Определение № 20845 от 24.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20845 гр. София, 24.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100511156 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, срещу постановление № 9777/11.09.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20257900402442, с което ЧСИ Р.М. е редуцирала приетите разноски по делото от 1588 лв. до 794 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно минимално определения според Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Жалбоподателят излага доводи за прекомерност на претендираното възнаграждение предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство. Твърди, че по делото липсват данни процесуалният представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване на делото. Във връзка с това не следва да му се дължи и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото образуване, съгласно Наредба № 1 на ВАдС. Сочи още, че не са представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. Поддържа, че липсва основание за начисляване на ДДС върху претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед липсата на правна и фактическа сложност на изпълнението моли да се намали адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по делото, до 200 лв., като се твърди, че този размер е съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, чл. 10 във връзка с чл.7 ал.2 и с Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОС на ВКС. Алтернативно моли съда да намали претендираното адвокатско възнаграждение до минималния размер, дължим съгласно Наредба № 1 на ВАдС за образуване и водене на изпълнително дело. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от взискателя.

1

ЧСИ Р.М. с рег. № 790, район на действие СГС е депозирала писмени мотиви, в които се излага становище за неоснователност на подадената жалба.

В тази връзка се сочи, че минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е определен с издадената Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 36 от ЗА, като адвокатското възнаграждение за изпълнително дело се определя съобразно чл.

10 от Наредбата, поради това че още с молбата си за образуване на същото е поискан съответния изпълнителен способ. С приложения по делото договор за правна помощ се удостоверява, че страната е договорила и заплатила сумата от 1588 лв., на адв. П.С., която сума впоследствие е намалена на 794 лв. с постановление на ЧСИ. В конкретния случай адвокатът е ангажиран изцяло за производството, за което следва да следи и своевременно да предприема необходимите действия съобразно етапа на производството и поведението на длъжника. Сочи още, че между страните в настоящото производство е имало отношения преди завеждане на делото, предвид което длъжникът многократно е имал възможността да заплати доброволно задълженията си. Въпреки това, последният не е предприел действия за доброволно погасяване на задължението си. Ето защо, длъжникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД с недобросъвестното си поведение е дал повод за образуване на изпълнително производство с цел принудителното събиране на вземанията на взискателя.

Именно поради това, в негова тежест следва да се възложат извършените в производството разноски, включително и адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на взискателя.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното:

От представените материали по изпълнително дело № 20257900402442 на ЧСИ Р.М. се установява, че то е образувано на 27.08.2025 г. по молба на взискателя Д.Д.Г., ЕГН **********. Производството е образувано по силата на изпълнителен лист от 05.08.2025 г., издаден по гр.д. № 34717/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, въз основа на влязло в сила решение №20211237 от 12.11.2021 г., постановено във връзка с решение №2225 от 10.04.2025 г. по въззивно гр.д. № 1395/2022 г. на СГС. Със същия длъжникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати на взискателя сумата от 2940,23 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез адв. П.С., с приложени доказателства за представителната власт (пълномощно) и договор за правна помощ към нея, в който е уговорено и платеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1588 лв. Направено е искане да се направи проучване на имуществото на длъжника и да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника след справка в БНБ, като на ЧСИ М. са възложени и правомощия по чл.18 ЗЧСИ.

На 28.08.2025 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в което наред с останалите вземания по делото са посочени като 2 дължими и сумата от 1588 лв. адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Поканата е връчена на длъжника на 28.08.2025 г., видно от приложена разписка.

С молба от 02.09.2025 г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е възразил срещу размера на разноските, присъединените в изпълнителното производство като е помолил ЧСИ да ги намали.

Със запорно съобщение от 28.08.20205 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника при „ОББ“АД.

На 11.09.2025 г. сумата по наложения запор е постъпила по сметка на ЧСИ.

С обжалваното постановление № 9777/11.09.2025 г. ЧСИ Р.М. е редуцирала приетите разноски по делото от 1588 лв. до 794 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно минимално определения според Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа.

Постановлението е връчено на длъжника с придружително писмо изх.№ 42870 на 12.09.2025 г.

При така установеното, съдът намира, че подадената жалба е допустима като подадена в срок от правнолегитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и следва да се разгледа по същество.

Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконността на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Разпоредбата н а чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно посочва кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване от длъжника.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от НМРАВ в редакцията на нормата, към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/. Освен това когато, адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т.2 НМРАВ, което съставлява ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящият случай, процесуалният представител на взискателите е осъществил действие по образуване на изпълнително производство като е подал съответна молба, в която е посочил и способ на принудителното изпълнение - налагането на запор върху банковите сметки на длъжника.

Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с 3 конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи се дължи адвокатско възнаграждение и по т. 2 на чл. 10 НМРАВ. В процесния случай в молбата за образуване на изпълнителното производство е посочен един способ за събиране на вземането. Доколкото липсват последващи действия, извършени от процесуалния представител на взискателят, възражението на жалбоподателя за прекомерност на приетото от ЧСИ възнаграждение се явява основателно. Същото следва да се намали до минималния размер предвиден в чл. 10, т. 1 НМРАВ – 200 лв., като съдът намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел, предвид приетото решенията по делата С-427/16 и С-428/16 на СЕС.

Неоснователни са доводите, че липсват доказателства за изплащане на възнаграждението, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че уговорения хонорар е заплатен в брой, а съгласно т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В рамките на производството по чл. 435 вр. чл. 496 ГПК не се разпределят разноски между страните независимо от изхода на спора.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я постановление № 9777/11.09.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20257900402442 на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 и район на действие СГС, с което ЧСИ е редуцирал приетите разноски по делото от 1588 лв. до 794 лв. за адвокатско възнаграждение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал.5 ГПК вр. чл. 10, т.1 и т.2 НМРАВ, определеното в полза на взискателя Д.Д.Г., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение от 794 лв. на сумата от 200 лв. без ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5