Решение № 203 от 22.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Кристияна Запрянова в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова като разгледа докладваното от Веселина Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600725 по описа за 2026 година Настоящото производство по реда на глава ХХІ НПК е образувано по въззивни жалби на подс. Д. М. М. и подс. Е. Б. М., подадени чрез защитниците им адв. К. Д., съотв. адв. Н. К. срещу Присъда с рег.№36/05.03.2026 г. по НОХД №7195/2025 г. по описа на ПдРС, ХVIІ н.с., с която всеки от двамата подсъдими е признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а подс. Е. М. и за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, като на осн. чл. 58А, ал. 1 вр. чл. 54 НК на подс. М. е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подс. М. - ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ

СВОБОДА за първото престъпление и ОСЕМ МЕСЕЦА – за второто посегателство, като на осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо найтежко наказание ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На осн. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложените наказания е отложено за изпитателен от ПЕТ ГОДИНИ за подс. М., респ. ТРИ ГОДИНИ за подс. М., считано от влизане на присъдата в сила. Приспаднато е на осн. чл. 59 НК задържането на всеки от тях по реда на ЗМВР, респ. НПК.

1

С обжалвания съдебен акт са признати за виновни и подсъдимите: Д. М.

Р. - за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ вр. чл. 26, ал. 1НК, за което при условията на чл. 58, ал. 1 вр. чл. 54 НК е санкциониран с ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, търпимо при първоначален СТРОГ РЕЖИМ на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. б“ ЗИНЗС, от което е приспаднато задържането му по реда на ЗМВР и НПК; И. М. Р. - за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, а К. Г. К. - за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като и на двамата е наложено на осн. чл. 58а, ал. 1 вр. чл.54 НК наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото.

С въззивната жалба на подс. М. се изтъква незаконосъобразност и неправилност на присъдата, доколкото била постановена при процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция и определеният изпитателен срок били явно несправедливи, тъй като били прекомерно завишени. Ето защо се настоява жалената присъда да бъде изменена, като бъде намален срокът на наложеното й наказание „лишаване от свобода“ до предвидения в закона минимум от една година, а изпитателният срок - на три години.

С въззивната жалба на подс. М. се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното му общо най-тежко наказание от една година и осем месеца „лишаване от свобода“, тъй като не било съобразено с установените смекчаващи отговорността обстоятелства, както и с предвидените в НК минимални и максимални размери на установеното наказание. Претендира се приложението на чл. 55 НК, тъй като по отношение на този подсъдим налични били многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което се отправя искане за изменение на жалената присъда в насока определяне на подс. М. на наказание при условията на чл.

58А, ал. 4 вр. чл. 55 НК, а именно осем месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

До даване ход на делото във въззивната инстанция подс. Д. Р. се присъедини към подадените от подсъдимите Д. М. И Е. М. въззивни жалби 2 срещу Присъда с рег.№36/05.03.2026 г. по НОХД №7195/2025 г. по описа на ПдРС, ХVIІ н.с.

Подсъдимите И. Р. и К. К. не изразиха желание за присъединяване към горецитираните жалби.

В съдебно заседание представителят на обвинението пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, доколкото наложените на подсъдимите наказания счита за съответни на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и справедливи, а определените изпитателни срокове за коректни като размер.

Повереникът на частния обвинител М. П. - адв. З. се солидализира със становището на държавния обвинител. Макар и снизходителни, намира наложените наказания за съобразени с престъпната деятелност на всички подсъдими, с упоритостта и ловкостта им при осъществяването й спрямо намиращите се в напреднала възраст пострадали. Акцентира, че липсват основания за редуциране на техния размер, още повече че понастоящем нито един от подсъдимите не е стартирал възстановяване на причинените на пострадалите имуществени вреди. В обобщение, настоява за потвърждаване на обжалваната присъда.

Частният обвинител М. К. и повереникът й адв. Н. не се явяват пред въззивната инстанция.

Подс. Д. М. в съдебно заседание моли за по-леко наказание, в какъвто смисъл и защитникът й адв. Д. предлага на съда да се произнесе, подчертавайки, че завишен бил размерът на наложената на подзащитната му санкция, тъй като пропуснато било отчитането на редица смекчаващи отговорността обстоятелства. От въпросната категория били: изключително доброто й процесуално поведение, свеждащо се до активното нейно участие при изясняване на обективната истина, тъй като предоставила била информация за редица кражби, извършени съвместно с останалите подсъдими, в резултат на което е спомогнала значително за разкриване на всички престъпни деяния, а не само на първоначалното такова, за което е била обвинена; конкретната й несъществена роля при осъществяване на инкриминираните деяния, както и необремененото й съдебно минало.

