Определение № 1442 от 18.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1442 гр. Варна, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500518 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 418, ал. 4, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“

ЕООД

ЕИК

175074752 срещу

Разпореждане

№

48109/25.02.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1822/2025 г. на РС Варна, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление вх. № 389477/02.12.2024 г. от „Профи Кредит България” ЕООД ЕИК 175074752 срещу длъжника М. А. Я.

ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***********, В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за следните суми:

116.69 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.07.2023 г. до 01.05.2024 г.; 174,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2023 г. до 01.05.2024 г., както и 104,75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2024 г. до 27.11.2024 г.

Частният жалбоподател въвежда възражение за незаконосъобразност на обжалваното определение, като твърди, че заповедният съд неоснователно не е съобразил разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗЗП, съгласно която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези каузи на договора са ясни и разбираеми. Изразява се становище, че уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГЛП, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, като подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен процент.Настоява се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение с присъждане на заявените суми.

1

СЪДЪТ, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Пред първоинстанционният съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД, уточнено с молба вх. № 16466 от 21.02.2025г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 40017400346/12.06.2023г.

Претендирани са и направените разноски в заповедното производство.

С разпореждане № 8109 от 25.02.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1822/2025г. съдът е разпоредил да се издаде заповед за парично задължение в полза на заявителя за сумата от 600 лева, представляваща неплатена главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 40017935010/12.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 26,81 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, като заявлението в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. А. Я. ЕГН ********** за сумите 116.69 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.07.2023 г. до 01.05.2024 г.; 240 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; 360лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси; 30 лева - начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.07.2023 г.; 400 лева - начислени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 05.10.2023 г.;

174,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2023 г. до 01.05.2024 г., както и 104,75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2024 г. до 27.11.2024 г., и за пълния размер на претендираните разноски е отхвърлено.

Правилно и законосъобразно, на осн.чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд служебно е извършил проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, като доколкото процесният договор за кредит е потребителски (същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит), едновременно с което е сключен при действието на ЗПК, е проверил и дали нормите на ЗПК са съобразени (по арг. от чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК).

Допълнителните услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер не спадат към основния предмет на договора за потребителски кредит и подлежат на преценка за неравноправност.

2

Така, разглеждайки подробно същността и съдържанието на двете допълнителни услуги Фаст и Флекси, описани в т. 15.1 и т. 15.2 от договора, съдът правилно е констатирал, че същите по естеството си съставляват дейности по разглеждане и усвояване на кредита, независимо, че са наименовани „допълнителни незадължителни услуги“. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче, е изрично забранено с нормата на чл.10а, ал. 2 от ЗПК. Така, доколкото е установено, че с коментираните клаузи се заобикаля изискването на закона, то по арг. от чл. 21 ЗПК, същите са нищожни.

Видно от условията на договора цената обща на двете услуги възлиза на сумата от 600 лева, толкова, колкото е предоставената за възмездно ползване сума. Коментираните клаузи представляват уговорка във вреда на потребителя, защото предвид действителната си същност не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като го натоварват с допълнителна финансова тежест за действия, за които по силата на закона не се дължи такса и/или комисионни, като тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

Отделно, тъй като посочените разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (доколкото същите не могат да съществуват извън него) се обхващат от понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а оттам и от понятието „Годишен процента на разходите“ по смисъла на чл. 3, буква и) от Директива 2008/48, то същите следва да бъдат включени в ГПР по договора.

При извършена служебна справка и ползване на онлайн калкулатор Calculator. BG за годишен процент на разходите се установява, че това не е сторено.

Предвид така установения факт и даденото с Решение на СЕС от 21 март 2024г. по дело С-714/22г. разрешение на въпроса, задължително за правоприлагащите в общността органи, то съгл. т.56 от същото, когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3 б.ж) от Директива 2008/48 разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, като обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Тази постановка кореспондира с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Доколкото са налице условията договорът да бъде обявен за недействителен, но правилно и законосъобразно заповедният съд е приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, поради което недължима остават сумите за неплатено договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва за забава до датата на настъпване на окончателния падеж.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, поради което разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, СЪДЪТ

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 48109/25.02.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1822/2025 г. на РС Варна, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление вх. № 389477/02.12.2024 г. от „Профи Кредит България” ЕООД ЕИК 175074752 срещу длъжника М. А. Я. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***********, В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за следните суми:

116.69 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.07.2023 г. до 01.05.2024 г.; 174,54 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2023 г. до 01.05.2024 г., както и 104,75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2024 г. до 27.11.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4