Решение № 60 от 30.12.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Велики Преслав, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Д. П.а при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20243610200175 по описа за 2024 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от А. С. К. с ЕГН **********, с адрес ******, срещу Наказателно постановление №24-0323-000307/30.05.2024 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР-Шумен.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, който поддържа жалбата, сочи писмени доказателства и моли НП да бъде отменено изцяло, поради липса на деяние, както от обективна, така и от субективна страна.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, счита че от събраните в хода на административнонаказателното производство пред наказващия органи и на съдебното следствие са събрани доказателства, които по несъмнен начин установяват извършеното нарушение от обективна и субективна стана, поради което моли наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени в тяхна полза разноски за юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, като обсъди материА.те по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 04.05.2024 г. в 09.20 часа в Община Велики Преслав, област Шумен, по път първи клас №7 км 136+700 в посока от гр.Върбица към гр.Велики Преслав, жалбоподателя е управлявал товарен автомобил ***** с рег. № ******, собственост на *****, без да притежава вА.дно СУМПС.

1

На посочената дата и място, жалбоподателя бил спрян за проверка от полицейския служител П.П.. След справка в базата данни на МВР полицейският служител констатирал, че СУМПС на жалбоподателя, издадено в РБългария му е отнето, поради нарушения на ЗДвП-липса на контролни точки. При проверката жалбоподателят представил пред свидетеля свидетелство № ****** с дата на издаване 01.02.2023 г., издадено от РУкрайна. Свидетелят П., макар и да не бил виждал преди такова СУМПС приел представеното за удостоверяване на правоспособност. В хода на проверката св.П. установил, че автомобила управляван от жалбоподателя не е преминал годишен технически преглед за което нарушение му съставил фиш. По повод докладна записка от полицейския служител М.Х. до Началника на РУ-В.Преслав за изискване на информация чрез ДМОС относно процесното свидетелство и след направено запитване е получено писмо с рег. № В7570/26.03.2024 г. по описа на ДМОС от което се установява, че свидетелство с № ****** е издадено от компетентните органи на РУкрайна, но на друго лице и с дата 15.06.2023 г. Въз основа на установеното в писмени документи в присъствието на жалбоподателя за констатираното нарушение св.С. С. ставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA №1105925/09.05.2024 г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лв.

Съдът счита за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез показанията на свидетелите С. С., П. П. и М. М. - полицейски служители, които кредитира изцяло т.к същите са последователни, логични, кореспондират с приложените писмени доказателства и няма индиция за тяхната з а и н т е р е с о в а н о с т .

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

Не се установиха твърдените от защитата в жалбата съществени процесуални нарушения по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при описание на нарушението, същото е пълно и детайлно, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено, конкретизирана е и нарушената разпоредба, съобразно състава на административното нарушение и няма съмнение, че жалбоподателя е разбрал за какво административно нарушение му е съставен АУАН съотв.

Издадено НП.

Отразени са всички данни относно индивидуА.зацията на нарушителя.

ИндивидуА.зирано е в достатъчна степен деянието на нарушението, което не буди съмнение. Не са 2 посочени в АУАН и в НП, обстоятелствата, че водачът е представил пред полицейските служители СУМПС издадено от РУкрайна, за което те вече са имА. информация, че същото е неистинско, т.е. че жалбоподателя управлява МПС без СУМПС, поради което настоящият състав счита, че дори да се приеме непосочването на тези обстоятелства за процесуално нарушение, то същото не е съществено, т.к. не води до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, включително и да разбере в извършване на какво административно нарушение е обвинено.

Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП , за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, вА.дно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на вА.дност, да не е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невА.дно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Доколкото при проверката водачът на МПС е представил СУМПС с № ******, на което е придаден вид, че е издадено от Република Украйна и от писмо с рег. № В-7570/26.03.2024 г. по описа на ДМОС, изпратено от компетентните власти на РУкрайна, се установява, че в националните бази данни на посочената държава липсват резултати по отношение на лицето А. С.

К., и че СУМПС с № ****** е издадено на 15.03.2023 г. на друго лице, съдът приема за безспорно доказано, че въпросното СУМПС не удостоверява правоспособност за управление на МПС на водача на автомобила

Възраженията на жалбоподателя за недостоверност на писмото, съдържащо информация относно издаване на СУМПС от РУкрайна, съдът счита за неоснователно, същото е приобщено към доказателствения материал по настоящото дело като писмено доказателство и направените в него констатации са на компетентните украински власти, изготвено по искане на компетентните български власти и на база информацията, съдържаща се в съответните официални информационни системи на РУкрайна. Поради което съдът счита, че представеното от жалбоподателя копие на удостоверение за завършване на теоретична подготовка по управление на МПС на името на жалбоподателя не съдържа оборващи доказателства на отразените в писмото на украинските власти, обстоятелства. Видно от текста на удостоверението, същото не е документ, който дава право на управление на МПС, което изрично е посочено в него. Дори да се приеме, че жалбоподателя е преминал 74-часова теоретична подготовка за управление на МПС, това не означава че му е издадено СУМПС. Съмнение относно твърдението, че на жалбоподателя е било издадено в РУкрайна СУМПС, буди на първо място факта че удостоверението за завършване на теоретична подготовка е със срок на вА.дност до 10.06.2025 г., от което съдът прави извод, че следва да има и други нормативни изисквания на страната издател, подобни на тези в РБългария, например успешно положен изпит за практическо управление на МПС /кормуване/, медицинско свидетелство и др. На второ място за съдът остава необяснимо соченото в удостоверението обстоятелство, че жалбоподателя е провел тази теоретична подготовка от 74 часа в период от 05.06.2014 г. до 10.06.2024 г., т.е. в период от десет години.

Обстоятелството, че жалбоподателят не е правоспособен водач, се установява по 3 безспорен начин от представената по делото Справка за нарушител/водач. Видно от същата, посоченото лице е притежавало СУМПС, вА.дно до 31.10.2021 г., което му е отнето. Установява се също, че всички контролни точки на лицето са били отнети. Т. е. въпросната справка, приобщена към доказателствения материал по делото без оспорване от страните, удостоверява, че към 09.05.2024 г. А. К. не е притежавал вА.дно СУМПС, издадено от компетентните български власти.

Съгласно чл. 157, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП , водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи; съответно лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. След като жалбоподателя е изгубил всички контролни точки, същият е изгубил правоспособността си да управлява МПС. След като няма данни впоследствие да е положил изпит за придобиване на право да управлява МПС, нито да е направил постъпки за снабдяване с ново СУМПС, същият се явява неправоспособен водач на МПС, в случай на управление на такова.

Съгласно ЗДвП чл. 162:“Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната“. В случая неправоспособността на жалбоподателя произтича от липсата на СУМПС, издадено в РБългария, а не на вА.дно за територията на РБългария, доколкото представеното украинското такова е неистинско, поради което не е приложим тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП . Предвид изложеното съдът счита за неоснователни направените в тази връзка възражения от жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата, и място жалбоподателя е управлявал МПС, както и че същия е неправоспособен водач на МПС . Не се доказа защитната теза на жалбоподателя, че има издадено СУМПС от РУкрайна. Събраните по делото писмени доказателства са безпротиворечиви и установяват обратното. Противоречи на формалната и житейска логика полицейските служители в РБългария, в частност в РУ-В.Преслав, тези от ДМОС и тези в РУкрайна, без причина да обвиняват неоснователно жалбоподателя в извършване на административно нарушение.