Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2510 от 05.12.2018, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 8436/2017
Вид
Решение № 2510
Подписан
05.12.2018
В сила
19.02.2021
Състав
РАДОСТИНА ПЕТКОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за държавната собственост
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 86 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 2510 05.12.2018г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На пети ноември през две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

Секретар Недялка

Димитрова като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова гражданско дело номер 8436 по описа за 2017 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.С.С., ЕГН: **********,***, подадена чрез адв. Д.Д.,***, с която е предявил против ответника Община Бургас, представлявана от кмета

Д.Н., с адрес: гр. Б., *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ответника не е собственик на 115/231 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Б., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр.

Б., ***, с площ от 231 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

Ищецът твърди, че е собственик по наследство и давностно владение, в т.ч. и присъединено от наследодателите си - майка си В.Г., поч. ***г. и дядо си А.К.. Сочи, че считано от 1960г. в имота са живели наследодателите на ищеца, както и след това самия ищец, като всички те считали имота за свой, като владението им било непрекъснато и необезпокоявано. С оглед изложеното ищецът е заявил, че е предприел действия за снабдяването си с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като в тази връзка ответната Община Бургас е издала удостоверение от 16.10.2017г., в което е посочено, че процесните 115/231 кв.м. ид.ч. са частна общинска собственост. Ищецът сочи, че посочените ид.ч. части никога не са били общинска собственост, както и, че за него не е бил съставян акт за общинска собственост. По изложените съображения ищецът, обосновавайки и правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск срещу ответната Община Бургас, с твърденията за неговото, конкуриращо и изключващо собственическите твърдения на ответника право на собственост върху процесните идеални части от имота, моли за уважаване на иска.

В хода на делото ищецът е направил искане за инцидентно произнасяне на съда по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК по отношение валидността и законосъобразността на заповед № РД -11-41 от 01.02.2017г. на Областен управител на област Бургас, с която процесния имот е деактуван като държавна собственост и е предаден на община Бургас като частна общинска собственост, като се иска обявяването й за нищожна поради липса на предмет /невъзможен предмет/, а при условията на евентуалност, като незаконосъобразна поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че преди деактуване на имота не е била проведена процедура по изменение на кадастралната карта и получаване на идентификатор на имота с цел индивидуализацията му по кадастралната карта.

Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа исковата молба и моли съдът да я уважи. Претендира присъждане на разноските по делото. Представя писмени бележки.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника Община Бургас, е депозирал писмен отговор, в която заявил, че оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че процесните 115/231 кв.м.ид.ч. от гореописания недвижим имот представляват част от бивш парцел V-14 в бивш квартал 14а по стар план на ЦГЧ на гр. Бургас, целият с площ от 184 кв.м., съответен на 186/2720 кв.м. ид.ч. от нов УПИ IX, в кв. 19 съгласно ЧИ на ЗРП на ЦГЧ в гр. Бургас, одобрено със заповед от 1398 от 08.11.1995г. на кмета на Община Бургас, заключен в диагоналния участък между ул. *** и ул. *** /***/ № **, актуван с акт за завземане на недвижим имот за държавен № *** от *** г. въз основа на който е съставен последващия АДС № ***/ ***г., описан в полза на Община Бургас със заповед № РД -11-41 от 01.02.2017г. на Областен управител на област Бургас. Посочено е, че процесния бивш държавен имот с административен адрес: гр. Б., *** попада в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и *** по КККР на гр. Б., както и върху бивши имоти с пл. № 2338, 2339, 2340 и 2430, в кв. 19 по стар, недействащ кадастрален план на ЦГЧ на гр. Б.. Ответникът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесните 115/231 кв.м.ид.ч. по силата на закона на основание чл. 2, ал. 1, т .2 от ЗОС вр. с пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, след деактуване на имота като държавен и актуването му като частна общинска собственост. Ответникът оспорва твърдените от ищеца права в имота. По изложените съображения, подробно развити в писмения отговор, ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения отговор и моли съдът да отхвърли иска. Представя писмени бележки.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание 124, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. В настоящият случай ищецът е предявил отрицателен установителен иск за собственост, с който отрича право на собственост на ответника върху процесните ид.ч. от гореописания недвижим имот. Предявяването на отрицателен установителен иск е обусловено от наличието на правен интерес.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът следи служебно.

След извършена служебна проверка съгласно указанията в Тълкувателно решение от 27.11.2013г., постановено по т.д. № 8/2012г. ОСГК на ВКС, съдът намира, че в полза на ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, тъй като ищецът заявява самостоятелно право върху горепосочените ид.ч. от процесния имот, като се твърди е налице конкуренция между неговото твърдяно право на собственост и претендираното от ответника право на собственост върху същите ид.ч. от процесния имот, като интересът му произтича и от твърденията му, че има възможност да придобие имота по наследство и придобивна давност, въз основа на обстоятелствена проверка, ако отрече претендираните от ответника права.

По делото е представен нот.акт от *** г. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност, съставен от нотариус при БРС, по силата на който въз основа на извършена обстоятелствена проверка наследниците на А.К. /*** на ищеца по майчина линия /, а именно неговата съпруга М.А. и дъщерите му Д.Г. и М.Г. са признати за собственици по давностно владение и наследство на дворно място от 175 кв.м. с адрес: гр. Б., ***, представляващо имот с пл. № 7748, в кв. 14а по плана на гр. Бургас, част от който, заедно с част от имот пл. № 6844 в кв. 14а образуват бивш парцел IV, целия от 280 кв.м., при граници: ул. ***, имот пл. № 7749, имот пл. № 7747 и имот пл. № 6844 от кв.

14а, както и построените в имота жилищни сгради.

