Решение № 114 от 26.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно гражданско дело № 20221000502513 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 463, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 342519/06.08.2021 г., подадена от А. К. Ч. с ЕГН:********** срещу решение № 264786/15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 5556/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на А. К. Ч. – длъжник по изпълнително дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ Н. М., срещу разпределение по чл. 460 вр. чл. 495 ГПК, обективирано в протокол от 15.01.2021 г. по същото изпълнително дело.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.

Твърди, че производство пред Софийски градски съд било образувано по жалба срещу изготвено и предявено на 15.01.2021 г. разпределение по изпълнително дело № 20148410400433. С предявеното разпределение били определени сумите, които следвало да се внесат ефективно след продажбата на недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № *** (заедно с избено помещение), за чийто купувач бил обявен К. И. Ч. (взискател по изпълнителното дело) с наддавателно предложение в размер на 232 232 лв. Ноторно било известно, че в хипотезата на обявен за купувач взискател, който участвал в проданта без да внася задатък, съдебният изпълнител изготвял т. нар. „предварително разпределение“ по чл. 495 ГПК по отношение на сумата от наддавателното предложение от взискателя. В този случай сумата била в размер на 232 232 лв., презюмирало се, че била собственост на длъжника, разпределяла се и се указвало на обявения за купувач взискател каква сума следвало ефективно да внесе (съобразявайки се с размера на вземанията на този взискател по изпълнителното дело и евентуалната им привилегия).

1

Посочва, че с жалбата срещу разпределението били изложени твърдения за множество пороци на обжалвания акт на съдебния изпълнител: 1) С изготвеното разпределение неправилно били удовлетворени множество взискатели за почти пълния им размер на вземания, тъй като разпределяната сума била постъпила в резултат на проведена публична продан на недвижим имот, който бил единствено жилище на длъжника А. К. Ч. и несеквестируем по отношение на всички взискатели по делото, с изключение на ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД. Поради това, сумата надвишаваща вземанията на ипотекарния кредитор, следвало да се разпредели на длъжника, а не на неговите хирографарни кредитори. 2) Неправилно била призната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД относно разноски на присъединените взискатели. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС: „Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях.“.

Видно от предявеното разпределение, стр. 5 - долу, изцяло били погасени (с призната привилегия) разноските на всички взискатели по делото, което било неправилно и незаконосъобразно, тъй като съгласно цитираното тълкувателно решение, тези разноски не се ползвали с каквато и да било привилегия и следвало да се погасят с останалите вземания на хирографарните кредитори пропорционално, съгласно размера на вземанията им. 3) Неясно била изчислена такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Изписано било, че била приспадната т. 20 – такса опис, но не било ясно дали била спазена разпоредбата на забележка 1 към т. 26: „При частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума“ никъде не била изчислена такса по т. 26 за целия размер на вземанията по делото, а след това и пропорционалния размер на таксата по т. 26 за събраната сума. Освен това по делото имало взискатели с напълно погасени вземания, за които следвало да се изчисли съответната такса, а за взискателите с частично събрани вземания да се изчисли пропорционално. Не ставало ясно дали била взета предвид забележка 4 към т. 26: „В размера на паричното вземане не се включват авансовите такси“. Съдебният изпълнител следвало да обоснове механизма на формиране на съответните стойности по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, което не било направено обстойно в посоченото разпределение. 4) Неправилно била включена в разпределението Столична Община. Видно от обжалваното разпределение, в полза на Столична Община били разпределение 3 041.26 лева за данъци и 5 179.40 лева, чието основание било неясно. И двете суми били включени като задължения по делото и преведени на основание писмо с изх. № ДСР20-ДИ11-184(1) от 29.12.2020 г. Писмо от кредитор по никакъв начин не доказвало вземане и качеството на взискател по изпълнително дело. Нямало как едностранно волеизявление, дори и от Столична Община, да се приемело за годно за присъединяване изпълнително основание. Евентуалното наличие на задължения към Столична община и включването им в разпределението следвало да стане въз основа на годно изпълнително основание, а не на едностранно волеизявление – писмо. Подобно годно изпълнително основание не било представено до изготвяне на обжалваното разпределение, поради което Столична община не следвало да удовлетвори вземанията си.

Тези оплаквания за нарушения, сред които и противоречие с тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК („Не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД никакви разноски на присъединени взискатели, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях.“), първоинстанционният съд въобще не бил коментирал. В обжалваното решение липсвали каквито и 2 да било мотиви. Производство по обжалване на разпределение било сложно и била налице множество противоречива практика в страната, поради която с разпореждане от 09.06.2021 г. било образувано тълкувателно дело № 2/2021 г. ОСГТК, което да даде отговор на следните въпроси: 1.

Какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение — ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение ?; 2. Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от СИ, респ. след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение - да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на СИ, респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение ?; 3. Ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по изпълнителното производство ?; 4. Представлява ли таксата „битови отпадъци“ привилегировано вземане по чл.

136, ал. 1, т. 2 ЗЗД ?. Видно било от обжалваното решение, че първоинстанционният съд избрал най-лесния за себе си вариант – потвърждаване на разпределението без каквито и да било мотиви, като по този начин избягнал да отговори на първите два въпроса: дали да изследва цялото разпределение за пороци или да се ограничи само с посочените в жалбата (в решението не били коментирани дори и те), както и дали при открити пороци да отмени разпределението и да го върне на съдебния изпълнител за изготвяне на ново или да положи усилия да изготви решение по същество.

По тези оплаквания, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение като неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, както и да отмени изготвеното и предявено на 15.01.2021 г. разпределение по изпълнително дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ М., след което да прецени дали да изготви разпределение или да върне делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново. Счита, че въпроси 1 и 2 от тълкувателно дело № 2/2021 г. ОСГТК били относими към оплакванията в жалбата, поради което и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, моли апелативния съд да спре производството по новообразуваното дело пред Апелативен съд – София до постановяването на тълкувателно решение, доколкото последното щяло да има значение за правилното решаване на конкретно образуваното гражданско дело.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от „Юробанк България“ АД с ЕИК:000694749 чрез адвокат Д. Д. от САК, с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

В същия срок е подаден отговор и от Столична Община чрез гл. юр.к. Н. К. – Г., с който се оспорва частната жалба като неоснователна.

„Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) с ЕИК:175133827 чрез юр.к. С. М. също е подало отговор в законния срок, с който излага съображения за неоснователност на частната жалба и поради това моли апелативния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Останалите страни – взискателите К. И. Ч., А. Б. Ч., „Софийска вода“ АД, „Топлофикация София“ ЕАД, „Еос Матрикс“ ЕООД и Национална агенция за приходите и длъжниците „Мирал“ ООД и Д. Д. Д., не са представили становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по жалбата, доказателствата по делото по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 463, ал. 2 ГПК и съобразно задължителните разяснения 3 п о ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, намира частната жалба за редовна и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за частично основателна поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба вх. № 2860/18.01.2021 г., подадена от А. К. Ч. – длъжник по изпълнително дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ Н. М., срещу извършеното по делото разпределение по чл. 460 вр. чл. 495 ГПК, обективирано в протокол от 15.01.2021 г. Жалбоподателката счита така извършеното разпределение за неправилно и незаконосъобразно по идентични съображения изложени в настоящата частна жалба, конкретно посочени по-горе. Моли съда да отмени разпределението и върне делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново такова. В случай, че съдът прецени, че следва да изготви правилно и законосъобразно разпределение, то моли да бъде назначено вещо лице, което да направи необходимите изчисления за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ след като се съобрази с данните по изпълнителното дело и направените в настоящата жалба възражения по отношение на части от разпределението.

Взискателите по изпълнението Столична Община и „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) са подали писмени възражения срещу жалбата и молят съда да я остави без уважение като неоснователна.

Останалите страни – взискателите „Юробанк България“ АД, К. И. Ч., А. Б. Ч., „Софийска вода“ АД, „Топлофикация София“ ЕАД, „Еос Матрикс“ ЕООД и Национална агенция за приходите, както и длъжниците „Мирал“ ООД и Д. Д. Д., не са изразили становище по жалбата.

За да постанови решението си, с което е оставил без уважение жалбата на А. К. Ч., градският съд е изложил съображения, обосноваващи извода му, че с оглед характера на обжалваното разпределение и допустимите доводи, на които можело да са основава атакуването на същото, разпределението било законосъобразно извършено и доводите на жалбоподателката за опорочаването му били неоснователни.

Въззивният съд намира следното:

Изпълнително дело № 20148410400433 по описа на ЧСИ Н. М. е образувано по молба на взискателя „Юробанк България“ АД и въз основа изпълнителен лист от 12.11.2013 г. по гр. дело № 45949/2013 г. на РС-София срещу солидарните длъжници „Мирал“ ООД, А. К. Ч. и Д. Д. Д. за сумите: 128 162.02 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, 21 586.26 лева - договорна лихва, 842.81 лева - такса, 5 358.91 лева - разноски по делото.