Решение № 150 от 18.11.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Варна, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20213001000475 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ВГ – 5“ ЕООД, гр.София, чрез адв.М., срещу решение №112/05.05.2021г. по т.д.№1143/2020г. на Варненски окръжен съд, ТО. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията, дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила. Прави искане за спиране на производството по делото до окончателното произнасяне на административните съдилища относно законосъобразността на Решение СП-5, понастоящем обжалвано по адм.д. №1718/2021г. на АССГ.

Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до 1 измененията на закона. Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП -1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП – 5. Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения. При решаване на спора съдът следва да съобрази и вече постановените решения по адм.д.№14112/2018г. и по адм.д.

№4146/2019г. на ВАС, в които е прието, че не са налице пречки по отношение на централите да се прилагат различни преференциални цени. По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Излага, че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването не спира изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия. В този смисъл са и постановените определения по ч.т.д.№2114/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и по ч.т.д.

№196/2019г. на ВКС, ІІ т.о. Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК.

Такова задължение за съда би съществувало при наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството. В обжалваното решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба, как същата изменена сключените договори. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона. Отмяната на акта, с който се определя НСП има за последица единствено възобновяване на задължението на административния орган да извърши отново установяването му по предвидения в закона ред, което е сторено с постановеното Решение СП-5/28.03.2019г.

2

По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените поделото разноски.

Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ст.ю.к.Андреев, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът правилно е преценил, че по преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената ел.енергия за процесните месеци, а останалото количество подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансирания пазар. Изводът е в съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение СП – 5/28.03.2019г. на КЕВР. С извършените от ответника плащания същият е изпълнил поетите по договора задължения.

Предявените искове са неоснователни. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на Варненски окръжен съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството е образувано по предявени искове от "ВГ-5" ЕООД, гр.

София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 155710.81 лева, представляваща дължима цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2017 г., както и сума от 43728.72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението, както и за сума в размер на 79320.66 лева, представляваща неизплатен остатък от цена за произведена и доставена електрическа енергия за месец октомври, 2017 г., както и сума от 22275.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението.

В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищецът "ВГ5" ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008 г.,сключени между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД).

Между страните е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, въз основа на който ответникът изкупува произведеното количество енергия при условията на Договора, на Закона за енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с 3

Решение № Ц-010/30.03.2011 г.

Твърди, че за месец септември 2017 г. ищецът е произвел и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 757,101 MWh, за която е издал фактура № 113/11.10.2017 г. на стойност 15 354,68 лева с ДДС, като продажната цена е приложимата цена за излишък на балансиращия пазар).

Произведените количества енергия са при работа на централите под 2 250 часа, но е надхвърлен прагът от 2 000 MWh/инсталиран 1 kW мощност.

Впоследствие, след като централите са надминали 2250 часа работа, ищецът е издал дебитно известие № 114/31.10.2017 г. към фактура № 113/11.10.2017 г. на стойност 155710,81 лева с ДДС, с което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1 (а именно, на цена 188,29 лв./ MWh).

След корекцията, към настоящия момент е заплатена единствено стойността по фактурата и остава за доплащане сума в размер на 155710,81 лева с ДДС. За месец октомври, 2017 година е издадена фактура 115/31.10.2017 година на стойност 86580,76 лева с ДДС, като количеството електроенергия от 152.733 MWh е подлежало на изкупуване по преференциална цена, тъй като електроцентралата е достигнала 2250 ефективни часа.

Сумите счита, че са дължими по следните съображения: Към момента на сключване на договора за изкупуване за процесните централи са се прилагали преференциални цени, определени в Решение Ц-010/30.03.2010 г. на ДКЕВР. Същите са приложими за период от 15 години, т.е. от 09.07.2009 г. до 08.07.2024 г. за единия генератор и от 09.10.2009 г. до 18.10.2024 г. за другия.

С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10. В последното са определени две цени за изкупуване в зависимост от това колко работни часа е достигнала централата: до 2250 часа – 188,29лв./МВтч и над 2250 часа – 172,95лв./МВтч.

С изменението на закона е предвидено, че на изкупуване по преференциални цени подлежи цялото произведено количество енергия от възобновяеми източници, но не се изменя срока на договора за изкупуване, т.е. до 08.07.2024г. и до 18.10.2024г.

С изменение на ЗЕВИ /в сила от 01.01.2014г./ е въведена промяна в количествата ел.енергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без последната да се променя. Това количество е определено за енергията произведена до размера на средногодишната продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за количествата над това, по утвърдена от КЕВР цена. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са 4 ограничени количествата енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на ел.енергия” /“НСП“/, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар. Понятието „нетно специфично производство” е определено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ. Въз основа на същото с Решение СП-1/31.07.2015 г. е определено нетното специфично производство на ВяЕЦ, което е определено на 2000kwh за вятърни ел.централи, работещи до 2 250 часа и на 2300 kwh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250часа, както и цената за изкупуване на ел.енергията от същите в размер на 188,29лв. за първите и 172,95лв. за вторите.

Нетното специфично производство от 2300 kwh е било надхвърлено от централите на ищеца през м.10.2015г., поради което цялото произведено количество енергия през м.09.2015г. е следвало да бъде изкупувано по преференциална цена, а не по цена за излишък на балансиращия пазар.

Именно на тази основа е издадено и процесното дебитно известие, което не е заплатено от ответника. В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.