Определение № 429 от 07.06.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Сливен, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20242200500264 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „БИОКОМ ТРЕНДАФИЛОВ“ ЕООД, ЕИК: .********* с адрес: гр. Сливен, ********* представлявано от Й.Т. – управител, чрез представител по пълномощие, против определение № 1454/17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4848/2023 г. описа на Районен съд Сливен, в частта, с която са присъдени на ответника И. М., разноски в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/. Твърди се, че постановеното от съда определение е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. На първо място, хонорара, претендиран в настоящото исково производство е прекомерен по размер, като е депозиран единствено отговор на искова молба, без да е осъществявано процесуално представителство.

Претендираното възнаграждение следва да бъде намалено, тъй като изготвения отговор на искова молба, както и самия предмет на делото не представляват правна и фактическа сложност. Ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, относно размера, до който възнаграждението може да бъде намалено, а именно до размера, определен с Наредба № 1/2004 г., не следва да се прилага, предвид разрешението, дадено от Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 г. (вж. Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I ТО и Определение № 343 от 15.02.2024 г., постановено по т.д. № 1990/2023 г по описа на ВКС II ТО). Отделно от горното, съгласно чл. 9, ал. 1, предложение последно, от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, когато е изготвен отговор на искова молба, без осъществяване на процесуално представителство, адвокатското възнаграждение следва да се редуцира в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7 и 8 от Наредбата, но не по-малко от 400 лв.

/четиристотин лева/. В обобщение се иска претендирания адвокатски хонорар да бъде намален поради минималните действия, които са извършени и липсата на фактическа и правна сложност и да определите размер на възнаграждение под минимума, предвиден в чл.

1

9, ал. 1, предложение последно, от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, а именно до минимума от 400 лв.

Подаден е писмен отговор на частната жалба, с който се поддържа нейната неоснователност.

Недопустимо е въззивната инстанция за пръв път да се произнесе по това искане, тъй като едва акта на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване пред въззивния съд по реда на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК и едва в този случай частна жалба против него ще бъде допустима, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК. В мотивите на атакуваното определение съдът е обсъдил въпроса за възлагане на отговорността за разноските върху ищцовото дружество, както и направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и правилно е заключил, че при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение се дължат от ищцовото дружество в сторения от ответника размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото. На първо място по делото е осъществено процесуално представителство, като отговора на исковата молба е изготвен, подписан и депозиран от упълномощения процесуален представител на ответника. Видно от приложения към отговора на исковата молба Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2024 г. предмет на договора е не само „Изготвяне на отговор на искова молба по Гр. дело № 4848 по описа за 2023 г. на Районен съд - Сливен“, но и „процесуално представителство“ по същото дело и именно при тези обстоятелства адвокатското възнаграждение е определено не по реда на сочения в жалбата чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по реда на чл. 7, ал 2, т. 3 от Наредба №1/09,07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 300,00 лева, което е и минималния размер с оглед размера на ищцовата претенция от 10 000,00 лева. В обобщение се иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане.

За да постанови обжалваното определение, районният съд приел, че е на 15.04.2024 г. с молба от ответника, чрез пълномощника адв. М. Й., е поискано на осн. чл. 248, ал.1, предл.

1, във вр. чл. 81 от ГПК да бъде допълнено определението от 28.03.2024 г. , като на осн. чл.

78, ал.4 от ГПК да бъде осъдено ищцовото дружество да заплати на ответника адв. възнаграждение в размер на 1300 лева. Съдът приел, че действително, по делото е изготвен само отговор на исковата молба, като към датата на подаването му не е било известно, че ищецът ще оттегли исковата молба. Сключен е договор за правна защита и съдействие на 28.03.2024 г. - на датата , на която на ответника е връчен препис от исковата молба. Съдът не споделил твърденията на ищеца, че предмета на делото не представлява фактическа и правна сложност, доколкото същия състав е разгледал вече производство със същия предмет по подадена от ищцовото дружество ИМ срещу друг ответник.

Така производството се е развило по реда на чл. 248 вр. с чл.78 ал.4 от ГПК, поради което и подадената частна жалба е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В Определение № 2046 от 24.04.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 869/2024 г., IV г. о., ГК, ВКС е разяснил, че когато в договора за правна защита и съдействие между ответника и неговия 2 адвокат уговореното възнаграждение е за процесуално представителство до приключване на съдебното производство и същото е изцяло платено, ищецът трябва да плати на ответника пълния размер на възнаграждението, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е следвало да бъдат извършени и за продължителността на процеса. Предвид това, при осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът не може да иска тя да бъде ограничавана само до такава за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия. В същото време, при своевременно направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да извърши обективна преценка за естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност и извършените от процесуалния представител действия по осъществяване на защитата. В този смисъл разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК.

След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

В случая районният съд е изложил съображения, че предмета на делото представлява фактическа и правна сложност. Отделно от това процесуалният представител на ответника е изготвил подробен отговор, подготвил е доказателствени искания като е проучил наличната фактология по спора. Доказано е, че ответникът е заплатил договореното възнаграждение в брой. Поради това правилно и законосъобразно е уважено искането за присъждане на разноските.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „БИОКОМ ТРЕНДАФИЛОВ“ ЕООД, ЕИК:

.********* с адрес: гр. Сливен, ********* представлявано от Й.Т. – управител, чрез представител по пълномощие, против определение № 1454/17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4848/2023 г. описа на Районен съд Сливен, в частта, с която са присъдени на ответника разноски в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1454/17.04.2024 г., постановено по гр.д. № 4848/2023 г. описа на Районен съд Сливен.

Определението подлежи на обжалване пред ВКСРБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4