Определение № 785 от 08.11.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. Шумен, 08.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500462 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №5946/29.08.2024 г. (постъпила чрез ел. поща на НПРС), депозирана от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, действащо чрез пълномощника си юриск. И.Н. срещу разпореждане №1498/31.07.2024 г. по ч.гр.д.

№940/2024 г. по описа на НПРС, с коeто е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Я. Т. с адрес с. ......, обл. Шумен, за сумите: 33,52 лв. – възнаградителна лихва за периода 09.04.2022 г. до 04.10.2022 г.; 382,41 лв. – обезщетение за забава за периода 10.04.2022 г. до 26.06.2024 г., както и за разликата над сумата от 16,04 лв. до платените 25 лв. –държавна такса и за разликата над сумата 32,07 лв. до 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че в случая са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като сочената разпоредба изисквала да се посочат не всички разходи част от ГПК, а допусканията, използвани при изчисляването му. Жалбоподателят счита мотивите на заповедния съд за неправилни, позовавайки се на редица съдебни актове на окръжни съдилища по отношение на заповедното производство и необходимата информация, съдържаща се в заявлението и моли съда да отмени разпореждането, в частите в които е отхвърлено и да се произнесе по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №940/2024 г. на НПРС (изпратено по подсъдност от ШРС) е образувано по 1 депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Я. Т. за заплащане на следните суми: 744,02 лв. – главница; 33,52 лв. – договорна лихва за периода от 09.04.2022 г. до 04.10.2022 г.; 382,41 лв. – обезщетение за забава за периода от 10.04.2022 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за 75 лв. разноски по заповедното производство.

В т. 9 от заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения по договор за потребителски заем №648592, сключен на 15.03.2022 г. между „Сити кеш“ ООД и М. Я. Т., прехвърлено по силата на Приложение №1 от 14.16.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.06.2023 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Към заявлението е приложен договор за паричен заем №648592/15.03.2022 г., сключен между "Сити кеш" ООД и М. Я. Т., в който параметрите на кредита са определени, както следва: размер на кредита: 800 лева; брой и размер на погасителните вноска (седмични): 3 х 6,23 лв. и 26 х 34,11 лв., ГПР: 49,87%; фиксиран ГЛП: 40.05%; обща сума за плащане: 905,55 лева. В чл. 5 от договора е посочено, че страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения - безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка или поръчителство на едно или две физически лица. В чл. 10, ал. 1, т. 8 е посочено, че кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора предвидените в договора обезпечения. Съгласно чл. чл. 11, ал. 1, в случай, че не предоставени договореното в чл. 5 от договора обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора в размер на 544,45 лв., а съгл. ал. 2 в случаите на предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено – съобразно посочения в погасителния план начин, в случая: 43,77 лв. за първите три седмици и 15,89 лв. за следващите 26 седмици.

С разпореждане №1413/22.07.2024 г. НПРС е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани следните нередовности: да посочи извършвани ли са плащания по договора за паричен заем от длъжника и в какъв размер; с платените суми от длъжника какви по основание и размер вземания са платени и извършвано ли е плащане на суми за неустойката за неизпълнено обезпечение, съгласно чл. 11 от договора и какъв е техният размер. Със същото разпореждане на длъжника е указано, че при неизпълнение на указанията, искането за издаване на заповед за изпълнение ще бъде изцяло или отчасти отхвърлено.

Съобщението за разпореждането е получено от заявителя на 30.07.2024 г. и в същия ден е постъпила молба, в която заявителят сочи, че въпросът за извършените плащания не намират място в заповедното производство и не се събират доказателства за извършените плащания. Индивидуализацията на вземанията по начина направен в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и дава възможност на длъжника да 2 установи какво е вземането, което се претендира от него и да възрази против заповедта, ако намери това за необходимо. Посочил е, че в заповедното производство по чл. 410 от ГПК не се събират доказателства за извършените плащания, нито могат да се правят изводи въз основа на представени такива, а преценката на съда по основателността на искането е ограничена до наличие на твърдения в заявлението, което следвало да съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за заявените суми за договорна лихва и обезщетение за забава. За да го отхвърли в тези му части, заповедният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен по см. на чл. 22 от ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - действителния размер на ГПР многократно надвишава допустимия по закон. В ГПР не била включена сумата в размер на 544,45 лв., представляваща неустойка за непредставено обезпечение в срок, но която сума била включена в погасителния плат.

Посочил е, че така договорената неустойка не е свързана пряко с претърпени вреди, тъй като нямало данни за ищеца да са настъпили вреди от непредставянето на обезпечение и по същество така договорената неустойка излизала извън присъщите си функции, като целяла единствено неоснователно обогатяване. Приел е, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД и същата не обвързва длъжника. С оглед приетата недействителност на договора и на осн. чл. 23 от ЗПК, е присъдил само чистата стойност на кредита, сумата в размер на 744,02 лв. - претендирана като главница със заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 27.06.2024 г. до изплащане на вземането.

Настоящият въззивен състав намира разпореждането за правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК. Съобразно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г. / заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и 3 задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза. С даденото задължително тълкуване на закона с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: "С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок. ". В горния смисъл и Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о., и др. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер - императивни. Съобразно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видно от представения договор за кредит е, че в случая в ГПР не са включени всички разходи по кредита, а при включването им, действителният им размер, значително надвишава допустимия от закона. Видно от представения договор е, че за начислената неустойка по чл.

11 от Договора за кредит, в размер на 544,45 лв., заемополучателят е следвало да плаща допълнително вноска от 43,77 лв. за първите три седмици и 15,89 лв. за следващите 26 седмици. Освен нищожна, като противоречаща на закона, както правилно е приел първоинстанционния съд, тази неустойка увеличава и годишния процент на разходите. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на 4 изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК /да е сключен по ясен и разбираем начин/, съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е недействителен, поради което и съобразно чл. 23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит погасителният план няма действие между страните /в горния смисъл Решение №50056/29.05.2023 г. на ВКС по т. д.№2024/2022 г. I т. о., Р №50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр. д.№3855/2021 г. IV г. о., и др./.