Решение № 591 от 01.11.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Враца, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500508 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 9885/15.07.2024 г. от Н. Н. – областен управител на обл.Враца, като пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на представител на Държавата с права по чл.32, т.4 във вр. с чл.31, ал.2 от ГПК, против Решение № 436/04.07.2024 г., постановено по гр. д. № 2837/2023 г. по описа на Районен съд-Враца, с което първоинстанционния съд признал за установено по отношение на Я. И. П., ЕГН ********** и Л. П. П., ЕГН **********, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област с административен център Враца, не е собственик на отчуждената с акт за държавна собственост № 76/25.05.1967 год. част от бившия УПИ - V /пети/, п.и. 9 /девет/, в квартал 4 /четвърти/, с площ около 480 кв.м., находяща се на *** по плана на с.***, общ.Враца, обл.Враца, одобрен със Заповед № 2897/26.09.1988 г., с площ на целия имот от 1210 /хиляда двеста и десет/ кв.м., при граници и съседи на целия имот: улица, УПИ VI-10, УПИ IV-8, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

Присъдени са и разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, като Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на област с административен център Враца, е осъдена да заплати на Я. И. П., ЕГН ********** и Л. П. П., ЕГН **********, сумата от 650.00 лв., представляващи направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, че първоинстанционното решение е 1 недопустимо, тъй като не е налице надлежна процесуална легитимация на ответника, обуславяща допустимостта на иска, която е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните.

Въззивникът навежда твърдения, че като ответник по предявения иск е посочен Областният управител на обл.Враца, респ. PC-Враца е конституирал министъра на регионалното развитие и благоустройството, но посоченият ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по него. Той не е надлежна страна в процеса и в полза на този правен субект липсва процесуална легитимация. Счита, че правото на иск е ненадлежно упражнено, като в подкрепа на тези си твърдения въззивникът излага подробни както правни, така и фактически съображения. Посочва, че твърдените в исковата молба факти и обстоятелства не се установяват от събраните доказателства, доколкото не е установено по безспорен и категоричен начин по делото какъв е статутът на процесния имот, обуславящ правилната процесуална легитимация на ответника.Същите твърдения се поддържат и в депозираната писмена защита.

Моли, на основание чл.270, ал.3 от ГПК, въззивния съд да обезсили, като недопустимо постановеното решение и да прекрати делото.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - Я. И. П. и Л. П. П., чрез пълномощника им адв.М. Л. Д. от АК-Враца, с който изразява становище за неоснователност на жалбата, иска с е отхвърлянето й, а обжалваното решение остане в сила.

Според въззиваемата страна обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно. Поддържа се още, че не са налице изложените от въззивника основания за атакуването му. Изложените в решението правни доводи съответстват на фактическата обстановка и приетите по делото доказателства, а твърденията на въззивника за липсата на надлежна процесуална легитимация на страните по делото са изцяло неоснователни. Сочи се, че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдение за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. В този смисъл въззиваемата страна се позовава на задължителните постановки на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и предвид твърдението й за придобито право на собственост върху процесния имот въз основата на изтекла придобивна давност е безспорно в случая, че е налице процесуална легитимация на ищците за предявяване на иска.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и присъждане на направените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Пред въззивния съд не са събирани доказателства и не са заявени доказателствени искания от страните по делото.

При извършената проверка по чл.267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1, 2

ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззиният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

Преди въззивния съд да осъществи съдебен контрол на първоинстанционното решение, следва да отговори на възражение т о направено във въззивната жалба за недопустимост на съдебното решение.

Решението е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск (липса на съответния процесуален ред за защита на права) или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните и др. Във всички останали случаи решението е неправилно и в зависимост от естеството на съответния порок той се отстранява по реда на инстанционния контрол (ако такъв е допустим).

Настоящият състав намира за неоснователно възражението на въззивника за недопустиост на пръвоинстанционното решение по предявения иск за собственост, поради липса на положителна процесуална предпоставка за правото на иск, тъй като исковата претенция е насомена срещу ненадлежна страна.

Поначало процесуалната легитимация на страните в исковия процес се определя от твърденията, обективирани в исковата молба, относно притежаването на спорното материално право от ищеца и оспорването му от конкретния ответник. В дадения случай изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на спор за собственост между ищците и държавата чрез нейн орган в лицето на областния управител.

