установителен иск с правно основание чл.79, ал.

1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на дружеството от „С.Б.“ ЕООД за сумата от 5000 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 01.11.2018 г., съобразно фактура № 372/18.05.2020г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.12.2020г. по ч.гр.д.

№ 56954/2020г. на СРС, 77-ми състав, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2020г. до плащането, кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000лв., представляваща начислен данък добавена стойност в размер на 20 % върху неплатеното възнаграждение от 5000 лв. по фактура № 372/18.05.2020г. във връзка с договор от 01.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2021г. до окончателното плащане.

За да постанови решение в обжалвания смисъл първоинстанционният съд е приел, че страните са били обвързани от облигационни отношения по договор от 01.11.2018 г., по силата на които ищецът е изпълнил точно своите задължения, а ответникът не му е заплатил последната част от договореното възнаграждение по договора в размер на 5000 лв., както и следващия се данък ДДС върху тази сума в размер на 1000 лв., обективирани във фактура № 372/18.05.2020г., доколкото е счел, че ответникът необосновано е отказал да приеме работата. Наред с това СРС е приел, че не е налице отказ на възложителя от процесния договор по смисъла на чл. 268 ЗЗД, респективно е счел за неоснователно възражението на последния за разваляне на процесния договор. Поради горното е уважил изцяло предявените от ищеца искове.

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните 2 обстоятелства: възникнало облигационно отношение между страните, породено от сключен договор за извършване на дейности по проект „С.-Ч.“, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа, съобразно уговореното и работата е била приета от ответника, в резултат на което за възложителя е възникнало задължението за плащане на уговореното възнаграждение.

Спорът между страните, очертан от доводите във въззивната жалба, е концентриран относно изпълнението на договора през процесния период, приемането на договорената работа от страна на ответника, прекратен ли е договорът, считано от м. юли 2019 г., респективно дължимостта на претендираните суми.

Безспорно между страните по делото е, че на 01.11.2018г. са сключили договор за извършване на дейности по проект „С.-Ч.” срещу определено възнаграждение в общ размер на 15000 лв. без ДДС, платимо на три транша, както следва: 5000 лв. в срок до м. декември 2018г., 5000 лв. в срок до м. май 2019г. и 5000 лв. в срок до м. септември 2019г., с действие на договора считано от датата на сключването му до 01.11.2019 г. Не се спори, че първите две суми са заплатени от възложителя.

При съвкупна оценка на приетите по делото пред първата инстанция писмени, гласни и веществени доказателства (снимки и скрийн-шотове) ценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият въззивен съд намира, че страните в производството се намират в трайни облигационни отношения по договор за извършване на дейности, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва дейности по проект „С.-Ч.”, изразяващи се в използване на снимката на И.З. за поставяне върху продуктов каталог, рекламни материали като брошури, плакати, календари, рекламни торбички, етикети на собствените търговски марки „Zephyr“ и „Sapir“; издаване на промоционални месечни брошури с рецепти и съвети, специално разработени за нуждите на възложителя; използване на снимката на изпълнителя в страницата на онлайн магазина на възложителя, FB страницата на марката; поставяне на логото и рекламен банер на възложителя в интернет сайта на изпълнителя; използване на видео материали (клипчета) на изпълнителя свързани с готвене и рецепти в сайта на възложителя. Съобразно чл. 8, ал. 2 договорът се прекратява по взаимно съгласие на страните. В изпълнение на договора ищецът предоставил своя снимка за изработване на рекламни материали – опаковки на продукти – тигани, представил рекламен банер на своята интернет – страница, изготвил и заснел видеоматериали (клипове), съдържащи реклама на уреди с марка „Zephyr“ и „Sapir“ в платформата за видеосподеляне Youtube. Следователно ищецът е изпълнил задълженията си по договор от 01.11.2018г. съгласно възложеното му. До този извод съдът достига, съобразявайки трайните търговски отношения между страните, базирани на използване на лицето и имиджа на възложителя за рекламиране с цел разпространяване и продажба на продукти собствена марка на ответника.

