Акт № 2133 от 04.11.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 2133

Шумен, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЦВЕТКОВА канд № 20267270600619 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, образувано по касационна жалба от „Надежда Ви Строй“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя В. Й., чрез пълномощник адвокат Н. П. при САК, срещу Решение №248/14.07.2026 г., постановено по АНД №268 по описа за 2026 година на Районен съд гр.Шумен

Касаторът твърди, че Решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуални норми и в противоречие със събраните по делото доказателства - необоснованост. Сочи се, че при извършената от контролните органи проверка на лицето, попълнило декларацията по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ, не бил осигурен преводач, поради което това лице не било наясно какво следва да бъде отразено в тази декларация. Излагат се аргументи, че решаващият съд неправилно не е ценил показанията на свидетелите, допуснати в полза на санкционираното лице, поради което решението е необосновано, както и не се е произнесъл по възраженията за допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Според касатора са налице и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, които не са взети предвид от решаващия съд. На сочените основания се претендира отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановена отмяна на НП изцяло или алтернативно да бъде намалена наложена санкция към минимума, предвиден в закона, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Шумен, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Д. В., редовно упълномощена, писмено становище на 28.10.2026 г., съдържащо аргументи за неоснователност на касационната жалба, поради което отправя искане атакуваното Решение на РС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Настоящият касационен състав след като извърши проверка, приема касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С атакуваното решение РС [населено място] е потвърдил НП №27-2500226/10.12.2025 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], с което на касатора, на основание чл.79 ал.4 във вр. с чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 300.00 лева, за нарушение на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ.

За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, с оглед събраните по делото доказателства, че на 15.10.2025 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на СМР, изпълнявани в [населено място], [улица], на строеж „Реконструкция на канализация по [улица]и нова канализация до [улица]от екип на касатора. По време на проверката, било установено, че се извършвали изкопни работи с помощта на багер, както и четирима работници, които извършвали ръчни изкопни работи, които били узбекски граждани. По време на проверката едно от тези лица избягало, което наложило контролните органи да установят пребиваването на тези лица в [населено място], а именно били настанени в хотел “Неон“. Проверяващите помолили за съдействие служители от дирекция „Миграция“ и в следобедните часове на същия ден посетили посочения хотел, като на место установили четиримата работници, които представили документите си за самоличност. Б. им предоставени декларации на узбекски език, като лицето У. А. попълнило такава след като представило документ за самоличност. Въз основа на тази проверка и допълнително представените на 22.10.2025 г. от касатора документи в Дирекция „Инспекция по труда" [населено място], било констатирано, че дружеството е с предмет на дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради, като към момента на проверката изпълнява описания строеж. Проверяващите също констатирали, че лицето с имена У. А., родено на 16.07.1994 г., е гражданин на трета държава (Узбекистан) с паспорт №FA 1624520 с виза „D" за пребиваване с цел работа съгласно чл.24И от ЗЧРБ №*********/26.08.2025г., което е извършвало ръчни изкопни работи на обекта. В собственоръчно попълнена (на узбекски език) на 15.10.2025 г. декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, лицето е посочило, че към момента на проверката работи за „Н. ВИ СТРОЙ" ЕООД на горецитирания строеж в [населено място], считано от 09.10.2025г. с работно време от 08:00 до 17:00 ч., почивни дни събота и неделя с уговорена месечна заплата. От Писмо peг. № 536400-95931/25.10.2025г. на МВР Дирекция „Миграция" [населено място] било установено, че чужденецът има издадено решение за продължително пребиваване от 12.09.2025г., което обаче не е платено и съответно няма подадено заявление за издаване на БЛД „разрешение за пребиваване", което би му дало право да упражнява трудова дейност в страната.

