Определение № 12 от 08.01.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12 гр. Търговище, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500001 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 3162 от 09.12.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2045/25 г., по описа на Районен съд – Т., съдът е отхвърлил заявлението на „П. к. Б.“ ЕООД ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № **, бл. ** *, вх. *, представляван от Св. Н. Н., Н. М. Л. и Яр. К. Ч., действащи чрез пълномощника Н. Л.- юрисконсулт, Н. Л. против С. Ц. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Гр., ул. „К.“ № **, общ. Б., обл. М. и П. Б.

Цв., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. К., ул. „Г. Д.“ № **, общ. Б., обл. М., в условия на солидарност, за сумите: 1834.32 лв. - представляваща неплатено договорно възнаграждение по Договор за кредит № 40010645169/ 08.07.2022 г., начислено за периода 25.11.2022 г. - 05.12.2023 г. и 611.44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.08.2022 г. - 07.12.2025 г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението - 08.12.2025 год. до изплащане на вземането. Отхвърлена е и претенцията за разноски в размер на 41.58 лв. - държавна такса и 330 лв. - юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна.

1

Твърди се, че съдът в заповедното производство не може да се произнася по действителността на договора за потребителски кредит. А мотивите относно наличието на нарушение на правата на потребителя са неправилни.

Допълнителният пакет услуги не са условие за сключване на договора за кредит, а са избор на потребителя, като в този смисъл не са и неравноправни клаузи. ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва и определен по този начин, не представлява нарушение на закона и добрите нрави. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт, като место него се постанови друг, с който да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на сумите по заявлението, ведно с разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от на „П.к. Б.“ ЕООД ЕИК ********* против С. Ц. Н., ЕГН ********** от с. Гр. и П. Б. Цв., ЕГН ********** от с. К., заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1834.32 лв. - представляваща неплатено договорно възнаграждение по Договор за кредит № 40010645169/ 08.07.2022 г., начислено за периода 25.11.2022 г. - 05.12.2023 г. и 611.44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.08.2022 г. - 07.12.2025 г.

Претендирана е и законната лихва от депозиране на заявлението. Съдът е отхвърлил заявлението като е развил мотиви, че договорът за потребителски кредит съдържа клаузи, за които съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел да заобикалят императивните разпоредби на чл.10, чл.22 и чл.33 от ЗПК, както и поради това, че съществува неяснота относно формирането на ГПР по договора, което също противоречи на чл. 19 от закона.

От правна страна, съдът приема следното: Частната жалба е неоснователна.

По силата на писмен договор за потребителски кредит № 40010645169/ 08.07.2022 г., сключен между „П. к. Б.“ ЕООД и С. Ц. Н. и П. Б. Ц., последната в качеството на солидарен длъжник. На длъжника е предоставена сума в размер на 5 000 лв. със срок на погасяване 36 месеца. Размерът на вноската по кредита е 238.68 лв. с ГПР 49.01% и ГЛП 41,00%., лихвен процент на ден 2

0.11%. В резултат дължимата по кредита сума възлиза на 8 590.46 лв. В тази сума са включени сбора от общия размер на кредита и възнаградителната лихва, без да се включват общите разходи за потребителя. ГПР е посочен като абсолютна стойност 49.01% и не е ясно какви разходи са включени в него освен лихвата от 41,00%. Предвидено е възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги в размер на 2 000 лв. пакет „Фаст“ и 2 500 лв., пакет „Флекси“, като вноската по закупената допълнителна е 125 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по кредита и по пакета от закупените допълнителни услуги е 13 090.46 лв., а общият размер на вноската е 363.68 лв. Така при заем от 5 000 лв., в края на договора, ответниците ще дължат сумата от 13 090.46 лв.

Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче яснота как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 49.01%/. Така посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника.

Само посочването на стойностното изражение на ГПР, не съответства на изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и равновесие между правата на търговеца и и задълженията на потребителя. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Освен горното, съгласно чл.10 а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да 3 изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съглашението относно ДПУ, предвид стойността на т.нар. допълнителни услуги в размер на общо в размер на 4 500 лв., значителна спрямо размера на основното задължение, води до съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Така определената сума по допълнителния пакет реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР, като последицата е значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит. От това следва извод, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Поради горното отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „П. к. Б.“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. ***, вх. *, представляван от Св. Н. Н., Н. М. Л. и Яр. К. Ч., действащи чрез пълномощника Ек. Сп. К. - юрисконсулт, против Разпореждане № 3162 от 09.12.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2045/25 г., по описа на Районен съд – Т., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5