Решение № 345 от 19.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330110677 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Е. Д. М., ЕГН ********** против АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК

207172780, с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД, вр. с член от 21, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 33 ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и като неравноправни по смисъла на член 143, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клузата, предвидена в чл. 20 от Договор за бяла карта от ****** сключен между ищеца и „Аксес Файнанс“ ООД, както и на клаузата, предвидена в член 21, ал.

4 от същия договор, предвиждаща заплащане на разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден.

Съдът е сезиран с насрещна искова молба от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, ЕИК 207172780 против Е. Д. М., ЕГН ********** с правно основание член 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника за заплати сумата от 325 лева, представляваща остатък от незаплатена главница по Договор за бяла карта от******г., сключен между Е.

Д. М., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ ООД, ведно със законната лихва от датта на предявяване на насрещната искова молба в съда – 15.09.2023г. до 1 окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ищецът Е. Д. М. твърди, че е сключил с „Аксес Файнанс“ ООД, Договор за бяла карта от ******г., по силата на който му е предоставен револвиращ кредит, в размер на 500.00 лева, а Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора. Излага се, че съгласно чл. 20 от същия договор, е уговорено заплащане на неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец 2022г., за непредоставяне на допълнително обезпечение в срок от 3 дни, както и че съгласно чл.21, ал.4 от процесния договор за бяла карта от 23.06.2022г., се дължат разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение при забава за плащане на текущото задължение и и на сумата по член 12, ал. 1 от договора, както и в слуай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение – поръчител, но заплати 15% от кредитния лимит дължи заплащането на неустойка по член 20 от договора в размер на 10%. Твърди на 04.07.2023г. да е получил Покана за незабавно плащане от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с което е уведомен, че задължението му по Договор за бяла карта от 23.06.2022г., е прехвърлено към Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, които се явяват вече нов кредитор на вземанията.

Счита, че процесните клаузи са нищожни поради противоречието им с добрите нрави; поради противоречието им със закона /чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл. 33 от ЗПК/ и като неравноправни по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като излага подробни съображения.

Ответникът счита исковете за неоснователни и сочи, че клаузите не са неравноправни, нито са недействителни, за което излага подробни съображения.

Ищецът по насрещната искова молба излага твърдения, че ответникът му дължи исковата сума от 325 лева, представляваща остатък от незаплатена главница по Договор за бяла карта от *****г., сключен между Е. Д. М., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ ООД, което вземане придобил по силата на сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД договор за покупко-продажба на вземания от 11.11.2016г., като е подписано приложение № 1/25.05.2023г. Излага се, че 2 кредитополучателят е извършил плащания в размер на общо 175 лева към цедента „Аксес Файнанс“ ООД.

Ответникът по насрещната искова молба счита искът за неоснователен, доколкото сключеният договор за кредит е недействителен, и не поражда действие, в който случай се дължи само чистата стойност на кредита. Прави възражение за прихващане на платената от него суми за лихва, неустойка по чл. 20 от договора и такси и разходи по чл. 21, ал. 4 от договора с дължимата главница по кредита. Евентуално, ако съдът намери договорът за действителен релевира възражение за прихващане на платените суми по недействителните клаузи за неустойка по чл. 20 от договора, за такса разходи по чл. 21, ал. 4 от договора с търсената главница, лихва и лихва за забава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените установителни искове:

Няма спор, че между Е. Д. М., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ ООД е сключен Договор за бяла карта от *******г., който договор е револвиращ, и по силата на който на М. е предоставен кредитен лимит в размер на 500 лева, усвоен на части. Не е налице спор, че в член 20 от договора е предвидена неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение в срок от 3 дни, както и че в член 21, ал. 4 от договора е предвидено заплащане на разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева на ден, при забава за плащане на текущото задължение.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че процесните клаузи не отговарят на законовите изисквания на ЗПК, при което са налице пороци, водещи до тяхната недействителност, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните основания за това, че противоречат на добрите нрави и че са неравноправни.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. същият има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, а ответникът е кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата 3 валидност и последици, както и валидността на отделните клаузи на договора важат изискванията на специалния закон- ЗПК и ЗЗП. Предвидената в член 20 от договора за кредит неустойка е неравноправна по смисъла на 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така посоченото е основание за прогласяване на клаузата за нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

По клаузата по член 21, ал. 4 от договора за кредит предвижда заплащане на разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора.

Съгласно член 33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Или разходите за действия по събиране на задълженията при забава за плащане на текущото задължение се явяват в пряко противоречие с нормата на член 33 от ЗПК. На следващо място клаузата е неравноправна, защото води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, до несправедливо облагодетелстване на една от страните за сметка на другата и до увеличаване на подлежащите на връщане суми.

По изложените съображения предявените установителни искове подлежат на уважаване. На ищеца ще се присъдят разноските за държавна такса в размер на 50 лева, а на адв. М. М. съдът присъжда едно адв.

4 възнаграждение по член 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лева, с оглед на обстоятелството, че се касае за искове за недействителност на клаузи, произтичащи от един и същ потребителски договор, по който е отпусната сумата от 500 лева, като се касае и за дело с нисък материален интерес по смисъла на Наредбата за минималните адв. възнаграждения.

По насрещния иск.

По делото е изслушано заключение на вещото лице Л. К., което не е оспорено от страните, като е изготвено компетентно, обективно и безпристрастно, и от което се установява, че дължимата главница по кредита възлиза на 325 лева, както и с платените от длъжника на дата 22.08.2022г. и на 5.09.2022г. суми в размер на 175 лева са погасени следните негови задължения: 42,30 лева главница; 40,20 лева договорна лихва, 50 лева неустойка за неизпълнение и 42,50 лева разход за събиране по чл. 21, ал. 4 от договора за кредит.

От ответника по насрещния иск се релевира възражение за недействителност на целия договор за кредит на осн. член 22 от ЗПК във връзка с член 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК, което съдът намери за основателно.

По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за кредит е посочен процент на ГПР 45,90%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като този размер не надвишава максималния по чл.19, ал. 4 ЗПК. Така посочен, обаче, същият не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката предвидена в член 20 от договора за неосигуряване на 5 допълнително обезпечение в тридневен срок и предвидената в член 21, ал. 4 от договора за кредит клауза за разходи за действия по събиране на задълженията, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР.

Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приеме, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.