Решение № 1380 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3910/25.11.2025 г. на община Варна длъжник по изп. дело № 20258500400852 по описа на ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу наложенията запор на на банкова сметка и срещу Разпореждане от 19.11.2025 г., с което само частично е уважено възражението за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 11 020 лева на 5 000 лева и е оставено без уважение възражението за недължимост на такси и разноски по изп. дело в общ размер на 12 134.34 лева.

Твърди се в жалбата, че в срока за доброволно изпълнение е заплатена по сметка на ЧСИ сумите по изп. лист, ведно с изтеклите до момента лихви.

Счита, че не дължи такси и разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, тъй като до взискателя преди образуване на изп. дело е изпратена покана да предостави банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми, но А. бездейства, въпреки получаването й на 15.08.2025 г. Такава е поискана и от съда, но отново не е предоставена от ищеца. Излага се, че на 29.10.2025 г. в 1 срока за доброволно изпълнение е погасена главницата и лихвите по изпълнителния лист, а за дължимостта на таксите и разноските е подадено възражение. Отправеното искане е да бъдат отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ по налагане на запор и да се отмени Разпореждане от 19.11.2025 г. като таксите и разноските останат за сметка на взискателя.

Ответникът по жалбата О. О. А. - взискател депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20258500400852.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима в тази й част.

В частта, с която се обжалва налагане на запор върху банкова сметка на общината жалбата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. С нея се атакуват действия, които не попадат в нито една от хипотези по чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Тук следва да се има предвид, че в ГПК е ограничена възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като същата е сведена до изчерпателно изброените актове, подлежащи на обжалване от определен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване действията и отказите на съдебния изпълнител. В този смисъл, обжалваното в случая действие на ЧСИ не е сред изброените действия, които могат да се обжалват от длъжника и не попада в предметния обхват на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което не подлежи на съдебен контрол по пътя на обжалването.

2

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

С писмо от 11.08.2025 г. община Варна е отправила искане до О. О. А. да предостави банкова сметка, по която да бъдат изплатени сумите по изп. лист.

Видно е от известието за доставяне, че писмото е получено от кредитора на 15.08.2025 г.

Изпълнително дело № 20258500400852 по описа на ЧСИ Александър Бизов, рег. № 850 на КЧСИ, с район на действие СГС е образувано на 20.10.2025 г. по молба на О. О. А. и въз основа на изпълнителен лист № 477 от 16.10.2025 г., издаден по гр.д. № 2620/2024 г. по описа на ВОС, XII състав за осъждане община Варна да заплати на А. сумата в общ размер на от 108 411 лева лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху отделните главници.

С иницииращата принудителното изпълнение молба взискателят представя пълномощно на адв. Г. Р. и договор за правна защита и съдействие, сключен между адвоката и А., като първият е за сумата от 11020 лева.

Отправено е искане ЧСИ да изпрати ПДИ на длъжника.

На длъжника е връчено ПДИ на 21.10.2025 г.

Пред ЧСИ Ал. Бизов на 30.10.2025 г. е депозирано възражение от общината по отношение на таксите и разноските и с изявление, че ще бъде заплатено доброволно задължението.

Горното е направено с платежно нареждане от 29.10.2025 г., с което по сметка на ЧСИ Ал. Бизов му е преведена сумата от 125 592.60 лева – главница и лихви /без такси/ по изп.д. № 20258500400852.

По искане на взискателя от 30.10.2025 г. изп. дело е прехвърлено на ЧСИ Люба Тодорова, рег. № 713 на КЧСИ, с район на действие ВОС.

Представен е друг договор за правна защита и съдействие, в който договореното възнаграждение на адв. Р. е отбелязяно като заплатено.

С молба от 07.11.2025 г. взискателят отправя искане към ЧСИ за налагане на запор на банковите сметки и вземания на длъжника.

С Разпореждане от 19.11.2025 г., ЧСИ частично уважава възражението за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 11 020 лева на 5 000 лева и е оставено без уважение възражението за недължимост на такси и разноски по изп. дело в общ размер на 12 134.34 лева.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 3 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

В представения по делото договор за правна защита и съдействие адвокатът е упълномощен да образува изпълнително дело по издадения в полза на взискателя, както и да извършва всички необходими действия и да осъществява процесуално представителство по изпълнителното дело срещу възнаграждение в общ размер на 11 020 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1. – за образуване на изпълнително дело – в размер на 200 лв.; по т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 100 000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5.

В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 11 020 лева за процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по процесното изпълнително дело до момента на заплащане от длъжника в срока 4 за доброволно изпълнение на дължимите главници и лихви по сметка на ЧСИ Ал. Бизов, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист № 477 от 16.10.2025 г., издаден по гр.д. № 2620/2024 г. по описа на ВОС, XII състав. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на сумата от 200 лева - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.

В тази връзка възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и определеното адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.

С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 5000 лева следва да бъдат намалени до дължимите такива в размер на сумата от 200 лева, който размер изцяло съответства на минималните такива съгласно чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова.

В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с 5 надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

В конкретния случай на 19.11.2025 г. на община Варна е връчено Разпореждане, с което са признати за дължими следните разноски: по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 24 лева с ДДС; по т. 4 от ТТРЗЧСИ изпращане на ПДИ – 12 лева с ДДС; т. 31 от ТТРЗЧСИ пощенска експресна услуга за връчване на ПДИ – 5.83 лева; т. 4 от ТТРЗЧСИ изпращане на призовки по пощата, препис от жалбата, уведомления и книжа, бележки, съобщения до страните и ЧСИ за получено дело, прекратяване на делото и вдигане на запора – 84 лева с ДДС; по т. 9 от ТТРЗЧСИ – 18 лева с ДДС; по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 6983.13 лева с ДДС; т. 31 от ТТРЗЧСИ такса банков превод към взискател – 1.70 лева;