С последващ нот.акт № * от ***г. на нотариус при БРС М.Г. е дарила на сестра си Д.Г. 43.75/280 кв.м.ид.ч. от застроена и незастроено дворно място, цялото от 280 кв.м., образуващо имоти с пл. № 2238/2239 в кв. 19 по плана на гр. Бургас, ЦГЧ, от който за имот № 2339 -175 кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от паянтова къща, построена в северната част на имота.

В представената по делото скица на ПИ от

07.06.2017г., издадена от СГКК-Бургас е посочено, че бившият имот пл. № 2339, в кв. 19 понастоящем съответства на процесния поземлен имот с идентификатор *** с адрес: гр. Б., ***, с площ от 231 к.м. с трайно предназначение на територията –урбанизирана.

По делото се установява, че ищецът Д.С. е единствен наследник по закон на майка си В.А.Г., поч. на ***г., която от своя страна преживе е наследила своята бездетна сестра Д.А.Г., поч. на ***г. Така ищецът е придобил наследствената част на майка си, получена от наследството на починалата си леля Д.А.Г., а именно 1/8 ид.ч.

От данните по делото се установява, че на основание чл. 6 от ЗС е одържавено празно дворно място на ул. ***, представляващо парцел V с площ от 184.50 кв.м. в кв. 14 по плана на гр. Бургас, за което за отчуждения имот е съставен АДС № 2345 от 15.02.1961 г.

По делото е представен АДС № 2968 от 08.08.2003г. на областен управител на област Бургас, с който на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС са актувани като частна държавна собственост 186 кв.м. ид.ч. от УПИ IX в кв. 19 /бивш парцел V -14 в бивш кв. 14а/, целият с площ от 2 720 кв.м., с адрес: гр. Б., ***, като е вписано, че е налице съставен по-рано за имота АДС № 2354 от 15.02.1961г., съгласно който парцел УПИ V-14 в кв. 14а от плана от 1909г., бивша собственост на Д.П.М., е актуван за държавна собственост.

По делото е представена заповед № РД -11-41 от 01.02.2017г. на Областен управител на област Бургас, съгласно която по искане на община Бургас от 14.12.2016г. е разпоредено на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и чл. 78, ал. 2 от ЗДС да се отпише от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост недвижим имот, представляваща 186/2720 кв.м. ид.ч. от УПИ IX в кв. 19 по действащия ПУП за ЦГЧ на гр. Бургас, който имот съответства на бивш парцел V-14 в кв. 14а по първия регулационен план на гр. Бургас, с площ от 184.50 кв.м.

Досежно регулационната и кадастралната история на процесния имот по делото са извършени две съдебно-технически експертизи.

От заключението на в.л. М.Г. се установява, че за

ЦГЧ на гр. Бургас, където попада процесния имот има одобрено регулационни планове от 1909г. /за кв. 14а/, от 1981г. и от 1989г., последният действащ и понастоящем, като през 2009г. е одобрена кадастралната карта на гр. Бургас.

Вещото лице е посочило, че с плана за регулация от 1909 г. в кв. 14а са образувани седем урегулирани парцела, между които и парцел V-14 в б.кв. 14а, като същият е образуван върху части от имоти с пл. № 13, 14, 15, 16 и общинско място. Вещото лице е констатирало, че в стопанския регистър към плана е отразена урегулираната площ на парцел V-14 в б.кв. 14а -185 кв.м., като същата впоследствие е намалена на 184.50 кв.м., при първоначална липса вписано име на собственик на този имот. Вещото лице е установило, че впоследствие на 22.02.1961 г. е записано, че се отчуждава празно дворно място от 184.50 кв.м. на СП „Жилфонд”, на основание писмо № 851 от 22.02.1961г., и допълнително е вписан АДС № 2345 от 15.02.1961 г., по силата на който парцел V-14 в кв. 14а по плана на гр. Бургас, бивша собственост на

Д.П.М., е актуван за държавна собственост. Посочено е, че в последващите планове от 1981г. и 1989г. парцелът не е отразен.

От експертизата става ясно, че одобрената първа регулация от 1909 г. за парцели IV и V в кв. 14а е съобразена частично със съществуващите имотни граници на имоти с пл. №№ 13 и 14 и съществуващите тогава постройки в тях, като що се касае до имота, актуван като държавен с АДС № 2354 от 15.02.1961г., представляващ парцел УПИ V-14 в кв. 14а, към датата на актуването му все още е действал плана за регулация от 1909 г.

Вещото лице е констатирало, че липсват корекции, изменения или дописвания върху оригиналния регулационен план от 1909 г. относно парцел V-14 в кв. 14а.

От експертизата и приложените към нея скици се установява, че след изработването през 1958 г. кадастрален план на землището на б. село А. и на част от гр. Б., който кадастрален план е основа за изработването на нов регулационен план на ЦГЧ-Бургас от 1981 г., в него бившия вече парцел V-14 в кв. 14а не е отразен в регулационните си граници като самостоятелен имот. Заснети са имоти с пл. №№ 7747, 7748, 6844, 7749 в кв.6, които попадат в терен отреден за жилищно строителство. Имот пл. № 7748 съответства по местоположение на имот пл. № 14 от кадастралната основа на плана от 1909 г., за който е отреден парцел V-14 в кв. 14а, като в разписния списък към плана от 1958 г. същият е записан на А.А.. Вещото лице е посочило, че по сега действащият ПУП /ЗРП/ на ЦГЧ-Бургас, одобрен през 1989 г. образувания по регулация кв. 19 включва бившите квартали 14 и 14а по плана от 1909 г., като парцел /УПИ/ IX в кв. 19 е отреден за административна сграда, клубове, творческа база, обществено хранене и жилищно строителство.