Решение № 2167 от 08.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 17114/2021
- Вид
- Решение № 2167
- Подписан
- 08.05.2024
- Състав
- ДАНИЕЛА КРАСИМИРОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 415, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2167 гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20211110217114 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Делтаком Електроникс” ООД, представлявано от управителя Максим Веселинов Заяков, чрез адв. П. П., против наказателно постановление № 22210060/18.11.2021 г., съставено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, поради това, че жалбоподателят в качеството му на работодател не е изпълнил даденото предписание под № 8 с Протокол за извършена проверка № ПР2121391/08.07.2021 г. да изплати начисленото във ведомостта за месец април 2021 г. обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ на Д В А и Б Д С в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, в което са останали без работа, като срокът на предписанието е изтекъл на 22.07.2021 г.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на процесуалните правила. Иска се приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН., както и отмяна на наложената санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Административно - наказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и иска да бъде потвърдено издаденото наказателно 1 постановление.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитан е свидетелят Д Д. И..
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като е подадена от лице, което има активна процесуална легитимация в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е изцяло неоснователна.
Наказателното постановление (НП) е издадено от материално компетентен орган, видно от Заповед № З – 0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен изцяло съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.
В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – коректно са отразени мястото, времето, начина на неговото извършване, на констатирането му, правилно е описана правната му квалификация, както и нарушената законова разпоредба. Описанието, така както е направено, по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си.
Именно поради това и съдът намира, че в хода на производството по установяване на нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до неговата отмяна.
От така събраните по делото доказателства може да се установи по безспорен начин, че именно в дружеството – жалбоподател в качеството му на работодател е извършено нарушението, за което е наложено наказанието в обжалваното постановление.
От показанията на свидетеля И., както и от приетите писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
С протокол за извършена проверка изх. № ПР2121391/08. 07.2021 г. на „Делтаком Електроникс“ ООД били дадени множество предписания. В т. 8 на протокола било посочено, че работодателят следва в срок до 22.07.2021 г. да изплати начисленото във ведомостта за месец април 2021 г. обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ на Д В А и Б Д С в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, в което са останали без работа. Предписанията не били обжалвани и подлежали на изпълнение.
2
Свидетелят Д И. на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” София извършила последваща проверка на „Делтаком Електроникс“ ООД. В хода на последващата проверка до нейното приключване на 13.10.2021 г. не се представили документи, удостоверяващи, че даденото предписание е изплатено. На 13.10.2021 г. в ДИТ София се явил пълномощник на управителя на Дружеството Максим З, който не представил писмени документи, че е изплатил дължимото трудово възнаграждение, поради това и на същата дата свидетелят Димитринка И. съставила акт за установяване на административно нарушение във връзка с неизпълненото предписание. Актът бил подписан от пълномощника на управителя без възражения по констатациите. В законоустановения 3-дневен срок не било подадено възражение срещу съставения акт. След преценка на събраните по преписката доказателства, административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което определил наказание имуществена санкция на работодателя в размер на 1 500 лева.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И., тъй като същите са подробни, последователни, логични и непротиворечиви и изясняват в цялост фактическата обстановка.
Те кореспондират и с всички останали писмени доказателства по делото. Показанията им установяват всички елементи от състава на административното нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички обективни и субективни елементи от състава на административното нарушение, визирани в чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
От така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че именно в дружеството – жалбоподател като работодател е извършено на посочената дата и място административното нарушение, за което е съставено наказателното постановление, а именно до края на даденото с предходен протокол предписание, не е било изплатено обезщетение в размер на възнаграждението на описаните лица. Нарушението се доказва по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Извършеното нарушение не е малозначително, доколкото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други от същия вид. Определената санкция не се явява несъразмерно тежка на извършеното нарушение. Именно поради това и настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл без значение е обстоятелството дали са настъпили вреди от деянието или не, доколкото самото нарушение е формално и не предвижда настъпване на вредоносни последици. Въпреки това, доколкото се касае за изплащане на парични средства, безспорно забавянето нанася имуществени вреди на работника.
По отношение размера на наложеното наказание съдът намира, че същото е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и е правилно определено в законоустановения 3 минимум. Касае се за неизплатено трудово възнаграждение на повече от едно лице. Именно поради това и предвид определения минимален размер, не са налице основания за отмяна или изменение на така определената санкция.
Поради горните мотиви обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на делото и направеното изрично искане в тази насока, съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид провеждането на едно съдебно заседания с разпит на един свидетел, съдът счита, че възнаграждението в полза на въззиваемата страна следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 22-210060/18.11.2021 г., съставено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София.
ОСЪЖДА „ДЕЛТАКОМ ЕЛЕКТРОНИКС” ООД, ЕИК , представлявано от управителя М В З, да заплати в полза на „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - СОФИЯ, сумата от ОСЕМДЕСЕТ ЛЕВА, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на въззивемата страна по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5