Настоящият съд не споделя доводите на въззивника, че липсва изпълнение по отделните видове дейности по сключения договор, поради което следвало да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на ищцовото дружество.

На първо място съдът намира, че видно от клаузите на договора същият не е сключен за извършването на обособени дейности, за които се дължи отделно заплащане, а за комплекс от такива, насочени към осъществяване на целта на договора – рекламиране на продуктите и дейността на ответното дружество, посредством използването на образа и уменията на публичната личност И.З., познат в обществото като известен шеф и изтъкнат кулинар. В тази връзка същият е дал съгласието си 3 неговата снимка да бъде поставяне на продукти, носещи марката на ответното дружество, респективно той е носел облекло, на което е било изписано логото на тази марка или е осъществявал продуктово позициониране на уреди с посочените марки.

Районният съд обосновано е приел, че изпълнителят няма изрично уредено регулярно задължение да изготвя, предава, нито да одобрява проект за опаковка с негова снимка по време на действие на договора. Наред с това в договора не е предвидено да се представи нова снимка на И.З., а използването на такава за поставяне върху продуктов каталог, етикети, рекламни торбички и др., за осигуряване на права за поставяне, т.е. касае се за уреждане на имиджови права върху снимка и нейното използване, но не и задължително същата да е нова. Подобно задължение за изпълнителя не е уговорено.

Също така е предвидено всяка активност да бъде съгласувана и одобрена от изпълнителя, не и от възложителя, но доколкото в хода на делото не са ангажирани доказателства за съгласувани между страните допълнителни изисквания в хода на работата, релевираните възражения на ответника в този смисъл са неоснователни. Ето защо съдът не възприема възраженията на въззивника, че не се установява изпълнението на конкретни дейности по договора. В случая е налице изпълнение на целта на договора, доколкото се доказа задълженията на изпълнителя да имат продължителен характер, поради това на последния се дължи възнаграждение с оглед използване в срока на договора на неговия образ върху описаните продукти и осъществените дейности, както правилно е приел първоинстанционният съд.

На следващо място неоснователен е доводът на въззивника, че продукти с лика на И.З. са поръчвани преди действието на настоящия договор, доколкото от представената електронна кореспонденция от 11.09.2019 г. служител на ответника сочи, че поръчки с кутии и банери с лика на З. не са правени, освен поръчаните преди шест месеца. Наред с това в същото писмо изрично е посочено, че ще бъде предадено на колегите да спрат активностите в електронното пространство с образа и името на З..

Доколкото в показанията на св. М. изрично е посочено, че поръчки се правят три месеца преди това, то следва да се приеме, че именно при действието на процесния договор от 01.11.2018 г. са поръчани кутии с образа на З.. Наличието на продукти в магазинната мрежа на Метро, Кауфланд се потвърждава от показанията на св. Н. и св.

П., както и от представени по делото снимки на продукти в тези търговски вериги. В тази връзка съдът не кредитира показанията св. Дешева относно обстоятелството, че по новия договор от 2018 г. уреди с лика на И.З. не са продавани в търговска верига „Метро“. Следва да се посочи, че по делото безспорно се установява да са изготвени и рекламни клипове на уреди с марка „Zephyr“ и „Sapir“, разпространявани в платформата за видеосподеляне Youtube, сведения за което дават св. Н. и св. П., а и както се посочи по-горе индиция за това са и уверенията на Ц.Д. (служител при ответника) в изпратеното до ищеца електронно писмо от 11.09.2019 г., че ще бъдат спрени активностите в електронното пространство с образа и името на З.. В подкрепа на това са и допълнително възложените активности на ищеца от служител на ответника с електронно писмо от м. април 2019 г., а именно продуктови клипове с готвене, продуктови клипове до 30 секунди, специални готварски формати и гурме формати за Alleop.BG или Sapirhome.com или Zephyr-home.com, за изпълнението на които са налице данни по делото.