Следователно, надлежен ответник по иска за собственост е самата Държава, а определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в съдопроизводствените действия, е въпрос не на процесуална легитимация, а на процесуално представителство, което по отношение на Държавата е уредено в закона по императивен и нетърпящ отклонения начин.

Независимо кой държавен орган е предизвикал правния спор, пред съда Държавата се представлява поначало от министъра на финансите, а при спор за недвижими имотидържавна собственост представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството /чл. 31 ГПК/. Областния управител може да представлява държавата, само ако е упълномощен от тях / чл. 32, т. 4 ГПК/, но в никакъв случай не разполага със собствена процесуална легитимация в спор, по който страна е самата Държава.

Обстоятелството, че в исковата молба е посочен ненадлежен представител на държавата, не прави процеса недопустим, нито исковата молба- нередовна, защото в изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл. 5 ГПК/ съдът е длъжен служебно да приложи императивните законови правила относно представителството на държавата, като 3 конституира надлежния й представител- в случая Министърът на регионалното развитие и благоустройството, на когото да връчи за отговор съдебните книжа по реда на чл. 131 ГПК.

Без всякакво значение е кой е органът, упражняващ поначало правото на собственост на Държавата върху процесния имот по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗДС и дали този или друг орган е предизвикал с поведението си правния спор - веднъж повдигнат пред съда, същият подлежи на разглеждане по реда на приложимия процесуалния закон, който урежда и представителството на държавата.

Следователно първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца, поради което възражението на въззивника направено в жалбата и поддържано в писмената му защита е неоснователно.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна:

Районен съд – Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от Я. И. П. и Л. П. П. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника Областен управител на област с административен център Враца, че отчуждената част от бившия УПИ - V /пети/, п.и. 9 /девет/, в квартал 4 /четвърти/, на *** по плана на село ***, Община Враца, Област Враца, одобрен със Заповед № 2897/ 26.09.1988 г., с площ на целия имот от 1210 /хиляда двеста и десет/ кв.м., при граници и съседи на целия имот: улица, УПИ VI-10, УПИ IV8 по силата на НА № 188, том IV, рег.№ 5356, дело № 452 от 2006 год. и НА № 34, том I, рег.№979, дело № 27 от 2011 год. на Нотариус с рег.*** на НКРБ Р. С., с район на действие PC Враца, не е собственост на държавата.

С определение № 611/04.04.2024г. по гр.д.№ 2837/2023 год. по описа на РС-Враца на основание чл.253,предл.3 от ГПК съдът е отменил протоколно определение от 12.03.2024 г., с което е даден ход на устните състезания. Със същото определение е конституирал като надлежен ответник по делото Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на когото разпоредил да се да се връчат съдебните книжа по реда на чл. 131 ГПК за писмен отговор.

В исковата молба ищците навеждат твърдения, че са собственици на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - V /пети/ п.и 9 /девет/ , в квартал 4 /четвърти/, на *** по плана на село ***, Община Враца, Област Враца, одобрен със Заповед № 2897/ 26.09 1988 г., с площ на целия имот от 1210 /хиляда двеста и десет/ кв.м., при граници и съседи на целия имот: улица, УПИ VI-10, УПИ IV-8 по силата на НА № 188, том IV, рег.№ 5356, дело № 452 от 2006 год. на Нотариус с рег.*** на НКРБ Р. С., с район на действие PC Враца.

Твърдят, че от издадената комбинирана скица на имота № 1231/13 10.2023 год. от Община Враца се установява, че собственият им УПИ V-9 в кв.4 е идентичен с част от бивш УПИ V, в кв.4 по плана на село *** от 1988 год., който не е действащ, и останалата част от който УПИ V е била одържавена с АДС № 76/25.05. 1967 год. В акта като основание за одържавяването е посочено ПМС № 20 от 03.05.1966 год., във връзка с наводнението на 4 селото. Отчуждената част от имота им е около 480 кв.м., като същата винаги са владеели непрекъснато, като своя собственост.

Посочват, че Актовете за държавна и за общинска собственост са официални документи, по арг. на чл.5, ал 2 от ЗДС и чл.5, ал.2 от ЗОбС, но те единствено констатират правото на собственост на държавата или общината и нямат правопораждащо действие за правото на собственост по смисъла на чл.5, ал.3 ЗДС и чл. 5 от ЗОбС, както няма правопораждащо действие и констативния нотариален акт за собственост по чл.587 ГПК.