Определение № 8863 от 21.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3287/2026
- Вид
- Определение № 8863
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- Нели Алексиева, Валерия Родопова Диева, Елена Светлинова Шипковенска
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8863 гр. София, 21.04.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нели Алексиева
Членове:
Елена Св. Шипковенска
Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503287 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., в лично качество и в качеството на баща и законен представител на Ж.Г. В.а, срещу определение № 904 от 09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 50474/2025 г. по описа на СРС, 92 състав, с което на основание чл.
130 ГПК вр. пар. 1а ЗЗДН е върната молбата, подадена по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт. Счита, че производството било допустимо, като били налице всички процесуални предпоставки. Не бил законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че описаните в молбата деяния не можели да се квалифицират като акт на домашно насилие. Счита, че в молбата са изложени конкретни факти за системен психологически натиск, контрол и емоционален тормоз, които попадат в обхвата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Не се споделя и изводът на районния съд, че изложените в молбата му факти следвало да се квалифицират като „спор между родители относно родителска отговорност“. Счита, че с обжалваното определение съдът е смесил допустимостта с оценката по същество, не е допуснал събиране на доказателства, направил е неправилна правна квалификация на изложените факти, поради което е приел неправилно, че се касае за обикновен родителски конфликт, не е анализирал възможността за прилагане на мерките по ЗЗДН и не е спазил срока по чл. 12 ЗЗДН. Ето защо моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийски градски съд, след като обсъди възраженията на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Предвид нормата на 275, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките 1 на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството пред районния съд е образувано по молба на Г. В. В., в лично качество и в качеството на баща и законен представител на Ж.Г. В.а, срещу М.А.Й. с правно основание чл. 8 ЗЗДН с искане за налагане на мерки за защита на пострадалите лица. Сочи, че ответникът в последните месеци упражнява системно психическо насилие над молителя и детето, поради което с подадената молба и съобразно уточнителната молба от 28.11.2025 г. е заявил, че търси защита във връзка с подаден сигнал от ответницата, на който се е отзовала социалната служба, че са изпращани съобщения от майката, с които иска да знае къде се намира детето й и да има телефонна връзка с него, изпратените съобщения от представителя на ответницата, във връзка с това, че детето следва да се чуе с майка си, записване на детето от майката на занималня и желанието на детето да прекара време с баща си и това, че не иска да се върне при майката.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че описаните в молбата факти не съдържат признаците, сочени в чл. 2 ЗЗДН на акт на домашно насилие, а се касае за спор между родители относно родителската отговорност, който спор при липса на съгласие на родителите, следва да се разреши по реда на Семейния кодекс. Посочено е още, че междуличностните конфликти, семейни неуредици и противоречия не подлежат на уреждане по реда на специалния ЗЗДН, освен това липсвала възможност да се приложат предвидените мерки за защита от домашно насилие, изброени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Съгласно § 1а от ЗР на ЗЗДН за неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, поради което подадената молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие следва да отговаря на изискванията за редовност и допустимост, за което съдът следи служебно.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Принципно са правилни изводите на първоинстанционния съд, че ако в молбата не се съдържат надлежни твърдения – за осъществен акт, който съобразно изложените в молбата обстоятелства, може да се подведе под хипотезата на чл. 2 ЗЗДН, то молбата следва да бъде върната. Случаят обаче не е такъв, тъй като в подадената молба се съдържат такива твърдения във връзка с оказано на 30.07.2025 г. психологическо насилие чрез злоупотреба с институции, заплахи и предизвикване на страх; обаждане на 31.07.2025 г. от представителя на ответницата за упражняване на натиск и нарушаване на личните му граници; многократни телефонни позвънявания и множество писмени съобщения от ответницата на 06.08.2025 г.; ограничаване на летния режим и психологически натиск в периода 25.0710.08.2025 г., както и ограничаване на личния контакт и постоянен натиск чрез мобилен 2 телефон през този период. Така описаните деяния и това поведение биха могли да се съотнесат към дефиницията за домашно насилие по чл. 2 ЗЗДН, а дали те действително са такива и са извършени от ответницата е преценка по същество – производството по чл. 12 ЗЗДН е спорно, провежда се открито съдебно заседание, страните представят допустими по ГПК доказателства, доказателства могат да се събират и служебно от съда (чл. 14, ал. 1 ЗЗДН), а при определяне на защитната мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице.
Не може да се приеме, че се касае за спор между родители относно родителската отговорност, който следвало да се разреши по реда на Семейния кодекс, тъй като в молбата на чл. 9 ЗЗДН не се съдържат никакви оплаквания във връзка с определения режим на лични отношения, нито пък се иска някакво изменение в тази връзка.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че не е налице основание за връщане на молбата по чл. 9, ал. 1 ЗЗДН. Обжалваното определението е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 904 от 09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 50474/2025 г. по описа на СРС, 92 състав, с което е върната изцяло молба с вх. № 356080/30.10.2025 г. и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 92 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК вр. чл. 17, ал. 6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3