Въз основа на тези констатации на дружеството бил съставен на 14.11.2025 г. АУАН №27-2500226, за това, че е приело на работа в горецитирания строеж в [населено място] на 15.10.2025 г. законно пребиваващия чужденец - гражданин на трета държава (Узбекистан) У. А., родено на 16.07.1994 г., с паспорт №FA 1624520 с виза „D", без обаче да има издадено съответно разрешение за работа по установения ред, с което е нарушил чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място] е издал процесното НП №27-2500226/10.12.2025 г., с което на основание чл.79 ал.4 във вр. с чл.75а ал.2 от ЗТМТМ на касатора е наложил имуществена санкция в размер на 2300.00 лева, за нарушение на чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. По отношение размера на санкцията органът изложил мотиви, че нарушението засяга важни обществени отношения, свързани с контрола върху заетостта на чужденци, и нарушението е установено по отношение на повече от едно лице и не е изолиран случай, което е дало повод наказващия орган да определи санкция около минимума, предвиден в закона, а именно в размер на 2300.00 лв., при законоустановен минимум в размер на 2000.00 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващият съд приел, че в хода административнонаказателното производство – при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в двата акта по ясен и категоричен начин е описано нарушението и обстоятелствата при които е осъществено, както и липсва нарушение, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. По същество съдът е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като на 15.10.2025 г. лицето У. А., родено на 16.07.1994 г., гражданин на трета държава (Узбекистан) с паспорт №FA 1624520, с виза „D“ за пребиваване с цел работа, съгласно чл.24и от ЗЧРБ №*********/26.08.2025 г. извършва ръчни изкопни работи в обект в [населено място] на дружеството „Н. ВИ СТРОЙ" ЕООД [населено място], без да има издадено съответно разрешение за работа по установения ред.

Решаващият съд е изложил подробни мотиви кои доказателства цени, включително и кои свидетелски показания кредитира, както и е изследвал приложимите норми от ЗТМТМ, и е достигнал до извода за законосъобразно санкциониране на дружеството, включително и по отношение определения размер на санкцията. С оглед на това е потвърдил атакуваното пред него НП.

Настоящата касационна инстанция приема, че при правилно установена фактическа обстановка, която напълно се споделя, решаващият съд е достигнал и до законосъобразни правни изводи, поради което правилно е потвърдил процесното НП.

На първо место, твърдението в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващия съд, е неоснователно. По аргумент от чл.348, ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т. 1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция – т. 2 или решението е постановено от незаконен състав. РС Шумен не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това касационният състав намира за неоснователно оплакването в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РС при провеждане на съдебното следствие, при преценката на доказателствата и при формиране на извода, че от касатора е извършено нарушението описано в НП. Поради това не е налице основание за отмяна на решението на основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

Правилно от РС са преценени събраните доказателства, разпределението на доказателствената тежест между страните и въз основа на тях е направен извода в Решението, че извършеното от касатора като работодател нарушение е било установено по категоричен начин от писмените доказателства в преписката и от показанията на свидетелите. Безсъмнено е било установено лицето, което е полагало труд на обекта в деня на проверката. Правилно РС установил, че АУАН и НП са издадени със съдържание съответно на изискванията в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, противно на твърдението в касационната жалба, в законосъобразно производство, проведено при спазване на законовите срокове. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства РС направил извода, че нарушението извършено от дружеството в качеството му на работодател е описано в пълнота, ясно и правилно [жк], ал.1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, като редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното.

Неоснователно касаторът твърди, че при попълване на декларацията по чл.68 ал.1 т.3 от ЗТМТМ на лицето не бил осигурен преводач, тъй като бланката на самата декларация е на език, който се ползва от лицето, поради което не е било необходимо назначаване на преводач. Тази декларация е и с превод на български, приложен по делото. Правилно решаващият съд е ценил посочената декларация заедно с всички останали доказателства, събрани в хода на производството по делото. Обстоятелствата, изложени в декларацията, напълно се потвърждават от показанията на свидетелите – актосъставителя и свидетеля по акта, лично възприели лицето да полага труд. Съдът правилно е кредитирал показанията на тези свидетели, тъй като не са налице каквито и да било данни, за наличието на възможна заинтересованост в показанията им и едновременно с това, показанията на тези свидетели, напълно кореспондират с писмените доказателства, събрани в хода на протеклото административнонаказателно производство, завършило с издаването на обжалваното наказателно постановление, като законосъобрзано не е кредитирал показанията на останалите свидетели, тъй като същите безспорно са заинтересовани от изхода на делото. Поради това при спазване на правилата е изяснена от въззивния съд фактическа обстановка. Правилно и в съответствие с доказателствата е направен извода, че установеното в АУАН и описано в НП нарушение е доказано.

Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл.348, ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Предвид чл.220 от АПК, касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в решението, тъй като е контролно-отменителна инстанция, за която има забрана за нови фактически установявания.