Същевременно част от вредите вече били възстановени на пострадалите лица, 3 поради което настоява за редуциране размера на наказанието „лишаване от свобода“ поне с една година, както и на определения максимален срок, за които е отложено изпълнението му на осн. чл. 66, ал. 1 НК, защото неналични били каквито и да било основания той да бъде в такъв размер.

Подс. Е. М. пред въззивната инстанция настоява за по-лека присъда, за каквато пледира и защитникът му адв. К., подчертавайки, че в сравнение с останалите подсъдими, подзащитният й има добри характеристични данни и е с най-ниска степен на обществена опасност. Същевременно най-малко било участието му в съучастиническата престъпна дейност, а престъплението по чл.

270, ал. 1 НК било осъществено по-скоро от страх при подадения му сигнал от * служители. Наложеното му наказание не било съобразено с всички смекчаващи отговорността обстоятелства, сред които били дадените от него подробни обяснения още при първоначалното му привличане като обвиняем, признанието на вината и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, ведно с чистото му съдебно минало и трудова ангажираност. Същият бил единствено * на останалите и по никакъв начин не е участвал било в избирането, било в манипулирането на жертвите. В контекстна на изложеното, моли за кражбата санкцията да бъде определена под законоустановения минимум от една година „лишаване от свобода“.

ПОДС. Д. Р. моли настоящата инстанция да намали срока на наложеното му наказание, в каквато насока е и становището на защитника му адв. Ц., считащ, че определеното такова от първостепенния съд е прекомерно завишено.

Подсъдимите И. Р. и К. К. изразяват съгласие с обжалваната присъда и молят за потвърждаването й, за което пледират и защитниците им адв. К. и адв. Х..

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, с наведените оплаквания във въззивните жалби и в допълнението на една от тях, както и с изтъкнатите в съдебно заседание от страните доводи, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, констатира допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на заложените в чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 вр. чл. 335, ал. 2 НПК, изискващо 4 отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. И това е така, доколкото мотивите към постановената от съда присъда се оказва, че не са изготвени в съответствие с регламента на чл. 305, ал. 3 НПК, установяващ изискванията, на които следва да отговаря съдържанието им. Естеството на това нарушение от своя страна не позволява извършването на въззивна проверка по съществото на делото.

Съгласно процесуалните изисквания, закрепени в нормата на чл. 305, ал.

3 НПК, както и непротиворечивата съдебна практика, в мотивите към присъдата следва да се съдържа информация относно установената от съда фактология и подкрепящите я доказателствени източници, както и правни съображения за взетото решение. Следователно мотивите е необходимо да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните за предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация. От същите проследимо следва да е вътрешното съдийско убеждение и начина на формирането му по въпросите, заложени в чл. 301, ал. 1 и ал. 2 НПК, които подлежат на решаване при постановяване на присъдата. В контекста на изложеното, мотивите представляват задължителна съществена част на присъдата и липсата им, респ. неизготвянето им според посочените изисквания съставлява съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви несъмнено ограничава и правото на защита, доколкото ефективното му упражняване предполага ясно и точно знание за приетите за установени фактически положения, доказателствата, които ги подкрепят и правните изводи от това. От друга страна, липсата, непълните или неясни мотиви на първоинстанционния съдебен акт пречат на въззивната инстанция да изпълни своята контролна функция.

Внимателният прочит на мотивите към обжалваната присъда обосновава извод, че те не отговарят на споменатите процесуални изисквания.

Производството пред районния съд е протекло в хипотезата на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 НПК, като подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и са изразили съгласие да не се събират доказателства относно тези факти, а при постановяване на присъдата съдът да ползва събраните доказателства в хода на досъдебното производство. Тези самопризнания са направили доброволно и по собствена воля, разбирайки последиците от същото, а съдът, след като е констатирал, че те се подкрепят от събраните в 5 хода на разследването доказателства, на осн. чл. 372, ал. 4 НПК е обявил на страните, че при постановяване на присъдата ще ги ползва, без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В този случай, разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК задължава съда в мотивите на присъдата да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния инструмент, като се позове единствено на направените самопризнания и на подкрепящите ги доказателствени източници. Същевременно в тази хипотеза съдът не извършва типичния анализ на последните, защото основната му оценка касателно същите е предварителна и на нея отговор той е дал с решаване на въпроса дали заявеното от подсъдимите признание на фактите в обвинителния акт се подкрепя от инкорпорираните в хода на разследването доказателства.

Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция констатира, че в мотивите към жалената присъда не е налична значителна част от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно тези, отразени на стр.3 в последния. Отбелязано е, че след като подс. Р. е изтърпял наказанието по последното си осъждане и е излязъл от затвора, бил без работа и без доходи, поради което решил да възобнови отново престъпната си дейност, за която вече бил изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.