Решение № 1116 от 21.02.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 21.02.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

МАВРОВА при участието на секретаря Таня

Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13381 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).

Ищецът Ю.Х.К. твърди, че на 20.06.2014 г., около

21:50 ч., на път II-84, км. 60+600, при управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № *******, водачът О.С., е нарушил правилата за движение по пътищата, допускайки ПТП, вследствие на което пътуващият в същия автомобил ищец е получил следните травматични увреждания: фрактура на гръбначния стълб в торакален сегмент - многофрагментна (взривна) фрактура на телата на Тх6 и Тх7 с наличието на множество фрагменти в медуларния канал; вентрална ангулация на сегмента около 120-130 гр.; фрактури на процеси трансверзи на Тх 7-8-9 и фрактура на процесус спинозус Тх7; гръдна травма - пневмоторакс вдясно, двустранни течни плеврални колекции; фрактура на ребра - 1, 2, 3, 5 в дясно и 5 и 6 в ляво; травма на глава - фрактура на носа, отток и кръвонасядания на клепачите. Сочи, че в резултат от тези увреждания е получил парализа на двата долни крайника, водеща до невъзможност да се придвижва и обслужва самостоятелно. Твърди, че се чувства непълноценен, потиснат, изпаднал е за продължителен период в депресия.

Излага, че за управлявания от О.С. лек автомобил бил сключен валиден договор за задължителна застраховка „ГО” със „Застрахователна компания Л.И.” АД съгласно полица № 22113002145618 със срок на валидност до 27.08.2014 г. Поддържа, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Предвид изложеното, моли съдът да осъди ответника на застрахователното дружество да му заплати сумата от 700 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и сумата от 21 671,92 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на разходи за лечение (медицински разноски за болнично и извънболнично лечение), ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски по делото.

Ответникът

„Застрахователна компания Л.И.” АД признава наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за процесния автомобил, но оспорва исковете по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Сочи, че не е уведомен за настъпилото на 20.06.2014 г. ПТП и не е поканен да определи и изплати застрахователно обезщетение, поради което искът е недопустим. Оспорва твърдението за настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм, както и настъпването на вредоносен резултат по причина на виновно и противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с per. № *******. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който не е бил с поставен предпазен колан. Счита за прекомерна претенцията за неимуществени вреди с оглед причинената вреда, както и че не е налице причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и настъпилото произшествие. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва, като неоснователна, доколкото същата е акцесорна на главния иск, който се оспорва, както и датата, от която се претендира.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът сочи, че предявените искове за допустими и основателни по съображенията, изложени в исковата молба. Конкретизира, че е пътувал на задната седалка, в средата, с поставен предпазен колан, като възпиращото му действие е било намалено предвид многократното преобръщане на автомобила.

В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът по същество поддържа направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Доводите, релевирани от ответника, за недопустимост и неоснователност на ищцовите претенции поради неспазване на разпоредби на Кодекс за застраховането в сила от 01.01.2016г., са неоснователни, тъй като процесното ПТП, от което ищецът твърди, че е получил описаните в исковата молба травматични увреждания е настъпило на 20.06.2014 г., т.е. преди влизането в сила на новия Кодекс за застраховането, поради което приложими са разпоредбите на вече отменения Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.)

Нормата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли твърдените имуществени и неимуществени вреди и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.) От представеното по делото постановление на Районна прокуратура - Велинград се установява, че воденото срещу водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № ******* - О.С. досъдебно производство №738/2014 за нанесени телесни повреди на Ю.Х.К., настъпили в резултата от ПТП реализирано на 20.06.2014 г., на път II-84, км. 60+600, е спряно на основание на основание чл.

244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, т. 2 от НПК.

По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че ищецът е пътувал в лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № *******, чийто водач О.С. на 20.06.2014 г., около 21:50 ч., на път II-84, км. 60+600, е реализирал ПТП. За установяване механизма на ПТП, в настоящото производство е приета, без възражения от страните, автотехническа експертиза, според която процесният лек автомобил се е движил със скорост в диапазона 75-80 км/ч, при ограничение на скоростта от 40 км/ч, предвид поставения пътен знак. При навлизане в десен за автомобила завой, вероятно поради непознаване на пътя, автомобилът се е движил със скорост, най-вероятно около 80 км/ч, която се е оказала над критичната 74 км/ч за десния завой за суха пътна настилка, поради което е настъпило странично занасяне на задните колела и автомобилът е придобил ротация в посока на часовниковите стрелки и е започнал да се движи по тангентата на завоя, навлязъл е диагонално и е преминал през лента за насрещното си движение, достигнал е лявата мантинела и се е ударил в нея. Поради високата скорост е разрушил част от мантинелата и е започнал да се спуска по наклона на дерето. След около 40 метра е достигнал коритото на планински поток, където се е спрял. Като причина за настъпването на ПТП, вещото лице сочи субективните действия на водача на л.а. „Форд Фокус“, при избора му на скоростта на движение в зоната на остър десен завой, като е допуснал движение със скорост над критичната 74 км/ч.

Според показанията на свидетеля Т.Н.М., който работи в Районно управление – гр.

Велинград на длъжност „мл. автоконтрольор“, и е посетил мястото на ПТП същия ден след катастрофата, л.а. „Форд Фокус“ е бил излязъл от пътя и паднал по много стръмен участък на около 100 метра надолу. Твърди, че пътниците са били излезли от автомобила, като единият от тях е бил в тежко състояние. Сочи, че автомобилът е бил „полегнал“ на едната си страна, но не е установил дали е бил деформиран, тъй като е било много тъмно. Според свидетеля автомобилът не се е преобръщал, тъй като е попаднал в „улей“ между дърветата, които са му попречили да се отклони.

От изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травми: контузия на главата и гръдния кош неопасна за живота; счупване на гръбнака – Тх6 и Тх7; компресия и контузия на гръбначния мозък в тази област; спастична долна параплегия - парализа на двата долни крайника; счупване на 1,2,3 и 5-то ребра в дясно и 5 и 6-то в ляво, довело до трайно (за повече от 30 дни) затрудняване на движенията на снагата; хемопневмоторакс вдясно. Контузия на ляв бял дроб; счупване на носните кости, неопасно за живота; субконюнктивален кръвоизлив на двете очи, без опасност за живота. Извършено е реанимационно лечение с поставяне на аспирационен дрен в дясното плеврално пространство. След стабилизиране на дихателната функция, пострадалият е бил опериран в неврохирургия, като е направена стабилизация на гръбнака с декомпресия на гръбначния мозък и пластика на твърдата мозъчна обвивка. Причинените болки и страдания са били за минимум шест месеца, като са били особено интензивни през първите три от тях и с постепенно затихване към края на периода. Съгласно експертизата, към момента пострадалият продължава да изпитва болки, дължащи се на състоянието на парализа на долните крайници, което е невъзвратимо и което предразполага към възможни усложнения, свързани с образуване на пролежни рани, както по задно-долните части на гърба, така и по задните повърхности на петите. Посочено е, че хората с парализирани крайници получават калциеви отлагания около нефункциониращите стави, което постепенно започва да пречи и за тяхното пасивно сгъване и разгъване. Представените финансови документи са за необходими медицински консумативи, пособия или лекарствени препарати, както и за ползване на индивидуална стая от пострадалия и неговия придружител с оглед по-нормалното му хигиенно обслужване.

Съгласно приетата по делото допълнителна медицинска експертиза, след завеждане на делото, при ищеца е констатирано и приапизъм, изразяващ се в патологична, болезнена ерекция, дължаща се на честата смяна на уретралния катетър, което състояние е в причинно-следствена връзка с травматичните увреждания от процесното ПТП.

Свидетелката

К.А.К., майка на Ю.К., сочи, че след катастрофата синът й е бил опериран, и се е наложил болничен престой от около 20 дни, като след това за около четири месеца е бил на рехабилитационни процедури в санаториум. Излага, че тъй като първоначалната операция се е оказала неуспешна, се наложило повторна такава, след която пострадалият е получил декубитални рани, чието лечение е продължило около две години. Сочи, че след инцидента ищецът за около една година и три месеца е бил напълно неподвижен, като и че към момента тя непрестанно се налага да полага грижи за него. Твърди, че в резултат на това синът й е станал затворен, необщителен, не желаел да се вижда с никого.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че вина за настъпването на пътнотранспортното произшествие има водача на марка „Форд“, модел „Фокус“ с peг. № ******* - О.С.. От приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че излизането на автомобила от пътното платно се дължи на избирането на неподходяща скорост на шофьора при навлизането му в завой, която скорост е била и над допустимата, като при липсата на други данни, следва да се приеме, че именно неговото субективно поведение е станало причина за ПТП. Така водачът е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, както и на чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесния автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП, поради което представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Вината на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.

По делото изрично се признава от ответника, че към датата на ПТП е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил.